Решение № 98 от 20.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 70/2009 г.

Производството пред ВКС е по чл.351, ал.5 НПК. Предмет на обжалване е разпореждане от 30. ХІІ.2008 год. на съдия от Хасковския окръжен съд, постановено по внчхд № 165/2008 год. на този съд, с което е върната касационната жалба на В. И. С.-тъжител по посоченото дело и още по нчхд № 368/2007 год. на Хасковския районен съд. От представител на Върховната касационна прокуратура е изразено мотивирано становище, че жалбата е основателна и обжалваното разпореждане следва да се отмени. Върховният касационен съд също намира жалбата за основателна. С присъда № 670 от 23. ХІ.2007 год. по нчхд № 368/2007 год., подсъдимата М. П. С. е призната за виновна в това, че на 12.ІV.2005 год. в писмена жалба до директора на СУ”Стефан Караджа”-Хасково, заведена под № 76, е разгласила позорни обстоятелства и приписала престъпление на В. И. С., съставляващо престъпление по чл.147, ал.1 НК. На основание чл.78а НК, С. е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание от 1 500 лева глоба като е осъдена още да заплати на С. 5 000 лева за причинените й с престъплението неимуществени вреди. По жалба от страната на подсъдимата делото е разгледано от Хасковския окръжен съд. С решение № 178 от 24. Х.2008 год. по въззивно нчхд № 165/2008 год., окръжният съд е отменил първоинстанионната присъда, прекратил е наказателното производство срещу С. поради изтекла давност за наказателно преследване и е отхвърлил предявения срещу нея граждански иск. Касационната жалба на тъжителката В. Ил. С. е процесуално допустима. Същата е насочена срещу въззивен акт, който по същността си е нова присъда, независимо че е наименуван решение. Това е така, защото в цялата мотивна част на този акт, с изключение на 4 изречения, се аргументира липсата от страна на подсъдимата на поведение, съставляващо приписаното й престъпление, заключава се, че „извършеното от… С. не разкрива признаци на престъпление по чл.147, ал.1 от НК”, откъдето пък „следва да се приеме, че предпоставките за ангажиране на деликтната й отговорност не са налице” /на л.21 от възз.д., абз.първи и втори/. Независимо от казаното, което ще бъде от значение за коментара върху правилността на обжалвания въззивен акт, той при всички случаи представлява нова присъда с отмяната на първоинстанционната присъда и отхвърлянето на уважения от първата инстанция граждански иск, и като такава подлежи на касационен контрол по силата на чл.346, т.2 НПК. С оглед на казаното ВКС в състав от трето наказателно отделение