Определение № 13282 от 06.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10518/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Т. Х. срещу определение № 6459 от 10.09.2024г. по адм. дело № 1031/2024 г. на Административен съд- Бургас, в частта, с която производството по делото е прекратено по отношение на частта от заповед № РД-09-322 от 15.05.2024г. на кмета на община Камено, „касаеща урегулиран поземлен имот УПИ VIII-362 извън определената общи регулационни линии с УПИ VII-364, както и в частта, касаеща УПИ IX-362, кв. 24 по плана [населено място] в община Камено". Жалбоподателката поддържа, че определението следва да бъде отменено, тъй като предметът на делото е неправилно определен. Ответникът – кмет на община Камено и останалите ответници не изразяват становище. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С определението в обжалваната част съставът на административния съд, без да изследва предпоставките за допустимост на оспорването и с бланкетни мотиви, прекратява частично производството по обжалване на заповед № РД-09-322 от 15.05.2024г. на кмета на община Камено. По този начин първоинстанционният съд фактически определя предмет на делото, като изключва от съдебен контрол заповедта по отношение на отделни имоти и части от тях. От страна на съдeбния състав не е съобразен характера на обжалваната заповед, с която на основание 129, ал. 2 и чл. 110, ал. 1, т. 1 ЗУТ е одобрено изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ VII-364, УПИ VIII-362 и УПИ IX-362, кв. 24 по плана [населено място] и изменение на ПУП-ПУР между о.т.95а и о.т. 141. Тази заповед не се съобщава чрез обнародване в „Държавен вестник“ и не попада в кръга на актовете по чл. 218, ал. 3 във връзка с ал. 1 ЗУТ, за които съдът е длъжен да определи предмет на делото. Въпреки това, в противоречие с процесуалните правила съдът недопустимо се произнася, като с определението в прекратителната част определя предмет на съдебен контрол. По тези съображения определението в частта, в която производството по делото е прекратено, се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото – върнато на административния съд за продължаване на процесуалните действия. При разглеждане на делото съдът следва да прецени кои лица имат качеството на заинтересувани страни и следва да бъдат конституирани в процеса, съобразно изискванията на чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,