Решение № 15384 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8196/2018 г.

Решение № 15384 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8196/2018 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на заместник – кмета на Столична община (СО) срещу решение № 3336 от 21.05.2018 г. постановено по административно дело № 3713/2018 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). В касационната жалба касаторът излага съображения, че оспорваното решение е неправилно и необосновано. Твърди, че искането не представлява такова за достъп до обществена информация в смисъла на легалната дефиниция по чл. 2, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и за административния орган не съществува задължение по закон за предоставянето на информация, такава каквато е формулирана в отправеното заявление. Сочи, че информацията, достъп до която се иска, е служебна обществена информация, има подготвителен и спомагателен характер и на основание чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ достъпът до нея може да се ограничи. Иска от съда да отмени оспорваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация - Л. Секулов оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Иска от съда да остави в сила оспорваното решение. Оспорва претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и иска такова да не се присъжда. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът по жалба на Л. Секулов, е отменил Решение № СОА18-РИ09-166 от 20.02.2018 г. на заместник – кмета на СО и е върнал е административната преписка на органа за произнасяне по постъпилото заявление вх. № СОА18-ЕВ01-274/14.02.2018 година. От фактическа страна съдът е установил, че административното производство е образувано по подадено от Л. Секулов заявление вх. № СОА18-ЕВ01-274/14.02.2018 г., с което поискал предоставянето на следната информация: копие от протокола от публично обсъждане на проекта за бюджет на СО за 2014 г., което е проведено на 29.11.2013 година. Информацията се иска на хартиен носител. С оспореното Решение № СОА18-РИ09-166 от 20.02.2018 г. на заместник – кмета на СО достъп до информацията е отказан с мотив, че е налице основанието по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, защото исканата информация е свързана с оперативната подготовка при издаване на акт на Столичен общински съвет (СОбС) и няма самостоятелно значение. От правна страна съдът е приел, че СО е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. Информацията, достъп до която се иска е обществена, тъй като е свързана с обществения живот в страната и служебна по смисъла на чл. 11 във връзка с чл. 9 от ЗДОИ. С оглед посоченото от административния орган основание за отказ за предоставяне на информацията, съдът е изложил съображения, че поисканата от жалбоподателя (ответник по касация) информация не попада в обхвата на посоченото ограничение – чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, тя е служебна обществена информация и следва да бъде предоставена на заявителя. Изложил е и подробни съображения, че достъпът до служебна обществена информация, предвид чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ, не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес. Задължение на органа е да извърши преценка за наличието на такъв интерес, а в случая такава преценка не е направена. Посочил е, че преценката на органа налице ли е или не надделяващ обществен интерес е елемент от фактическия състав на хипотезата по чл. 13, ал. 4 във вр. ал. 2, т. 1 от ЗДОИ и без излагането на фактически и правни основания за този релевантен юридически факт органът не е изпълнил задължението си по чл. 38 от ЗДОИ. Решението е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че СО е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ и, че исканата информация е обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, който предвижда, че обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Изложените в касационната жалба съображения в обратния смисъл са неоснователни. Съдебната практика приема, че понятието обществена информация следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната. Информацията, достъп до която е поискан със заявление вх. № СОА18-ЕВ01-274/14.02.2018 г. е свързана с обществения живот в страната. Отразеното в протокола от публичното обсъждане на проекта за бюджет на СО за 2014 г. ще даде възможност на заявителя да се запознае с евентуалния дебат при приемането на бюджета, изразените мнения и позиции и т. н. и ще може да си състави мнение за проведеното обсъждане. Неоснователни са доводите на касатора, че заявлението не съдържа описание на исканата обществена информация, предвид разпоредбата на чл. 25, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ. Съгласно тази разпоредба заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация съдържа описание на исканата информация. В случая заявлението съдържа ясно и недвусмислено описание на информацията, която се иска, като е посочена и предпочитаната форма за предоставянето и. Ако органът е считал, че заявлението не отговаря на това изискване е следвало да поиска неговото уточняване, с оглед чл. 29 от ЗДОИ, след което евентуално да остави същото без разглеждане, нещо което той не е направил. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДОИ обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна. Чл. 11 от ЗДОИ предвижда, че служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. Изложените от първостепенния съд съображения относно вида на информацията са правилни и не следва да се преповтарят. С оглед изложеното в касационната жалба и посоченото правно основание в оспорения акт, следва да се отбележи, че съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗДОИ ограничението по ал. 2 не може да се прилага след изтичане на 2 години от създаването на такава информация. В случая този срок е изтекъл, така че липсват ограничения за предоставянето й. Административният орган не е посочил правното основание за постановения отказ, поради което следва да се приеме, че е нарушено и изискването за форма на решението съобразно чл. 38 от ЗДОИ. Правилен е изводът, че исканата информация е служебна обществена информация, за предоставянето на която се предполага, че е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗДОИ. Задълженият субект по чл. 3 от ЗДОИ е длъжен да изложи съображения за оборване на тази презумпция. Такива съображения, както правилно е отбелязал и първоинстанционния съд в оспорваното решение, не са изложени. Съдът е обсъдил всички събрани в хода на делото относими доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка е стигнал до извод, че издаденото решение по ЗДОИ е незаконосъобразно. Решението на съда не е необосновано. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение в насоките, които не са установени от закона. Изложените от касатора доводи за необоснованост на решението са неоснователни. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Пред настоящата инстанция ответникът по касация не претендира разноски, а и не е сторил такива, поради което не му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение.