Определение № 697 от 22.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12125/2023 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от АПК, във връзка с чл. 161, ал. 3, изр. 1 АПК. Образувано е по частна жалба на Министерство на вътрешните работи, подадена чрез процесуален представител Л. Попов, срещу Протоколно определение от 24.11.2023 г., постановено по административно дело № 1038/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е оставена без уважение молба за възстановяване на срок за заплащане на държавна такса по сметка на съда и за представяне на платежен документ за това. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното определение, поради което се иска неговата отмяна, ведно с последиците от това. Ответната страна – Кмет на Община Свиленград изразява становище по реда на чл. 232 АПК. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. С оспореното определение, съдът в производство по чл. 64, ал. 2 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК е оставил без уважение молбата на Министерството на вътрешните работи за възстановяване на срок за заплащане на държавна такса по сметка на Административен съд – Хасково и за представяне на платежен документ за това, в изпълнение на съдебно разпореждане, чието неизпълнение е довело до прекратяване на производството по делото. Определението е правилно, като постановено при правилно установени факти и в съответствие с приложимия закон. Съдебното разпореждане, с което депозираната от Министерството на вътрешните работи жалба е била оставена без движение е било редовно съобщено на 27.09.2023 г., като в законоустановения срок до 04.10.2023 г. включително не е било изпълнено. Това е мотивирало съдът да постанови Определение № 921/09.10.2023 г., с което е оставил без разглеждане жалбата на Министерство на вътрешните работи против Заповед № П-53/23.08.2023 г. на Кмета на Община Свиленград и да прекрати производството по делото. Подадена е частна жалба срещу това определение, в което се съдържа и искане за възстановяване на пропуснатия срок, в което се сочи възникване на непредвидено обстоятелство, възпрепятствало процесуалният представител на министерството да изпълни съдебното разпореждане в срок, поради неработоспособност, за което е представен болничен лист за домашно лечение от 02.10.2023 г. до 06.10.2023 г. При тези факти, правилен е изводът на съда, за това, че пропускането на посочения срок не се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. На първо място, упълномощеният от министъра процесуален представител е бил възпрепятстван да изпълнява служебните си задължения не за целия период, в който е текъл срокът за изпълнение на съдебното разпореждане, а само за част от него. На следващо място, правилно съдът е отбелязал, че в Министерството на вътрешните работи има редица служители, които са могли да изпълнят разпореждането, още повече, че за внасяне на дължимата държавна такса не е било необходимо юридическо образование. Освен това, организацията на работата и прехвърлянето на задължения в структурата на министерството е въпрос, който не следва да възпрепятства изпълнението на процесуалните му задължения, още повече, че страна по делото е Министерството на вътрешните работи, а не посочения упълномощен представител. Предвид изложените мотиви, съдебното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,