Определение от 12.09.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8031/2023 г.

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на В. Станков от гр. Варна за спиране на изпълнението на решение по т.1.2 от протокол №30 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 15.08.2023 г., с което на основание чл. 230, ал. 1 от Закона за съдебната власт временно е отстранен от длъжността „прокурор“ в Апелативна прокуратура - Варна за срок от 4 (четири) месеца. Искането е обосновано с настъпването на неблагоприятни правни последици в неговата правна сфера, изразяващи се в невъзможността да работи и да осигурява издръжка за времето на временното отстраняване. Жалбоподателят е подал и жалба срещу решението на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, като моли за неговата отмяна поради наличие на основанията по чл. 146 АПК. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, като съобрази изложените доводи и аргументи на В. Станков, намира искането за спиране на изпълнението на решението по т.1.2 от протокол №30 от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 15.08.2023 г., допуснато по силата на закона, за неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение по следните съображения: С решение по т.1.2 от протокол №30 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 15.08.2023 г., e отстранен временно на основание чл. 230, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) В. Станков от длъжността „прокурор“ в Апелативна прокуратура - Варна, обвиняем по досъдебно производство №295/2023 г. по описа на Следствен отдел в Софийска градска прокуратура, прокурорска преписка №13800/2023 г. по описа на Софийска градска прокуратура, за срок от 4 (четири) месеца, считано от датата на вземане на решението. Според разпоредбата на чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт може да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 АПК. Законодателят в чл. 230, ал. 4 ЗСВ е предвидил обжалването на взетите от колегиите решения за временно отстраняване от длъжност на магистрати, да се реализира по реда на чл. 323 ЗСВ. В цитираната хипотеза и съгласно чл. 323, ал. 2 ЗСВ жалбата не спира изпълнението, освен ако Върховният административен съд реши друго. Следователно и доколкото ЗСВ не предвижда основания, при наличието на които допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на решенията на пленума и на колегиите на ВСС, може да бъде спряно, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 166, ал. 4 във връзка с чл. 166, ал. 2 АПК. Касае се до изключение от принципа за суспензивния ефект на жалбата пред съда, предвиден в чл. 166, ал. 1 АПК и до хипотеза, при която по силата на закона е допуснато предварително изпълнение административния акт, в случая на решението на ПК на ВСС, прието на основание чл. 230, ал.1 ЗСВ. В хипотезата на допуснато по силата на закона предварително изпълнение, включително и на процесното решение на ПК на ВСС, съдът има право да спре изпълнението на акта, само при условие, че то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда – арг. от чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 АПК и то при настъпили нови, след постановяване на акта обстоятелства. В този случай доказателствената тежест дали е възможно изпълнението на акта да породи посочените вреди, с оглед на характера им и тяхната индивидуализация, както и новите обстоятелства, са в тежест на заинтересованата страна, тъй като в хипотезата на следващо се от закона незабавно изпълнение, предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК за допускането му се предполагат. В настоящата хипотеза и видно от данните по делото, сочените от В. Станков материални имуществени вреди от предварителното изпълнение на акта, не са основани на нови обстоятелства и не обуславят обезпечаване на жалбата чрез спиране на изпълнението на процесното решение. По-конкретно, съдът счита, че имуществените вреди, които биха настъпили в неговия патримониум, не могат да бъдат приети за значителни или трудно поправими по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, защото при евентуална отмяна на акта могат да бъдат репарирани чрез съответно обезщетение в хипотезата на чл. 231, ал.1 ЗСВ или по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, както и на основание чл. 230, ал. 5 ЗСВ на лицето се изплаща възнаграждение в размер на минималната работна заплата. В допълнение, страната не е посочила и не е приложила доказателства за характера, степента и размера на евентуалните имуществени вреди, за да се направи преценката по чл. 166, ал. 2 АПК за основателността на искането. Страната не релевира и твърдения за нови обстоятелства, а и не посочва такива, които да не са съществували към момента на издаване на решението на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, с оглед предвиденото изискване в новелата на чл. 166, ал. 2, АПК. С оглед на изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, приема, че не са налице основанията на чл. 166, ал. 2 АПК за спиране на изпълнението на оспорения административен акт. Искането е неоснователно и следва да се отхвърли. Мотивиран от горното и на основание чл. 166, ал. 4 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,