Определение № 5649 от 29.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5270/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/ срещу Определение № 13273/ 15.04. 2025г. по административно дело № 2440/ 2025 г. на Административен съд- София- град, с което е оставена без разглеждане частната жалба на КЕВР срещу Определение № 10004/ 21.03. 2025 г. по делото, попр. с Определение № 11629/ 04. 04.2024г. за очевидна фактическа грешка (ОФГ) по същото административно дело № 2440/ 2025г. на АССГ. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи, че не е налице хипотезата на чл. 197 и сл. от АПК, тъй като актът, с който е прекратено административното производство, в случая съставлява индивидуален административен акт. Поради това се иска отмяна на оспореното определение на адм. съд и да се допусне за разглеждане частната жалба, подадена от КЕВР. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба, данните по делото, доводите на страните и провери изцяло оспорения съдебен акт, приема за установено следното: Частната жалба е процесуално допустима и редовна, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес, против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С атакуваното определение на Административен съд София град е оставена без разглеждане частната жалба на КЕВР срещу Определение № 10004 /21.03. 2025 г. по делото, попр. с Определение № 11629/ 04. 04. 2024г. за ОФГ по адм. дело № 2440/ 2025г. на АССГ. Съдът е приел, че с решението си КЕВР, на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 13, ал. 8 от ЗЕ и чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК е прекратила административното производство, образувано по жалба с вх. № Е- 12-00-463/17.01.2025г. на ПК „Солидарност“. Комисията специално е посочила, че искането е недопустимо, а не неоснователно. Отказът на Комисията да разгледа по същество искането на кооперацията с вх. № Е- 12-00-463/ 17.01.2025г. по описа на КЕВР, което разгледано във връзка с цитираните в същото предходни писма, сочи Комисията да е сезирана относно нейни правомощия във връзка с приложението на пар. 4 от ПЗР на ЗЕ, е бил разгледан от съда по реда на чл. 197 от АПК. Посочил, че не е допустимо обжалването на определението по чл. 200, ал. 1 от АПК, от административния орган, издател на акта, поради което следва да се приеме, че същият няма възможност да обжалва определението на първоинстанционния съд. Поради тези мотиви на основание чл. 231, във вр. чл.213а, ал.2, вр. чл.215 т.4 от АПК жалбата е оставена без разглеждане. Определението е ПРАВИЛНО. АССГ е извършил надлежна преценка, съгласно чл. 213а, ал.2, вр. чл. 215, т.4 АПК, която е в неговите правомощия. Съответно неговият прекратителен акт не е окончателен и подлежи на касационен контрол по чл. 229 АПК. Обжалваният съдебен акт- Определение № 10004 / 21.03. 2025 г. по делото, попр. с Определение №11629/ 04. 04.2024г. за ОФГ по адм. дело № 2440/ 2025г. на АССГ е постановен в производство по реда на чл. 197 и следващите АПК. В него по жалба на ПК „Солидарност“ е отменено Решение № Ж-113/ 06.02.2025г. на КЕВР, което на основание чл. 22, ал.1 и ал.2 вр. чл.13 ал.8 от ЗЕ и чл. 27, ал.2, т. 6 от АПК е прекратено административното производство, образувано по жалба с вх. № Е- 12-00-463/ 17.01.2025г., като преписката е върната на Комисията. Изложената фактическа обстановка налага извода, че обжалваният пред АССГ акт представлява отказ за произнасяне по същество на отправено до административния орган искане по смисъла на чл. 56 АПК и като такъв може да се обжалва по реда на глава десета, раздел ІV от същия кодекс- чл.56, ал.4 АПК. Производството пред АССГ се е развило именно по този ред, озаглавен "Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт"- чл. 197– чл. 202 АПК. Поради това в случая относно оспорването е приложим чл. 200, ал. 2 АПК. От съдържанието на разпоредбата се налага извода, че административният орган, който е постановил отменения от съда акт за прекратяване на административното производство, няма процесуално право на жалба срещу определението на съда, с което този акт е отменен. Право да обжалват определението по чл. 200, ал. 1 АПК е предоставено на страните в административното производство, но административният орган, който е постановил акта за прекратяване на административното производство, няма качеството на страна по него, тъй като той е органът, пред когото се развива производството и който го ръководи. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2/ 24.03.2021г. на Общото събрание на съдиите от I и II колегия на Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 10/ 2019 г., на което съдът изрично се е позовал. По тези съображения, правилно АССГ е приел подадената до него частна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране за недопустима и е оставил същата без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство- прекратил, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение