Определение № 11842 от 05.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8707/2024 г.
ВАСШесто отделение05.11.2024reporting judge Стела Динчева
Ruling
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 8083 от 10.06.2024 год. постановено по адм. д. № 5409/2024 год. по описа на Административен съд София-град. ОСЪЖДА С. Д. П. [ЕГН] от гр. София да заплати на Националната експертна лекарска комисия сумата от 50 (петдесет) лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ секретар: Членове: /п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА /п/ СТЕФАН СТАНЧЕВ
Grounds
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Д. П. от гр. София против Определение № 8083 от 10.06.2024 год. постановено по адм. д. № 5409/2024 год. по описа на Административен съд София-град. Ответникът Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/ чрез пълномощника юрисконсулт Х. Дончев в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение, поради което иска то да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд - състав на шесто отделение, при извършената служебно проверка на процесното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 от АПК, срещу акт подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на С. Д. П. против Експертно решение /ЕР/ № 90527 от заседание № 51 от 26.04.2024 год. на НЕЛК на основание чл. 156 от АПК поради оттегляне на оспорения акт и е прекратено производството по адм. д. № 5409/2024 год. на Административен съд София-град. Първоинстанционният съд е посочил, че по делото е постъпило медицинското досие на жалбоподателката, от което се установява, че обжалваният от нея акт е оттеглен от органа, който го е издал, видно от приложеното към досието ЕР № 90651 от зас.№ 61 от 27.05.2024 год. Оттеглянето на обжалвания акт е направено преди първо по делото заседание, с оглед на което на основание чл.156, ал. 2 от АПК не е необходимо съгласие на оспорващия за прекратяване на делото. По изложените съображения, първоинстанционният съд намира оттеглянето от органа - издател на акта за валидно, поради което оставя без разглеждане жалбата и прекратява производството. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Оттеглянето на оспорен административен акт е волеизявление с противоположно на издаването му съдържание. Предметът му е едностранното прекратяване от страна на административния орган разпоредените с акта права и задължения. Оттеглянето е волеизявление с обратна сила към момента, в който е направено чрез административния акт. Възможността за оттегляне на оспорен административен акт в хода на съдебно производство, е допълнение към института на отзива уреден в чл. 91 от АПК, въведено с чл. 156 о АПК, за да бъдат обхванати и случаите, при които административният акт не подлежи на обжалване по административен ред. Както отзивът, така и оттеглянето на административния акт в хода на съдебното производство по неговото оспорване, са правомощия на органа, издал административния акт. В константната си практика, Върховният административен съд - шесто отделение, приема, че НЕЛК може при условията на чл. 156 от АПК да оттегля оспорени експертни решения. В случая в ЕР № 90651 от зас. № 61 от 27.05.2024 год. на НЕЛК изрично е посочено, че се оттегля оспореното от жалбоподателката пред първоинстанционния съд ЕР № 90527 от зас. № 51 от 26.04.2024 год. на НЕЛК, с което на лицето са опредени 77 % вид и степен на увреждане /ВСУ/, като с ЕР № 90651 от зас. № 61 от 27.05.2024 г. е определен 87 % ВСУ. Оттеглянето на един административен акт в хипотезата на чл. 156 от АПК е упражняване на процесуално право от административния орган - страна в съдебно производство. Волята му да упражни това свое процесуално право може да бъде обективирана в нарочен акт, както е в процесния случай, или да бъде изложена в хода на съдебното производство по друг подходящ начин - с нарочна молба, с писмено изявление или с изрично устно заявяване от административния орган в съдебно заседание. В случая оттеглянето е оформено в издаден в хода на висящо съдебно производство последващ писмен акт на органа, издал оттегления акт, в който изрично е посочено, че се оттегля експертно решение ЕР № 90527/26.04.2024 год. на НЕЛК постановено по отношение на лицето С. Д. П., а от съдържанието на оттегленото експертно решение е видно, че този състав на НЕЛК персонално съответства на състава, който е направил изявлението за оттеглянето му. Оттеглянето на акта влече след себе си като правна последица преклудирането на правото на оспорване, предоставено в защита на засегнатите от акта субективни права. Обстоятелството, че направеното с жалбата искане за отмяна вече е удовлетворено, води до отпадане на правния интерес на жалбоподателя. Обсъждането на законосъобразността на оспорения административен акт изисква като задължителна предпоставка наличието на годен за съдебен контрол административен акт, какъвто в процесния случай липсва предвид оттеглянето му. Издаденото ново решение от НЕЛК ще подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност по реда на чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето. В случая не са налице други ответници и заинтересовани страни, за които актът е благоприятен, а не е налице и хипотезата на чл. 156, ал. 2 от АПК, тъй като оттеглянето е направено преди първото по делото заседание. По изложените съображения, Върховният административен съд, шесто отделение, намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 (петдесет) лева, съгл. чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
Cited provisions
12- чл. 156, ал. 2 АПК
- чл. 156 АПК
- чл. 230 АПК
- чл. 236 АПК
- чл. 91 АПК
- чл. 78, ал. 8 ГПК
- чл. 112, ал. 1, т. 4
- чл. 156
- чл. 221, ал. 2
- чл. 229
- чл. 25, ал. 3
- чл. 37, ал. 1