Определение № 10 от 20.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5485/2016 г.

Производството е по чл.307 във връзка с чл.303,ал.1 ГПК. Образувано е по молба на С. Й. |Д. с вх. № 128453 /12.10.2016 г. (на СГС) за отмяна на влязло в сила решение от 21.07.2016 г. по гр.д. № 6498 /2015 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ – А с-в., в частта, с която с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което срещу молителя са уважени искове на [фирма] с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Като основания за отмяна молителят сочи разпоредбите на чл.303,ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Насрещната страна [фирма] в писмен отговор твърди, че молбата за отмяна е недопустима, тъй като в нея не се обосновава нито едно от предвидените в чл.303,ал.1 ГПК основания за отмяна. Настоящият състав на съда, като обсъди по реда на чл.307,ал.1 ГПК наличието на предпоставките за допустимост на молбата за отмяна, намира, че: В молбата за отмяна и в допълнителната молба с вх. № 1169492 / 14.11.2016 г. молителят твърди, че решението, чиято отмяна иска, е неправилно поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, като излага доводи за неправилност, основните от които са, че съдът неправилно е кредитирал приетото по делото заключение на вещо лице и неправилно е преценил събраните по делото доказателства. Въпреки изричните указания за отстраняван на нередовности в молбата за отмяна, включително за мотивирано изложение на сочените основания за отмяна, които са съобщени лично на молителя на 07.11.2016 г. (л.23) по делото, в представената допълнително молба и до момента молителят не е направила мотивирано изложение на сочените от нея основания за отмяна – чл.303,ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Изложените в основната и допълнителната молба доводи за неправилност на въззивното решение не попадат в посочените основания за отмяна на влезли в сила решения, нито в някое друго от непосочените основание за отмяна. Относно основанието по чл.303,ал.1,т.1 ГПК: Молителят не твърди, че е открила и не сочи и не представя нови обстоятелства, нито нови писмени доказателства, за които да обосновава, че са от съществено значение за делото, но не са могли да и бъдат известни при решаването му, нито, че не е могла да се снабди с тях своевременно. С молбата за отмяна са представените решене № А-263 /20.03.2015 г. на ДАМТК, за което и в двете молби се твърди, че е представено по делото и действително е представено по въззивното дело (л.23), прието е в о.с.з. на 14.10.2015 г. (л.25), заключение на прието СТЕ и въззивното решение. Тези документи не са нови доказателства по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Относно основанието по чл.303,ал.1,т. т.2 ГПК: Молителят не твърди, че по надлежен съдебен ред е установена неистинност на документ, на показанията на свидетел, на заключение на вещо лице, върху което е основано решението, или престъпно действие на страна, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. Молителят не обосновава и което и да е друго основание за отмяна, уредено в чл.303,ал.1 ГПК. Съдържанието на молбата за отмяна и на допълнителната молба е като на касационна жалба. Производството по отмяна на влезли в сила решения обаче се различава от производството по касационно обжалване на невлезли в сила въззивни решения (, а и в случая въззивното решение не е подлежало на обжалване). Тъй като в съдържанието на молбите на молителя не се съдържа мотивирано изложение на някое от предвидените в ГПК основания за отмяна на влязло в сила решение, следва извод, че молбата за отмяна е недопустима. Воден от гореизложеното, съдът