Определение № 9231 от 03.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8842/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на Т. Христов, подадена от адвокат Ангелов, като негов процесуален представител, против Определение № 1127 от 20.06.2023 г., постановено по административно дело № 220/2023 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Твърди, че определението е неправилно и моли за отмяната му, като делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба Община Кюстендил не взема становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. С обжалваното определение Административен съд - Благоевград е прекратил производството по делото, образувано по предявен от Т. Христов против Община Кюстендил иск за обезщетяване на претърпени вреди, основани на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). За да постанови този резултат е приел, че ищецът, въпреки дадените му указания не е конкретизирал основанието на което искът е предявен – отменен като незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице при този орган, при или по повод изпълнение на административна дейност. Определението на съда е валидно и допустимо но неправилно. Установено е по делото, прието е и в обжалваното определение, че с определение от 16.01.2023 г. по адм. дело № 916/2022 г. по описа на Административен съд - Благоевград, образувано по жалбата на Христов против заповед № РД-00-971 от 20.07.2023 г. на кмета на община Кюстендил, съдът не е приел за съвместно разглеждане в производството предявения иск за обезщетяване на имуществени вреди причинени от оспорения административен акт. Със същото определение съдът е отделил исковата молба за разглеждане в отделно производство, каквото е и образувано. Въпреки липсата на неяснота в исковата молба, където вредите се основават на оспорената заповед, с която част от имот на ищеца се придава към друг, съдът на два пъти е оставил исковата молба без движение, при приетото, че не установява от нея на какво основание се претендират вредите, съответно с обжалваното определение е прекратил производството по делото на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 204, ал. 5 АПК. Съгласно чл.204, ал.1 от АПК иск за обезщетение може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. В случая се претендира обезщетение за вреди от акт, който не е отменен, но чл. 204 ал. 2 АПК предвижда, че искът може да се предяви заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото. Именно преди първото заседание по адм. дело № 916/2022 г. е представена искова молба, като предявения с нея иск е отделен за разглеждане в отделно производство, което е допустимо при приложението на чл. 206, ал. 1 АПК. В този смисъл изрично в молбата си от 29.05.2023 г. ищецът е поискал и спиране на производството по делото (по което е постановено обжалваното определение) до приключване с влязъл в сила съдебен акт на адм. дело № 916/2022 г. по описа на Административен съд – Благоевград. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК, на която разпоредба се основава обжалваното определение, исковата молба се връща, какъвто диспозитив в обжалваното определение няма. По изложените съображения обжалваното определение като постановено при неправилно приложение на закона е неправилно и следва да бъде отменено, като делото се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия при изпълнение изискването на чл. 206, ал. 2 АПК. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, т. изр. първо, предл. второ АПК, във вр. с чл. 236 АПК Върховния административен съд, трето отделение