Определение № 144 от 10.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2227/2011 г.

Настоящето производство е образувано на основание чл. 44, ал. 1 НПК по повод разпореждане № 155 от 4.07.2011 г. по н. а. х. д. № 534/2011 г., с което Районният съд – гр. Свиленград е повдигнал спор за подсъдност по изпратеното му дело от Районния съд – Харманли. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил писмено становище, че Харманлийският районен съд се явява компетентен да разгледа делото. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение от 20.04.2011 г. по н. а. х. д. № 158/2011 г. съдия от Районния съд – гр. Харманли е приел, че нарушението е извършено в гр. Свиленград, където е седалището и адреса на управление на дружеството „П.-Маркетинг, Сигурност 1” Е., поради което е прекратил производството и е изпратил делото на Районния съд в гр. Свиленград. С разпореждане № 155 от 4.07.2011 г. по н. а. х. д. № 534/2011 г. съдията- докладчик от Районния съд – гр. Свиленград е счел, че деянието е извършено на територията на [фирма] – Харманли, където е бил положен съответния труд, респективно е следвало да се изплаща трудовото възнаграждение, затова не е компетентен да разгледа делото и е повдигнал спора за подсъдност. Върховният касационен съд намира, че компетентният съд по правилата за местната подсъдност е Районният съд в гр. Харманли. Мястото на нарушението, изразяващо се в бездействие съгласно чл. 59, ал. 1 ЗАНН е място, където е следвало да се извърши дължимото действие - в конкретния случай изплащането на възнагражденията е трябвало да стане на мястото, на което е положен съответния труд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 44, ал. 1 НПК