Определение № 3886 от 16.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2877/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Делото е образувано по частна касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуалния й представител гл. инсп. М. Д., срещу определение №851 от 17.03.202 6г. по ч. гр. д. №707/2026г. по описа на Апелативен съд- София, с което е било потвърдено определение №174 от 06.01.2026г. по гр.д.№13345 по описа за 2022г. на СГС, ГО, І-20 състав, с което е оставено искането на КОНПИ за изменение по реда на чл.248 ГПК на определение №17987 от 08.11.2024г., постановено по делото, в частта, в която КОНПИ е осъдена да заплати в полза на СГС държавна такса в размер на 5569,70 лв. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и уважаване на подадената от КОНПИ молба по чл.248, ал.1 от ГПК чрез отмяна на определението, с което е била осъдена да заплати държавна такса по делото. Към жалбата е приложено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което се излагат основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 от ГПК. Ответната страна по частната касационна жалба- А. В. Б., чрез пълномощника си адв. Г. А., в писмен отговор оспорва същата и иска оставянето й без уважение. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като взе предвид данните по делото, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от лице, което има правен интерес да обжалва, и срещу подлежащо на обжалване определение. С определение №17987 от 08.11.2024г., постановено по гр.д.№13345 по описа за 2022г. на СГС, ГО, І-20 състав, съдът е прекратил на основание чл. 232 от ГПК частично производството по делото поради оттегляне от КОНПИ на част от предявените против ответника А. В. Б. искове за отнемане на незаконно придобито имущество и е осъдил комисията- ищец да заплати в полза на СГС дължимата държавна такса за същите в размер на 5569,70 лв. С определение от 06.01.2026г. съдът е оставил без уважение молбата на КОНПИ с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на определението за прекратяване в частта му за разноските. За да потвърди така постановеното определение, въззивният съд е изложил съображения, че съгласно разпоредбата на чл.157, ал.2 от ЗОНПИ и формираната по приложението й практика на ВКС комисията дължи заплащане на държавна такса в случаите, когато предявеният иск бъде отхвърлен или производството по делото бъде прекратено. В ЗПКОНПИ не се съдържат разпоредби за освобождаване от дължимата държавна такса на някоя от страните в производството, поради което същата следва да бъде присъдена в полза на държавния бюджет според изхода на спора. Комисията не е освободена от заплащане на такса на основание чл. 84, т. 1 ГПК, тъй като вземанията, предмет на делото са частноправни, а Комисията има качеството на процесуален субституент на държавата. Комисията е публично държавно учреждение, но вземането- предмет на делото по исковете по ЗОНПИ, е частноправно и в това производство Комисията не осъществява защита на публична държавна собственост и не претендира установени публични държавни вземания. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 от ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, когато са налице предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК касационното обжалване пред Върховния касационен съд е допустимо само по отношение на съдебни актове, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 касационно обжалване се допуска при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на съдебния акт. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, позовавайки се на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Определение № 5285 от 19.11.2024 г. по к.ч. гр. д. № 3651/2024 г. на ВКС, 4-то гражданско отделение, по въпроса дали КОНПИ следва да дължи държавна такса в случаите, когато производството по делото бъде прекратено поради оттегляне на предявения иск за отнемане на незаконно придобито имущество. Иска се допускане на касационно обжалване на определението и на основание чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК поради очевидната му неправилност. Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване. Поставеният в изложението въпрос, с който се обосновава основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, е от значение за изхода на спора, но даденото от въззивния съд разрешение на същия съответства на практиката на ВКС и на приложимата правна норма /чл.157, ал.2 от Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество /загл. изменено с ДВ бр.83 от 2023 г./. Съгласно формираната трайна и последователна практика на ВКС, цитирана в обжалваното определение / определение № 148 от 15.01.2025 по ч. гр. дело № 4847 по описа за 2024 година на ВКС, III г. о., определение № 6028/20.12.2024 г. по ч. гр. д. № 4863/2024 г. на III г. о., определение № 5453 от 26.11.2024 г. по ч. гр. д. № 4286/2024 г., определение № 4274/26.09.2024 г. по ч. гр. д. № 2782/2024 г. на III г.о., определение № 2226/08.05.2024 г. по ч. гр. д. № 1386/2024 г. на III г.о., определение № 5079/07.11.2024 г. по ч. гр. д. № 4020/2024 г. на ВКС, IV г.о.; определение № 2366/03.08.2023 г. по гр. д. № 4777/2022 г., определение № 1666/15.06.2023 г. по гр. д. № 170/2023 г. на IV г.о., определение № 2810/03.10.2023 г. по ч. гр. д. № 3705/2013 г. на IV г.о., определение № 2833/04.10.2023 г. по ч. гр. д. № 3948/2023 г. на III г.о., определение № 50293/27.07.2023 г. по ч. гр. д. № 1278/2022 г. на IV г. о и др./, при действието на чл.157, ал.2 от ЗОНПИ комисията дължи заплащане на държавна такса, когато искът е отхвърлен или производството е прекратено. Комисията е публично държавно учреждение, но вземането- предмет на делото по исковете по ЗОНПИ, е частноправно. Съгласно изричния текст на чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ дължимата държавна такса се присъжда в зависимост от изхода на делото, от което следва, че същата се възлага в тежест на ответника при уважаване на иска за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото от него имущество или се възлага в тежест на комисията-ищец при отхвърляне на иска. КОНПИ не е освободена от заплащане на държавната такса по силата на чл. 84, т. 1 от ГПК. Комисията е публично държавно учреждение, но вземането- предмет на делото по исковете по ЗОНПИ, е частноправно. В производството по ЗОНПИ Комисията не брани интереси от по-висш порядък, тъй като не осъществява защита на публична държавна собственост и не претендира публични държавни вземания, а се явява процесуален субституент на държавата в производство по отнемане в нейна полза на имущество, което е незаконно придобито от частноправни субекти, като до неговото отнемане с влязло в сила съдебно решение, което има конститутивно действие, това имущество няма публичноправен характер. Обжалваното определение е в съответствие с така формираната съдебна практика, която се споделя от настоящия състав на съда и не се нуждае от промяна или осъвременяване. Цитираното в изложението Определение №5285 от 19.11.2024 г. по к. ч. гр. д. № 3651/2024 г. на ВКС, 4-то гражданско отделение, в което е прието, че КОНПИ не дължи държавна такса при прекратяване на производството по делото поради оттегляне на иска, е изолирано в практиката на ВКС и не може да обоснове допускане на касационно обжалване Предвид горното касационно обжалване на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК не следва да се допуска. Неоснователно е и направеното искане за допускане на касационно обжалване на определението на основание чл.280, ал.2 от ГПК поради очевидната му неправилност. Съгласно формираната практика на ВКС очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК е съдебен акт, засегнат от особено тежък порок, който може да бъде констатиран пряко от съдържанието му, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта. Такъв би бил прилагането на отменен закон, прилагане на закон в противоречие с неговия смисъл, нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. В конкретния случай от обжалваното определение не може да се направи извод за явно нарушение на закона или необоснованост на мотивите при постановяването му; съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV- то г. о.,