Определение № 65 от 13.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1826/2016 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба, вх. № 1815/16.02.2017 г., подадена от [фирма], [населено място], обл. П., чрез адв. Г. К., с която се иска изменение на постановеното по настоящото дело решение № 180 от 06.02.2017 г. в частта, с която същият е осъден да заплати на [фирма], [населено място], направените по делото разноски в размер на 21480,40 лв. за всички съдебни инстанции. Моли така присъдените разноски в полза на [фирма] да бъдат намалени на 13103 лв., а в полза на молителя да бъдат присъдени разноски в размер на 5547,36 лв., съобразно уважената и отхвърлената част от исковете,като претендира разноски в настоящото производство по чл. 248 ГПК. Ответникът по молбата [фирма], [населено място], чрез адв. Ж. П. Г., изразява становище за неоснователност на същата и претендира разноски в настоящото производство. При извършената проверка, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, II г. о., установи следното: Молбата по чл. 248, ал. 1, пр. 2 ГПК е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение са уважени изцяло предявените обективно съединени осъдителни искове по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС, като по отношение на [фирма] е признато за установено, че [фирма] е собственик на сграда с идентификатор 47295.106.8.3, [фирма] е осъден да отстъпи собствеността и да предаде владението на сградата на [фирма], както и да премахне за своя сметка находящата се в нея парокотелна инсталация. На основание чл. 59 ЗЗД [фирма] е осъден да заплати на [фирма] сумата от 38313лв. – обезщетение за ползването на сградата в периода 15.03.2007 г. – 15.03.2012 г., ведно със законната лихва от 15.03.2012 г. до окончателното й заплащане, като искът е отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер от 62880 лв. Според разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК деловодните разноски се присъждат съразмерно с уважената и отхвърлена част от иска. Съгласно представените списъци по чл. 80 ГПК, ищецът е направил разноски пред всички съдебни инстанции общо в размер на 26840,40 лв., а ответникът – разноски в общ размер 14224 лв. С оглед на това, че ревандикационният и негаторният иск са уважени в цялост и съобразно уважената част на иска по чл. 59 ЗЗД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца [фирма] се дължат разноски в размер на 23351,15 лв. Предвид отхвърлената част от иска по чл. 59 ЗЗД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника [фирма] се дължат разноски в размер на 1849,12 лв. При компенсиране на взаимно дължимите между двете страни суми за разноски на всички съдебни инстанции ответникът следва да заплати на ищеца съдебни разноски за всички съдебни инстанции в размер на 21502,03 лв. (от дължимите на ищеца 23351,15 лв. се приспадат дължимите на ответника 1849,12 лв.), вместо първоначално присъдените в полза на ищеца 21480,40 лв., следователно искането на [фирма] е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Доколкото в срока по чл. 248 ГПК не е постъпило съответно искане от [фирма] за присъждане в негова полза на разноски в по-висок размер, решението не следва да се изменя в частта за разноските. Направените искания за присъждане на сторените от страните разноски в настоящото производство са неоснователни. Съгласно чл. 81 ГПК съдът се произнася по разноските с акта, с който делото приключва в съответната инстанция, като в случая окончателният акт е постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 180 от 06.02.2017 г. Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. Защитата, осъществявана от процесуалния представител на страната, е продължение на вече възложената му защита в производство по делото, по което са присъдени първоначалните разноски, включително и заплатения адвокатски хонорар, затова и в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не се предвижда възнаграждение за подаване на молба по чл. 248 ГПК. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд: