Определение № 4153 от 18.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1853/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Р. С., чрез адв. Р. М., срещу въззивно решение № 148/31.08.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 236/2022 г. по описа на Апелативен съд – Бургас в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу ЗАД „Армеец“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на жалбоподателката при ПТП от 19.01.2020 г., за разликата над 370 000 лв. до предявения размер от 1 000 000 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си жалбоподателката сочи, че на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК касационният контрол следва да се допусне въпросите: 1) как следва да се прилага принципът на справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на застрахователно обезщетение и кои са критериите, които формират съдържанието на понятието справедливост; трябва ли да се съобразят при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при причинени телесни увреди, в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя; 2) липсата на посочване, анализ и съобразяване на задължителните критерии по чл. 52 ЗЗД, при условията на предявен пряк иск срещу застрахователя, както и на конкретните за разглежданото дело факти, представлява ли нарушаване на принципа на справедливост при определяне на справедливо по размер на обезщетение, в нарушение на ППВС № 4/1968 г.; 3) следва ли съдът при определяне на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II на ППВС № 4/1968 г. и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им, да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост; 4) длъжен ли е съдът да вземе предвид всички увреждания на пострадалия и последици за здравето и психиката; 5) следва ли като критерий да се вземат предвид и конкретните икономически условия, чийто ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя на риск „Гражданска отговорност на автомобилистите“; 6) игнорирането на съществени и значими обстоятелства, непосочването и неотчитането в достатъчна степен на задължителните критерии с оглед специфичното им проявление за всяко дело, предпоставя ли нарушение на принципа на справедливостта; 7) длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави реално с доказателствата по делото, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика - ППВС № 4/1968 г.; 8) следва ли в решението си въззивният съд да обсъди всички въведени с въззивната жалба възражения и доводи на страните и дължи ли обоснован отговор на същите; 9) длъжен ли е въззивният съд, след като определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване относно пътно-транспортното произшествие, да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, както и всички правно-релевантни факти, от които произтича спорното право, като изведе свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи; 10) следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други. Сочи се практика на ВКС, на която според жалбоподателката въззивното решение противоречи. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал.2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното решение. Ответникът ЗАД „Армеец“ АД, представляван от юрисконсулт Л. М. – Л., в срока за отговор е подал насрещна касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която претенцията на К. С. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважена за сумата над 250 000 лв. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че касационното обжалване следва да се допусне по обобщените (от състава на ВКС) въпроси: за задължението на въззивния съд да обсъди и прецени всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и за критериите, имащи значение за определяне на справедливия размер обезщетение за неимуществени вреди. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 19.01.2020 г. с участието на лек автомобил марка „Опел“, с рег. [рег.номер на МПС], управляван от К. С., на югозападния обход на [населено място], е настъпило ПТП, в резултат на което е пострадала ищцата К. С.. Образуваното досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, е прекратено на 16.10.2020 г., на основание чл. 343, ал. 2 НК - по искане на пострадалата. Съдът е посочил, че от заключението на съдебно – автотехническата експертиза, както и от свидетелските показания, се установява, че причина за настъпването на ПТП е загуба на контрол над управлението на автомобила от страна на водача. В случая виновното му поведение се изразява в нарушаване разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП - шофирал с несъобразена скорост с оглед пътните условия, в резултат на което е бил в невъзможност да контролира управлявания от него автомобил, при което са причинени телесни увреди на пострадалия пътник. Не е спорно, че водачът на лекия автомобил е имал валидно сключен застрахователен договор с ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Със заключението на съдебномедицинската експертиза и приложената медицинска документация е установено, че Кр. С. е получила контузия на шийния сегмент на гръбначния стълб с клинични и от образните изследвания данни за закрито счупване на тялото на шести шиен прешлен (С6) с формиране на костен фрагмент, стесняващ гръбначномозъчния канал, наложил извършването на оперативно лечение, и контузия, компресия и оток на гръбначния мозък на нивото на 6-ти шиен прешлен с клинично изявени тежка парапареза и долна параплегия със засягане на повърхностната и дълбоката сетивност. Движенията на врата са били затруднени за срок не по-малък от пет месеца; контузията на гръбначния мозък на нивото на 6-ти шиен прешлен, проявена клинично с тежка спастична пареза на горните крайници, затруднява трайно и в значителна степен движенията и осъществяването на основната им функция. Контузията на гръбначния мозък е довела и до пълна невъзможност за движение на двата крака (долна параплегия). След ПТП ищцата е приета в болница в [населено място], където са предприети спешни лечебни мероприятия и последващо лечение за минимализиране на последиците от тежката гръбначно-мозъчна травма. На 20.01.2020 г. е направена екстензия на шийния сегмент, а на 28.01.2020 г. е извършена оперативна интервенция за отстраняване на костните фрагменти от счупването на прешлена и е поставена стабилизираща плака на гръбначния стълб. Според експертното заключение, налице са трайни последици за здравословното състояние на пострадалата - тя има тазово-резервоарни смущения, изразяващи се в невъзможност за задържане на урина и изпражнения, няма чувствителност и не може да движи долните си крайници, а горните движи с външна помощ. Налице е изразен болков и отпаден синдром, локализиран в шийния сегмент на гръбначния стълб, сетивни разстройства, хипестезия, мускулна хипотония и хипотрофия, с невъзможна походка. Проведените рехабилитационни процедури не са дали задоволителен резултат. Тежкото й състояние и към момента е без подобрение, като прогнозата за в бъдеще е по-скоро неблагоприятна. Според показанията на разпитаните по делото свидетели, ищцата е била в много тежко състояние след катастрофата, напълно обездвижена, оплаквала се от болки в гръбначния стълб и главата, не можела да движи ръцете и краката си. След изписването й от болницата, продължава да се оплаква от болки, приема обезболяващи, не може да движи ръцете и краката си, да се храни, да се обслужва, не може сама да се обръща в леглото и да сяда, нуждае се от постоянна рехабилитация. Травмите са се отразили на психическото й състояние - изгубила е надежда за възстановяване и нормален живот, отчаяна е от това, че е изцяло зависима от грижите на близките си. Съдебно-психиатричната експертиза е дала заключение, че в резултат на ПТП ищцата е преживяла остра стресова реакция, но няма данни за психични разстройства. Обсъждайки събраните по делото доказателства, въззивният съд е посочил, че от ПТП на ищцата са причинени трайни и необратими увреждания на здравето – долните крайници са парализирани, походката е невъзможна; не може да контролира тазови резервоари; горните крайници може да движи само в областта на раменете и лактите, нарушена е хватателната им функция. Пострадалата е преживяла поредица от операции, провела е и рехабилитация, но болките, макар и намалели, не са отшумели. Ищцата изцяло е зависима от помощта на близките си – за хранене, хигиена, преместване, обръщане в леглото, извеждане от дома. Продължителното залежаване й е причинило рани по тялото, които допълнително влошават качеството на живот. Съобразено е, че към момента на инцидента пострадалата е била на 40 години, сама се е грижела за семейството и дома си, работела физическа работа, нямала здравословни проблеми. След ПТП е изгубила предишния си начин на живот в активна възраст, което допълнително я потиска, кара я да се чувства непълноценна и непотребна. Поради физическата обездвиженост са прекъснати и затруднени социалните й контакти с приятели и колеги. С оглед тези обстоятелства и при отчитане на социално-икономическия стандарт на живот в страната към момента на събитието, съдът е приел, че определеното от първата инстанция обезщетение в размер на 250 000 лв. е недостатъчна компенсация за претърпените от ищцата неимуществени вреди. За справедлива и съответна е счетена сумата от 370 000 лв., до който размер въззивният съд е уважил предявения иск. Прието е още, че в случая не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, доколкото липсват категорични данни тя да е пътувала без колан. Освен това е посочено, че според експертните заключения, предпазният колан не би допринесъл за ограничаване на травмите. Съобразно механизма на произшествието и настъпилата деформация на тавана на автомобила върху мястото, където е седяла ищцата, дори и при поставен колан тя би получила същите увреждания, тъй като те се дължат на транспонирано по протежение на гръбначния стълб действие на травмиращата сила с посока отгоре-надолу при седнало положение на пътника. С оглед на това съдът е приел, че с поведението си пострадалата не е допринесла за настъпването на вредите и липсва основание за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Първата група въпроси от изложението на жалбоподателката касаят критериите за приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в производство по предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ. Въпросите са релевантни, но не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за селектиране на жалбата, тъй като въззивното решение е постановено в съответствие с приетото в задължителната и установена съдебна практика на ВС и ВКС. В ППВС № 4/1968 г. и в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, е разяснено, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението и практиката на ВКС общи критерии, които в случай на телесни увреждания са - видът и характерът на уврежданията, продължителността и интензитетът на търпените болки и страдания, възстановителният период, психическите и физическите последици от уврежданията, остатъчните загрозявания, възрастта на пострадалия и др. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства следва да бъдат обсъдени и въз основа на комплексната им оценка да се заключи кой е справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. При определяне на обезщетението следва да се отчетат и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент – момента на настъпване на увреждането. Константно е разбирането, че установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение. Те са индиция и един от показателите за обществено – икономическите условия в страната, като в този смисъл значението им за справедливия размер обезщетение е опосредено и се включва в общия критерий – икономически условия и стандарт на живот (вж. - решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г., II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., решение № 66/ 3.07.2012 г. по т. д. № 619/2011 г., II т. о., решение № 242/12.01.2017 г. по т. д. № 3319/2015 г., II т. о. и др.). В случая, по предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, след подробно обсъждане на доказателствата по делото е мотивирана преценката на решаващия състав за размера на дължимото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди във връзка с получените телесни увреждания при ПТП, като са съобразени изяснените в практиката критерии и конкретно установените по делото обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост. В съответствие с ППВС № 4/1968 г. и практиката на ВКС въззивният съд е отчел възрастта на ищцата, вида и тежестта на телесните й увреждания и начина на получаването им, проведеното лечение, продължителността на възстановителния период, неблагоприятната медицинска прогноза, болките и страданията, негативните последици за психиката на пострадалата, както и социално-икономическите условия в страната към датата на настъпване на увреждането. Съобразяването на възприетите от задължителната практика на ВС и константната практика на ВКС критерии, релевантни за приложението на чл. 52 ЗЗД, изключва достъпа до касация на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Несъгласието на страната с оценката на отделните факти по делото от значение за определяне на размера на обезщетението при спазване на принципа за справедливост, респ. изложените в тази връзка доводи касаят обосноваността на решението (чл. 281, т. 3 ГПК) и са извън предмета на производството по чл. 288 ГПК. Втората група въпроси в изложението се отнасят до задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им, както и да изложи собствени мотиви при постановяване на решението си. По тези процесуалноправни въпроси безпротиворечиво в задължителната и установената практика на ВС и ВКС (вкл. и сочената от жалбоподателката) се приема, че съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правните доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени (вж. - т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК; решение № 283/14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г., IV г. о., решение № 187/07.07.2016 г. по гр. д. № 1332/2015 г., IV г. о., решение № 154/24.08.2016 г. по гр. д. № 3848/2015 г., IV г. о., решение № 164/04.06.2014 г. по гр. д. № 196/2014 г., III г. о. на ВКС и др.). В случая, въззивният съд не се е отклонил от тези правни разрешения. В рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания, съдът се е произнесъл по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение, като е формирал вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения в ГПК ред доказателства, с което е изпълнил задължението си съгласно закона и възприетото в съдебната практика. Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, поради противоречието му с материалния и процесуалния закон – също не е налице. Във фазата по селектиране на жалбите, Върховният касационен съд, без да проверява действително съществуващите пороци на обжалвания въззивен съдебен акт, може да направи извод за възможната му очевидна неправилност пряко от съдържанието му и въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В случая, изложените от жалбоподателката аргументи не сочат за наличие на такъв тежък порок на решението, който да може да се установи пряко от самото него. Страната не формулира в изложението си твърдения, различни от доводите в касационната си жалба, които предполагат проверка на доказателствения анализ, осъществен от въззивния съд и на фактическите констатации, до които е достигнал в резултат на този анализ. Осъществяването на такъв контрол в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо. Доколкото неправилността не може да се изведе от съдържанието на самия акт, без подлагането му на допълнителен контрол, тя не е „очевидна“ по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК и не осъществява фактическия състав на посоченото основание. Предвид всичко изложено не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол на атакуваното въззивно решение. В този случай, съгласно правилото по чл. 287, ал. 4 ГПК, насрещната касационна жалба на ЗАД „Армеец“ АД не следва да бъде разглеждана и разноски за защитата и изготвянето й не се дължат. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение