Определение № 50524 от 13.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1352/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „НУР ПИЛЕ“ЕООД, представлявано от управителя Ц. Г. М., чрез адв.В., против решение № 204/31.12.2021 г. по в.т.д. № 20213001000247/2021г. на Варненски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение № 38/ 22.02.2021г. по т.д. № 1066/2020 г. на ВОС, в частта относно определената начална дата на неплатежоспособност - 01.01.2020г. е постановено друго за обявяване за начална дата на неплатежоспособността на „НУР ПИЛЕ” ЕООД, - 15.04.2020год. и е потвърдено решение № 38/ 22.02.2021г. по т.д. № 1066/2020 г. на ВОС в останалата част за откриване на производство по несъстоятелност на „НУР ПИЛЕ” ЕООД, постановяване на обща възбрана и запор върху имуществото на „НУР ПИЛЕ” ЕООД, назначаване на временен синдик. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба „Канарини“ЕООД в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба и наличието на предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в производството по чл.625 ТЗ молителят-кредитор следва да установи, че притежава непогасено изискуемо парично задължение по търговска сделка, по която длъжникът не е извършил плащане, а в тежест на длъжника-ответник е да докаже, че е изпълнил задължението си, или че разполага с имущество достатъчно за покриване на задължението, без опасност за накърняване интересите на кредиторите. За неоснователно е приел направеното във въззивната жалба от „Нур пиле“ЕООД оплакване по отношение матеиралноправната легитимация на кредитора „Канарини“ЕООД. ВнАС е изложил съображения, че съгласно т.1 от ТР №1/2017г. на ОСТК на ВКС длъжникът може да оспори активната легитимация на молителя до приключване на първото по делото съдебно заседание, а в случая това право не е било упражнено в срок. В допълнение е посочил, че писмените доказателства /договор, протокол за прихващане, споразумение за разсрочване/ и констатацията на вещото лице по ССЕ за осчетоводяване от длъжника на задължения спрямо „Канарини“ЕООД, обосновават извод за наличие на легитимация на молителя като кредитор на касатора по търговска сделка с изискуемо парично вземане. ВнАС е счел, че основание за откриване на производство по несъстоятелност e неплатежоспособността на длъжника, когато тя е обективно и трайно състояние на невъзможност той да погасява паричните си задължения, изчерпателно изброени в чл. 608, ал. 1, т. 1-4 от ТЗ, което намира икономически израз в съотношението между стойността на краткотрайните активи и тази на краткосрочните задължения, обективирано в коефициентите за ликвидност - обща, бърза, незабавна и абсолютна. Като е разгледал заключението на ССЕ, депозирано пред въззивната инстанция, е направил констатация за установените коефициенти за обща ликвидност – 1,7, респ. 1,12 при съобразяване на сумата дължима на ДФ „Земеделие“. Но също така се е позовал на съдебната практика на ВКС, че простото съотношение между пасиви и активи, залегнало в изчисляването на каофициентите за ликвидност на дружеството, е недостатъчно за преценка на състоянието на неплатежоспособност. Акцентирал е върху възможността краткосрочните активи да бъдат трансформирани в парични средства, които да послужат за удовлетворяване на вземането на кредитора и то в разумен срок, както и необходимостта от преценка за реално съществуване и събираемост на вземанията на длъжника към трети лица. След извършване на анализ на финансовото състояние на касатора ВнАС е констатирал, че в период по-голям от година вземанията на „Нур пиле“ЕООД са почти в същия размер. Отчел е възникването на повечето от тях – 2016-2017г. и изискуемостта им, както и завеждането на съдебни дела през 2020г., т.е. техния спорен характер. Заключил е, че не са представени доказателства от длъжника за реализируемостта на краткосрочните му вземания, поради което и същите не следва да участват при определяне на коефициентите за ликвидност. Относно краткотрайните материални запаси е съобразил, че основен дял в тях / 58,91%/ според заключението на ССЕ имат суровини и материали, като длъжникът не е доказал възможност за реалната им реализация на пазара. В тази насока апелативният съд е изследвал показателите за обращаемост на материалните запаси и е приел, че към 31.08.2021г. те се влошават спрямо отчетната 2020г. След изключване на материалните запаси и краткосрочните вземания от значение за действителното финансово състояние на дружеството са коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност. Според заключението на ССЕ и в двата му варианта тези коефициенти са под препоръчителните стойности. Коефициентите за финансово независимост и задлъжнялост са с отрицателни стойности. ВнАС е обсъдил и цялостното финансово състояние на длъжника, като е констатирал, че от създаване на дружеството то е работило на загуба в голям размер, която към 01.01.2020г. е 9 111 000 лв., а от юни 2020г. и е преустановило търговска дейност. Въззивната инстанция е разгледала неплащането на задължение в размер на 42 000лв. на 15.04.2020г., което се явява първо неизпълнение на задължение по споразумение с кредитора-молител, при това на сума в значителен размер, като момент, към който дружеството със сигурност е изпаднало в неплатежоспособност. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ При определяне на началната дата на неплатежоспособност, длъжен ли е съдът да анализира цялостното икономическо състояние на длъжника, изразено чрез показателите на ликвидност и финансова автономност, както и да изследва реалната ликвидност на краткострайните /текущи/ активи?; 2/ Длъжен ли е съдът при определяне на началната дата на неплатежоспособността първо да установи възможността наличните активи на дружеството да се преобразуват в парични средства, съответно дали се очакват приходи от несъбрани задължения от търговски доставчици и клиенти, както и от бъдещи приходи от стопанската дейност и/или привличане на нови инвестиции, и чак след това да направи съпоставка между стойността на краткотрайните активи със стойността на краткосрочните задължения и реализируемостта /т.е. ликвидността на активите/?; 3/ При определяне на началната дата на неплатежоспособността следва ли съдът да укаже на дружеството-длъжник, че носи доказателствена тежест за доказване на реалната ликвидност на краткотрайните активи на длъжника? Следва ли съдът да възложи тази доказателствена тежест с доклада си по делото?; 4/Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства и доводи на страните поотделно и в тяхната съвкупност и може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, твърдения и доводи, без да изложи съображения защо отхвърля част от тях като неоснователни?; 5/ Следва ли преценката за способността на предприятието да погаси изискуемите си парични задължения да се направи посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема плащанията си?; 6/Длъжен ли е съдът при определяне несъстоятелността на дружеството да вземе предвид настъпилите по време на висящността на производството факти и обстоятелства по погасяване на задълженията на дружеството?; 7/Следва ли съдът да изложи факти и обстоятелства, довели до влошаване финансовото състояние на дружеството, като забавеното плащане следва ли да се приравни на невъзможност за погасяване на задълженията към кредиторите или е достатъчно да се приеме, че датата на най-старото падежирало вземане е началната дата на неплатежоспобността? Въпроси от №1 до №4 вкл. са въведени при позоваване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение със задължителна практика на ВКС и практика, обективирана в решения по чл.290 ГПК, а именно: ППВС №1/53г., ППВС№1/1985г., ТР № 1/04.01.2001г. по тълк.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и решение № 212/01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, II т.о., решение № 17/23.07.2014г. по т.д. № 811/2012г. на ВКС, II т.о., решение № 111/03.11.2015г. по т.д. № 1544/2014г. на ВКС, II т.о и др. По същите въпроси касаторът се позовава и на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Сочи допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроси от №5 до № 7 вкл., като твърди, че по тях въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 71/30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на ВКС, I т.о., решение № 90/ по т.д. №115/2011г. на ВКС, I т.о. и решение № 80 по т.д. № 1565/2014г. на ВКС, I т.о. касаторът се позовава и на хипотеза на „очевидна неправилност“ по счисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Въпросите от № 1 до № 5 вкл. са свързани и в своята цялост са обосновани от оплакване на касатора за нарушение задължението на съда в производството по несъстоятелност да му укаже, че носи доказателствена тежест за установяване на реалната ликвидност на краткотрайните активи и за задълженията на съда относно извършването на анализ на икономическото състояние на длъжника, вкл. и анализ на активите. Въпросът за разпределение на доказателствената тежест не съответства на произнасянето на въззивния съд. Още в мотивите на първоинстанционното решение е налице констатация, че длъжникът въпреки указанията на съда не е положил усилия, дори е създал пречки, да ангажира доказателства за оборване на установената презумпция за неплатежоспосбност, като е поставено под съмнение редовността на воденото от него счетоводство. В тази връзка във въззивната жалба длъжникът е направил оплакване за допуснато от ВОС процесуално нарушение - недопусната поискана от него ССЕ, вкл. и относно характеристиката на краткосрочните/дългосрочни задължения. Изрично е посочил, че счита за релевантен въпроса за реалната реализируемост на материалните запаси и парични вземания. Поради което е поискал назначаване на повторна ССЕ, което искане е било уважено от ВнАС. Следователно касаторът е упражнил правата си във връзка с установяване на релевантни за спора обстоятелства, за които носи тежест на доказване. Освен това въззивният съд е посочил, че назначената повторна ССЕ е и в съответствие с въведеното от чл.621а, ал.1, т.2 ТЗ силно служебно начало в производството по несъстоятелност. Оценката на така събраните доказателства е въпрос по обосноваността на въззивния съдебен акт и не попада в правомощията на касационната инстанция във фазата по чл.288 ГПК. Поставеният въпрос относно задълженията на съда да направи анализ на активите, чрез които предприятието на длъжника поема плащанията си, е обуславящ произнасянето на ВнАС. Не е изпълнено допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В цитираното от касатора Решение № 71/30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на ВКС, I т.о. е прието, че неплатежоспособността като основание за откриване на производство по несъстоятелност по ТЗ е обективно икономическо състояние и се изразява според чл.608, ал.1 ТЗ в невъзможност търговеца да изпълни определени от закона изискуеми парични задължения. Преценката за способността на предприятието да погаси изискуемите си парични задължения следва да се направи посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи /т.нар. постоянен капитал/, не служат за извършване на плащанията на краткосрочните / текущите задължения, тъй като предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята дейност, поради което, ако ги осребри, би преустановило работа. От това правило може да има изключение в случаите на преобразуване/преструктуриране на дейността на предприятието, тежестта на доказването, за което е на длъжника. Краткотрайните /текущите/ активи на предприятието /т. нар. оборотен капитал/, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения процес, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения при едно действащо предприятие. Предвид което следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните /текущи задължения, на база реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност. По правило коефициентът на обща ликвидност се явява основен показател за състоянието на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му. Липсва ликвидност, когато няма търсене на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно е налице несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания, като от значение за установяването им са коефициентите на обращаемост на съответния актив. В тази хипотеза водещ ще е този от другите показатели за ликвидност /бърза, незабавна, абсолютна/, при изчисляването на който включените активи, могат реално да бъдат трансформирани в парични средства и състоянието на неплатежоспособност следва да се приеме за установено, ако с тези активи предприятието не може да посрещне краткосрочните, съответно текущите си задължения. Когато коефициентът на обща ликвидност е съответен на базовия за отрасъла, но стойността на коефициент на бърза, незабавна или абсолютна ликвидност е под стойността, характерна за отрасъла, следва да се установи конкретната причина за това. Също така в служебно известната на състава практика на ВКС, обективирана в Решение № 164/30.11.2013г. по т.д. № 284/2016г. на ВКС, II т.о. и Решение № 179/30.10.2017г. по т.д. № 1048/2017г. на ВКС, I т.о. е споделено разрешението, дадено в Решение № 32/17.06.2013г. по т.д. № 685/2012г. на ВКС, че за преценка на състоянието на неплатежоспособност от значение е и реализируемостта на актива, неговата ликвидност. При възражение на молителя или обективно установимо от доказателствата наличие на несъбираеми и/ или спорни вземания, в съответствие с въведеното от чл.621а, ал.1, т.2 ТЗ силно служебно начало в производството по несъстоятелност и по аргумент от чл.631 ТЗ, съдът дължи комплексна преценка на спорните компоненти на актива и корекционно преизчисление на коефициентите за ликвидност. Същата корекция е приложима и при установяване на документална необоснованост на счетоводните записвания по баланса – актив/пасив или несъответствие с реално съществуващи вземания и задължения или отразяването им с погрешна квалификация на краткосрочни / дългосрочни. В съответствие с така посочената практика на ВКС въззивният съд въз основа на събраните писмени доказателства и заключения на ССЕ е направил преценка за отделните елементи на активите на дружеството-длъжник: краткосрочни вземания, материални запаси и парични средства. За да изгради извод за несъбираемост на вземанията се е позовал на техния размер към различни отчетни периоди; на момента на възникването им; на образуването на съдебни дела, т.е. техния спорен характер /доказателство, че не са събрани/; на наличието на свързаност с едно от лицата, от които има значително по размер вземане. По отношение на материалните запаси е изследвал показателя обращаемост според установеното от вещото лице по ССЕ. За наличните парични средства е направил констатация за наложен запор. Взел е предвид, че коефициентът за обща ликвидност е в препоръчителната стойност, тъй като е било разсрочено задължение към свързано лице, като във вариант без да се отчита разсроченото задължение коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са с по-ниски от референтните стойности /последните два показателя са ниски и при отчитане на разсрочването/. ВнАС е обсъдил и установените задължения на касатора. Следователно въззивният съд се е произнесъл по релевантните за спора обстоятелства и доводи наведени от страните, при разглеждане на събраните доказателства. Становището на апелативния съд по шести въпрос не е в изложения от касатора смисъл. ВнАС не е игнорирал удостоверението от ЧСИ Л.С.. Въз основа на същото и на заключението на ССЕ е счел, че към 31.08.2021г. „Нур пиле“ЕООД има непогасени задължения към „Канарини“ЕООД и на НАП. Несъгласието на касатора с фактическите и правни изводи на въззивната инстанция във връзка с посоченото доказателство представляват оплаквания за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК. Обуславящите решението правни изводи на ВнАС по седми въпрос са в съответствие с обективираното в решение № 80 по т.д. № 1565/2014г. на ВКС, I т.о. разрешение, тъй като въззивният съд е съобразил съвкупност от фактори към момента на спиране на плащанията към кредитора –молител, а не единствено факта на неизпълнение на отделното парично задължение. В тази връзка е разгледал дейността на дружеството през годините – работило е на загуба в големи размери от създаването си и е спряло изцяло да развива дейност от юни 2020г., наличието на финансова зависимост от кредитори и конкретните стойности на коефициентите за ликвидност. Не е налице сочената от кастора хипотеза на „очевидна неправилност“ на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Изложените доводи за обосноваване на това основание за достъп до касация изискват проверка на доказателствата по делото, за да се направи извод реализируеми ли са краткотрайните активи на дружеството-длъжник. Констатацията на настоящия състав на ВКС е, че от външна страна съдебният акт не разкрива прилагане от въззивния съд на закона в неговия обратен смисъл или прилагане на несъществуващ или отменен закон, нито е налице особено съществено процесуално нарушение на основни принципи на гражданския процес или явна необоснованост на фактическите изводи на въззивния съд, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Поради изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на ВнАС. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо ТО