Решение № 11942 от 8.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5701/2017 г.

Решение № 11942 от 8.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5701/2017 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, подадена от П. П., с настоящ адрес в [населено място], срещу заповед № 8121К - 1904/ 06.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 9 от Закона за държавния служител ( ЗДСл.) и пар. 69 от Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) към Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗИДЗМВР) (ДВ бр. 81/14.10.2016 г.), с която жалбоподателят е назначен за държавен служител на длъжност главен експерт (защита на информацията) в сектор "Защита на класифицираната информация и регистратура" към отдел "Координация и административно обслужване" при Главна дирекция "Национална полиция" - МВР. Жалбоподателят поддържа в жалбата и в съдебно заседание, че заповедта е материалноправно незаконосъобразна, иска отмяната й. Ответникът - министърът на вътрешните работи, не взима становище по жалбата. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подадена от лице с правен интерес и в предвидения от чл. 140, ал. 2 АПК двумесечен срок предвид липсата на указания в заповедта в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Жалбоподателят П., видно от кадровата му справка е с завършено висше образование. Назначен е на служба в МВР на 24.09.1997 г. на длъжност "разузнавач I степен" в група "Икономическа полиция" - Търговище на сектор "Икономическа полиция" към служба "Полиция" при РДВР. През периода 01.03.2000 г. - 31.03.2010 г. последователно е заемал длъжностите разузнавач II степен, разузнавач VI степен, разузнавач V степен, разузнавач IV степен в различни сектори и отдели на същата дирекция. От 01.04.2010 г. е бил разузнавач IV степен в сектор "Борба с организираната престъпност" - Шумен при Главна дирекция "Борба с организираната престъпност". От 20.02.2013 г. е работил последователно като специалист IV степен, специалист III степен, специалист II степен, специалист I степен ( защита на информацията) в сектор "Защита на информацията" на отдел "Координация и информационно - аналитична дейност" първоначално към Главна дирекция "Национална полиция", а след това към Главна дирекция "Охранителна полиция" до 20.06.2016 г. От 21.06.2016 г. П. е заемал длъжността специалист I степен ( защита на информацията) в сектор "Защита на класифицираната информация" на отдел "Координация и административно обслужване" при Главна дирекция "Национална полиция" до назначаването му с оспорваната заповед от 08.02.2017 г. на длъжност "главен експерт (защита на информацията)" в сектор "Защита на класифицираната информация и регистратура" към отдел "Координация и административно обслужване" при Главна дирекция "Национална полиция", като в течение на съдебното производство на 13.02.2018 г. е преназначен отново като главен експерт (защита на информацията) в сектор и отдел с други наименования на ГДНП. Административният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 33, т. 9 от ЗМВР министърът на вътрешните работи издава правилници, наредби, инструкции и заповеди. Следва да бъде посочено, че според т. 7 от същата разпоредба министърът управлява човешките ресурси в МВР. На основание чл. 158 от ЗМВР министърът на вътрешните работи е орган по назначаването на държавните служители в МВР, поради което следва да се приеме, че подписаната лично от министъра оспорена заповед е издадена от компетентния орган по назначаването. Актът е издаден в предвидената от закона форма. Чл. 11, вр. чл. 9 на ЗДСл предвижда специална форма на административните актове за назначаване на държавен служител, които съдържат неговото наименование; наименованието на органа, който го е издал; правното основание за назначаването; трите имена на назначаваното лице; наименованието на длъжността, на която лицето се назначава, и ранга, който му се определя; длъжностното ниво, нивото на основната месечна заплата и размера на индивидуалната основна месечна заплата; дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, каквито реквизити са налични в пълен обем. Не са допуснати съществени нарушения на процедурата по издаване на акта, доколкото такава не е изрично предвидена. Актът е издаден при правилно приложение на материалния закон . По силата на § 69 от ПЗРЗИДЗМВР (обн. ДВ бр. 81/14.10.2016 г.) служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за които се прилага § 86 от Закона за изменение и допълнение на ЗМВР (ДВ, бр. 14 от 2015 г.) и които към датата на влизане в сила на ЗИД заемат длъжности за държавни служители с висше образование и притежаващи висше образование, с изключение на тези от Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи и на тези по § 70, ал. 1, т. 1, се преобразуват в служебни правоотношения по ЗДСл, считано от датата на влизане в сила на този ЗИД. С алинея 3 и алинея 5 на същия параграф се предвижда, че служителите по ал. 1 се назначават на длъжности, определени за заемане по ЗДСл, с щата на съответната структура и им се присъжда определеният в Класификатора на длъжностите в администрацията минимален ранг за заеманата длъжност, освен ако служителят не притежава по-висок ранг. В конкретния случай жалбоподателят, която е бил държавен служител с висше образование по ЗМВР "специалист I степен (защита на информацията)" е преназначен като държавен служител по ЗДСл. "главен експерт (защита на информацията)" съобразно щата на съответната структура. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че преназначаването му като държавен служител по ЗДСл. е в нарушение на чл. 15 от Закона за защита на класифицираната информация, тъй като предвид правомощията му по този текст, трудът му следва да е първа категория труд. Доколкото същият смесва понятията от осигурителното право - категория труд с функциите и задачите на длъжността, заемана от него, следва да се провери дали същият предвид длъжностната му характеристика попада между служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, които остават държавни служители по ЗМВР и след приемането на ЗИДЗМВР - а именно полицейските органи и органите по пожарна безопасност и защита на населението. Длъжността на жалбоподателя безспорно не е на орган по пожарна безопасност и защита на населението. Същата обаче не е и на полицейски орган съгласно легалната дефиниция на чл. 57, ал. 1 вр. чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 7 и 8 ЗМВР, тъй като не осъществява нито една от тези изчерпателно изброени дейности в закона, характерни за полицейските органи - оперативно - издирвателна, охранителна, разследване на престъпления, контролна, превантивна. Следва да се отбележи, че жалбоподателят е преназначен на най - високата експертна длъжност, предвидена по щатното разписание на съответна структура и с ранга, посочено в него, като същият не е притежавал по- висок ранг по ЗДСл., който да бъде взет предвид при издаване на оспорената заповед, поради което са спазени и изискванията на пар. 69, ал. 5 от ПЗР на ЗИДЗМВР. Административният акт е издаден и при съответствие с целта на закона, а именно по - високата категория труд, допълнителното възнаграждение по ЗМВР за прослужено време, допълнителния платен годишен отпуск да се ползват единствено от полицейските органи и органите по пожарна безопасност и защита на населението по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, но не и от другите служители на министерството, чиито задължения и функции са сходни с тези на служителите в останалите министерства. Предвид изложеното оспорването следва да бъде отхвърлено.