Определение № 514 от 06.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 449/2009 г.

Производството е по чл. 274 ал.1 от ГПК, образувано по частна жалба на П. Т. Я. срещу разпореждане №803 от 23.06.2006г. на Варненски апелативен съд, с което е върната като просрочена частната жалба на настоящия касатор, като подадена срещу определение за спиране на делото ,вече влязло в сила. Частният жалбоподател поддържат оплакване за неправилност на определението, засегнато се явява правото на ищеца да получи правосъдие. Поддържа ,че определението за спиране на делото не му е било редовно съобщено знал е за обжалвания акт на 17.06.2006г и е депозирал частната си жалба в седмодневния срок.. Поради това незаконосъобразно същата е приета за просрочена. Частната жалба е допустима, по същество е неоснователна. Твърдението на частния жалбоподател ,че въззивният съд произволно е приел датата 09.06.2009г като начало на срок за обжалване на определние № 210 по в. гр.д. № 195/2009г на Варненски апелативен съд, е неоснователно, предвид данните по делото. Постановеното в закрито заседание определение от 29.05.2009г по чл. 182 ал.1 б. „г” ГПК (отм) е било съобщено при редовно оформен отказ да бъде получено от лице по смисъла на 46 ал.2 вр. с чл. 47 ал.1 от ГПК (отм), а именно Т. П. Я., син на жалбоподателя, от същия адрес. Отказът е удостоверен от свидетел, съобщението е върнато и в този случай, както предвижда чл. 47 ал.1 от ГПК, страната се смята призована,респ. уведомена. С разпореждане от 09.06.2009г съдът е приел съобщението за редовно връчено, като във връзка с правното основание за това- цитиран е чл. 51 от ГПК (отм) видно е имал предвид и обстоятелството, че с депозирана в съда молба от 08.06.2009г жалбоподателят е поискал отлагане на делото ,изтъквайки временно отсъствие от страната ,но без да уведоми за съдебен адрес. В този случай чл. 51 ал.2 от ГПК предвижда същите последици ,както и чл. 47 ал.1 предл. последно от ГПК (отм). Спрямо постъпилата на 22.06.2009г частна жалба правилно въззивният съд е приложил последиците на чл. 214 ал.1 вр. ал.2 вр. чл. 200 ал.1 от ГПК (отм) и обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Следва да се констатира, че процесуалният закон е приложен правилно и съвсем стриктно от въззивния съд, върнал частна жалба. Обстоятелствата, които жалбоподателят изтъква в оплакванията си, могат да бъдат основание за възстановяване на срока за обжалване, както предвижда чл. 37 от ГПК (отм). Тази правна възможност е на разположение на страната, включително след подвърждаване на обжалваното понастоящем разпореждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, тричленен състав,