Решение № 975 от 7.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 262/2008 г.

Решение № 975 от 7.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 262/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 218и, ал. 1 ГПК във вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн. ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г.). Образувано е по касационна жалба на "Марица" А., гр. С., представлявана от изп. Директор Б. К. срещу решение № 45/8.06.2007 год., постановено по въззивно дело № 621/2004 год. на Пловдивския апелативен съд в частта, в която съдът след като е отменил частично решение № 58/31.07.2001 г. постановено по гр. д. № 1489/1999 г. на Окръжен съд гр. С. е постановил ново решение, с което е признато за установено по отношение на "Марица" АД - С., че П. Г. П. от гр. С., М. П. К. от гр. С., Д. С. П. от гр. Б. и В. А. П. - К. от гр. П. са собственици на 8 500/15 587 идеални части от дворно място, представляващо имот пл. № 1* в кв. 196, парцел **** по плана на гр. С., утвърден със Заповед № 368 от 05.05.1989 г., както и на построените в същото дворно място стара жилищна сграда на два етажа в източната част на дворното място със застроена площ от 132 кв. м и с РЗП 264 кв. м и главен производствен фабричен корпус със застроена площ от 982 кв. м и с РЗП от 1984 кв. м и "Марица" А., гр. С. е осъдена да заплати на П. Г. П. ат гр. С., М. П. К. от гр. ОТ Д. С. П. от гр. Б. и В. А. П. - К. от гр. П. обезщетение за това, че са били лишени от ползване на посочените имоти общо в размер на 2 271,73 лв., по периоди както следва: за периода от 25.02.1992 г. до 25.10.1992 г. - 958,20 нови лева, за периода от 26.10.1992 г. до 25.03.1993 г. - 594 нови лева; за периода от 26.03.1993 г. до 25.09.1993 г. - 718,65 лв., както и сума в размер на 210 лв., представляваща обезщетение за забава. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди, че при постановяване на своето решение въззивният съд не е изпълнил задължителните указания, дадени в отменителното решение на Върховния касационен съд, ГК, IV-то отделение. Същевременно са релевирани многобройни доводи касателно следните основни въпроси: относно това, че ищците не са активно легитимирани по предявения ревандикационен иск, доколкото не е установено, че същите като наследници на П. З. С. са собственици на процесиите имоти - не е установено придобивно основание в тяхна полза; относно липсата на пасивна материалноправна легитимация на "Марица" А. да отговаря по иска за собственост, доколкото е нов субект - частно дружество; относно това, че процесиите имоти са били конфискувани с присъда по Закона за конфискация на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти /ЗКПСННИ/, поради което не могат да бъдат предмет на национализация по ЗНЧИМП и следователно на реституция по ЗВСОНИ; за това че не са налице основанията за реституция по ЗВСОНИ като не е доказан способът за одържавяване - дали имотите са били одържавени по ЗНЧИМП или по ЗОЕГПНС, ако се приеме, че преди това същите не са били предмет на конфискация; за това, че имотите не съществуват реално до размерите, в които се претендира, че са отчуждени, че жилищната сграда на два етажа, намираща се до фабриката не е била предмет на национализация по ЗНЧИМП, че не е изследван въпроса дали ищците не са получили обезщетение, че ищците неправомерно са били освободени от държавни такси, доколкото искът е бил заведен като иск за собственост по общия ред като ищците първоначално са претендирали собственост като наследници на П. З. С., а в последствие се позовават на това, че са наследници на членове на СД "Синове П. З. С."; и на реституция по ЗВСОНИ без производството по първоначално заведеното дело № 155/1992 г. на ХОС да бъде прекратено и да се образува ново дело; че при определяне обема на правото на собственост на ищците върху производствената сграда съдът неправилно е приел, че това право се разпростира и върху част от новото строителство с площ от 215 кв. м на запад, както и че съдът не е присъдил обезщетение за новото строителство, което се предава в собственост на ищците. В касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което предявените искове за собственост и за обезщетение по чл. 59 ЗЗД да бъдат отхвърлени изцяло. Ответниците по касационната жалба М. П. К. Д. С. П., В. А. П., Д. Д. П. и Ж. П. П. /последните две като наследници и правоприемници на П. Г. П. починал на 28.06.2007 г. след постановяване на обжалваното решение/, оспорват касационната жалба - подробни съображения излагат в писмена защита по делото. Върховният касационен съд, състав на III г. о., приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в частта, в която въззивният съд се е произнесъл по предявения иск за собственост. С оглед на това в тази част касационната жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. В частта, в която съдът се е произнесъл по предявените искове за обезщетение с пр. осн. чл. 59 ЗЗД касационната жалба е недопустима, съгл. Чл. 218а, б. "а" ГПК, доколкото цената на всички предявени искове на това правно основание е под 5 000 лв. В тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане. Разгледана по същество, касационната жалба в частта в която въззивният съд се е произнесъл по иска за собственост, е частично основателна. Съображенията за това са следните: Решението на Пловдивския апелативен съд е постановено при повторно разглеждане на спора от тази инстанция при условията на чл. 213з, ал. 2 ГПК след като с решение № 291/17.08.2004 г. постановено по гр. д. № 2779/2002 г. на ВКС, ГК, IV-то отд. е отменено изцяло въззивно решение № 183 от 8.07.2002 г. по гр. д. № 33/2002 г. на същия съд. С това решение на касационната инстанция са преклудирани всички възражения във връзка с активната и пасивна материалноправна легитимация на страните, характерът на предявения иск за собственост като иск предявен от правоимащите по реституция по ЗВСОНИ на имот, одържавен по силата на чл. 1 от ЗНЧИМП. С касационното решение е прието, че ревандикационната претенция на ищците досежно сградите касае и извършеното ново строителство, независимо, че в исковата молба се претендира ревандикация на национализираните сгради /главен производствен фабричен корпус на два етажа и двуетажна жилищна сграда в източния край на дворното място/, доколкото новото строителство представлява част от тези сгради. Прието е, че спорът по принадлежността на правото на процесиите обекти в установителната му част е бил разрешен с влязло в сила решение № 1* от 12.11.1997 г. по гр. д. № 798/1997 г., на ВКС, IV г. о. и същият не може да бъде подновяван по повод предявения от ищците иск за реално връщане на възстановената собственост. Касационната инстанция е върнала делото за ново разглеждане от друг състав на въззивният съд с оглед произнасяне досежно обектите, предмет на иска, по уточнения в отменителното решение начин /като сгради, а не като разгърната площ/, с оглед произнасяне по твърдението на ответника /"Марица" А./, че в хода на делото е освободил част от спорните постройки, както и с оглед преценка дали може да се извърши реално връщане на претендираната част от дворното място, като при реално връщане се определи размерът на необходимата площ за обслужване на новите сгради, построени след национализацията или при липса на възможност за такова връщане, същото да бъде оставено за ползване. Това е бил предмета на спора, който е следвало да бъде съобразен от въззивната инстанция при новото разглеждане на делото, предвид обстоятелството, че за него са били задължителни указанията, дадени в мотивите на мнозинството от състава на ВКС в отменителното решение. С оглед на това въззивният съд не е бил длъжен да приема нови възражения на ответното дружество /още повече, че същите изобщо не са били предмет на касационната му жалба по повод на която е постановено отменителното решение на ВКС/, както и да събира и обсъжда доказателства, представени във връзка с тези възражения. Независимо от това въззивната инстанция е изложила съображения във връзка с тези възражения и те са в съответствие с приетото за установено в отменителното решение на ВКС. След като е приел, че по силата на реституцията ищците се явяват собственици на дворно място от 8 500 дка съдът правилно с оглед събраните при условията на чл. 218з ГПК доказателства е приел, че дворното място не може да бъде възстановено в реални граници - няма реално обособен парцел, позволяващ реално връщане на имота в признатите размери. Съобразено е заключението на вещото лице Д. К., според което цялата претендирана площ от 8500 кв. м следва да се счита като необходима за обслужване и функциониране по предназначение на построените в нея сгради, в това число и построените след национализацията. Съобразено е и обстоятелството, че в цялото дворно място на сега съществуващото предприятие е изградена подземна и надземна инфраструктура, която също не позволява реално отделяне на претендираната част от терена. С оглед на това въззивният съд е направил правилния извод, че правото на собственост на ищците следва да се признае в идеални части /съответно в размер на 8 500/15 587 кв. м ид. части./. Във връзка с претендираното по реституция право на собственост върху процесиите сгради съдът правилно е съобразил следните обстоятелства: във връзка с двуетажната жилищна сграда е установено, че национализираната такава със застроена площ от 132 кв. м е била разширена с изцяло ново строителство на юг с друга двуетажна сграда с площ от 101,06 кв. м като на практика това представлява нова двуетажна стоманобетонна сграда като съществуващата първоначално връзка между тях е била зазидана. Към настоящия момент същите представляват два самостоятелни обекта на собственост независими един от друг в конструктивно и функционално отношение. С оглед на това съдът правилно е приел, че реституцията следва да бъде призната само в рамките на старата сграда /двуетажна къща с площ от 132 кв. м/, която е била и обект на одържавяване. Като е съобразил изслушаните по делото допълнителни технически експертизи /в. л. Шопов и тройна експертиза/ съдът правилно е приел, че построеното през периода 1959 год. до 1986 год. в западна посока на стария производствен корпус изцяло ново тяло на три етажа, е със отделни входове и вътрешен асансьор, отделено е с дилаторна фуга от старата част на корпуса, поради което има самостоятелен характер и не може да бъде обект на реституция като подобрение или присъединена вещ към национализирания фабричен корпус. Изводите на въззивният съд в тази насока относно осъщественото ново строителство на главния фабрично-производствен корпус, представляващо надстройки на втория етаж на старата сграда в западната част с площ от 215,25 кв. м и в източната част с площ от 250 кв. м, обаче са неправилни. Вещото лице Ш. дава заключение /виж стр. 61 от въззивното дело/, че надстройката на втори етаж в източната част, включително асансьорната шахта за товарния асансьор и новото масивно стоманобетоново стълбище с разгърната застроена площ от 251 кв. м, може да се отдели като самостоятелна част като транспортната достъпност ще се осъществява от южната страна на корпуса, а надстройката на II етаж западна част със застроена площ от 215,25 кв. м е отделена като самостоятелна част. Транспортната достъпност се осъществява от южната страна на корпуса, тъй като съществуващия вътрешен път от тази страна е на едно и също ниво с II-я етаж на западната част. С оглед на това, извода на въззивният съд, че тези две надстройки имат характер на чужди вещи, които с оглед принципа на чл. 97 ЗС следват собствеността на главната вещ /старата част от производствения корпус/ е необоснован е незаконосъобразен. В тази част решението следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено ново решение, с което за тези два обекта искът за собственост следва да бъде отхвърлен. В частта, в която по реституция на ищците е признато право на собственост върху главен производствен корпус в размерите, в който същия е бил национализиран /според в. л. Шопов 982 кв. м застроена площ на първия етаж и 515,25 кв. м на втория етаж или общо разгърната площ на корпуса от 1497,25 кв. м/ решението следва да бъде оставено в сила. В съответствие с указанията на отменителното решение при постановяване на решението въззивният съд е съобразил обстоятелството, че претендираните от ищците имоти са били освободени, поради което искът в осъдителната част е бил отхвърлен. Останалите оплаквания в касационната жалба са неоснователни доколкото касаят възражения и въпроси, които са били преклудирани при първото разглеждане на делото от касационната инстанция. Държавна такса по исковете, с които се претендира собственост по силата на реституционните закони, не се дължи. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, III г. о.