Определение № 61 от 16.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3809/2016 г.

от Правилника за вътрешния ред на Етажната собственост на сграда „С“ в комплекс „С. Р.“, [населено място]. С. У. Б., гражданин на И. е подал писмен отговор по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК чрез пълномощника си адвокат В. Д., в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:

от Правилника за вътрешния ред, да се регистрира на рецепцията в комплекса; бил е в страната в периода 23.05.2012 г. – 28.05.2012 г. (самолетен билет л.57, 58); че се е намирал в комплекса „С. ризорт“ в [населено място], и по-точно – на рецепция в комплекса; както и – че в апартамента му са били изключени и не са били включени след пристигането му, съгл.разпоредбата на чл.3

от Правилника за вътрешния ред, електричеството и климатичната инсталация. Изложил е съображения, защо посочените изводи не се разколебават от ангажираните от ответниците доказателства, като са отчетени и представени 2 писма, изпратени на 30.05.2012 г. от Н. П. – Операционен мениджър, Офиса на собствениците в процесния комплекс и от Т.П. – Мениджър – С. Р. Мениджмънт, на електронната поща на ищеца, с които той е уведомен, че поради наличието на неплатено задължение в размер на 1 438,60 евро за апартамента на ищеца, задължението е предадено за събиране на агенция за събиране на дългове, а „имот С3-5 беше премахнат от договорите за комунални услуги за електричество и вода … и няма да бъде свързан отново, докато ищецът не заплати задълженията си изцяло … Поради същата причина апартамент С3-5 има ограничен достъп до съоръженията в комплекса“ (л.157, л.158, л.197), както и неустановяването липсата на електричество и въздухоподаване от климатичната инсталация в сградата да е резултат от техническа неизправност на тези инсталации в апартамента на ищеца. Приел е за доказано, че липсата на включване на електричеството и климатик в апартамента на ищеца, е резултат от неизпълнение от страна на служители на управителя на етажната собственост на задълженията им по чл.3

от Правилника за вътрешния ред за включване на електричеството в апартамента в срок от 15 минути след регистрацията на ищеца и предявения негаторен иск е основателен. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът [фирма], [населено място] се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:

от Правилника за вътрешния ред в комплекса задължение на управителя на ЕС е да включи електричеството в апартамента на ищеца в срок от 15 мин. от регистрацията му на рецепцията в комплекса. Задължения на дружеството, на което ответникът е възложил управлението на ЕС с посочения договор, е било да осигурява поддръжка на електроинсталацията, на климатичната инсталация (чл.5 от договора), както и да изпълнява всички останали задължения които възложителят има съгласно решенията на общите събрания за всички сгради (чл.6, ал.2 от договора). Съгласно чл.3, ал.2 от договора, възложителят има право да контролира дейността на изпълнителя и при констатиране на недостатъци в работата му, да предприеме мерки за отстраняването им. Направен е извод, че неизпълнението от страна на служителите на дружеството управител на ЕС на задълженията им по Правилника за вътрешния ред, без наличие на основание за това представлява неправомерно деяние по смисъла на чл.45 от ЗЗД, което съгласно чл.49 от ЗЗД, ангажира отговорността на възложителя на работата, по повод на която е извършено деянието и са причинени вредите, а именно – отговорността на [фирма] – в качеството му на управител на ЕС към този момент - възложител на работата на конкретните служители, и на [фирма] – възложил, в качеството му на избран управител на ЕС, дейността по поддръжка и управление на ЕС на [фирма]. Приел е, че независимо от това, че прекият възложител на работата на конкретните служители, в периода 23.05.2012 г. – 28.03.2012 г. е бил [фирма], доколкото тази работа му е била възложена от [фирма], по отношение на ответното дружество също е налице фактическият състав на чл.49 от ЗЗД. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция. Тя не произтича от вината на възложилия работата и затова няма място за презумптивна виновност и за нейното опровергаване. Лицето, което е възложило работата може да се освободи от отговорност, ако докаже, че прекият причинител на вредата не е действал виновно или тя не е настъпила от дейност, осъществявана при или по повод на възложената работа (Решение № 503 от 21.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1069/2009 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК). Такова доказване по делото не е проведено от ответника, поради което ответното дружество отговаря на основание чл.49 от ЗЗД, за причинените от служителите на [фирма], на когото ответникът е възложил дейността по управление на ЕС, вреди на ищеца, настъпили по повод извършваната работа. В. съд е обсъдил и е приел за неоснователно възражението на ответното дружество, че по делото не е доказана пасивната му легитимация, тъй като не е доказано възлагането от на на посочения в решението на Поморийския районен съд [фирма], извършването на управление на ЕС на Сграда „С“ срещу възнаграждение, тъй като задължение на управителя на ЕС съгласно Правилника за вътрешния ред е да включи електроподаване и въздухоподаване към конкретния апартамент в комплекса, а по делото е налице договор между ответното дружество и [фирма], за възлагане на управлението на ЕС, ето защо, съдът приема, че ответникът [фирма], в качеството си на възложител на дейността по управление и поддръжка на ЕС, е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск по чл.49 от ЗЗД за вредите, настъпили от действия на служители на [фирма], тъй като това дружество е имало задължението да поддържа и управлява ЕС в сградата. Представените по делото електронни писма от представители на [фирма], само изясняват фактическата обстановка, а именно – действителното прекъсване на електроподаване, водоподаване и въздухоподаване до апартамента на ищеца. Отговорността на ответника произтича не от техните действия, а от тези на служителите на [фирма], на което е била възложена от ответника поддръжката и управлението. В обобщение е счетено, че налице са гаранционна отговорност по чл.49 от ЗЗД на ответника [фирма] за нанесени на ищеца вреди при и по повод дейност по управление и поддръжка на ЕС, извършена от лица, на които тя е била възложена от ответника в качеството му на избран управител на ЕС, както и вреди, доказани в претендирания размер, поради което ответникът дължи на ищеца обезщетение за нанесените му вреди в размер на 5000 евро за заплатена неустойка и 750 евро, заплатени за престой в апартамент на трето за спора лице. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите:

от Правилника за вътрешния ред в комплекса и следва да се ангажира отговорността на ответното дружество, доколкото то е избрания управител, възложител по договора със [фирма], чиято работа съгласно чл.3 от договора е следвало да контролира. Последиците от увреждащото бездействие – липса на електрозахранване, водоподаване и климатизация в имота на ищеца – са приети за установени въз основа на гласните доказателства, а електроните писма от [фирма] са отчетени само като подкрепящи установените с други доказателства факти и въз основа на тях въззивният съд не е формирал фактически изводи. С. като неотносими към мотивите на въззивния съд, първите два формулирани въпроса не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Третият процесуалноправен въпрос е обоснован с тезата, че въззивният съд е формирал изводите си, приемайки, че служители на „С. Р. Мениджмънт“ са извършили някакви противоправни действия, без да постави въпроси на страните в тази връзка и да им даде възможност да изразят становищата си и същевременно е ангажирал отговорността на ответното дружество, което няма договорни отношения с него. Подобни изводи липсват във въззивното решение, от което следва, че и третият формулиран въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване.