Определение № 4 от 03.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4615/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 2166 от 31.05.2018 г., подадена от Е. И. Б. чрез адвокат Н. В. против разпореждане от 11.05.2018 г. по в.гр.д.№ 181/2017 г. по описа на ОС – Монтана. С обжалваното разпореждане е отхвърлена подадена от Е. И. Б. молба за издаване на изпълнителен лист за сумата 6 500 лв. – парично уравнение по невлязло в сила въззивно решение по извършване на съдебна делба, както и за сумата 4 226,87 лв. – разноски по делото. В заключителната част на акта е указано, че същият може да се обжалва с частна жалба, адресирана до Апелативен съд – София. Видно от титулната част на частната жалба с вх.№ 2166 от 31.05.2018 г., жалбоподателката е съобразила така даденото указание, което е довело до първоначалното образуване на частно гр.д.№ 3061/2018 г. по описа на Апелативен съд – София. Последното е прекратено с определение № 3237 от 23.10.2018 г. с мотив, че функционално компетентен да се произнесе по частната жалба е Върховният касационен съд, на когото същото е изпратено по компетентност. Настоящият състав на ВКС, Второ г.о. констатира, че постановеното от състав на Апелативен съд – София определение № 3237 от 23.10.2018 г. е съобразено с редакцията на закона и практиката по приложението му, действали до влизането в сила на ЗИД ГПК (обн., ДВ, бр. 50 от 2015 г.), но не и с действащата понастоящем редакция на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба разпореждането за издаване на изпълнителен лист, постановено от окръжен съд като въззивна инстанция, подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд, а не пред Върховния касационен съд. По приложението на нормата е формирана задължителна съдебна практика – т. 1 от ТР № 5 от 12.07.2018 г. по тълк.д.№ 5/2015 г. на ВКС, ОСГТК, в чиито мотиви е разяснено, че задължителните за съдилищата указания, съдържащи се в т. 6 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, ОСГК за двуинстанционно разглеждане на молба за издаване на изпълнителен лист следва да се зачитат и понастоящем, като са загубили сила само в частта относно инстанционната подсъдност по частните жалби срещу разпорежданията за издаване на изпълнителен лист. Причина за последното е Закона за изменение и допълнение на ГПК (обн., ДВ, бр. 50 от 2015 г.) и актуалната редакция на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК, по силата на която въззивните функции по отношение на определения и разпореждания на окръжен съд, постановени в качеството му на въззивен, с които за първи път съдът се произнася по процесуалноправен въпрос, са възложени на апелативните съдилища, а не на Върховния касационен съд. В обобщение - ВКС не е функционално компетентен да се произнесе по частната жалба срещу разпореждане по молба за издаване на изпълнителен лист, постановено от окръжен съд, действащ в качеството на въззивен, с което за първи път съдът се е произнесъл по този процесуалноправен въпрос. Функционално компетентен е съответният апелативен съд, като в случая това е Апелативен съд – София. Ето защо и на основание чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК производството по настоящото дело следва да бъде прекратено и то да бъде изпратено по компетентност на Апелативен съд – София, който следва да се произнесе по съществото на частната жалба с определение, което не подлежи на касационно обжалване (т. 1 от ТР № 5 от 12.07.2018 г. по тълк.д.№ 5/2015 г. на ВКС, ОСГТК). По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд, Второ отделение на Гражданска колегия