Определение № 610 от 23.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 545/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Г. А. срещу определение № 465 от 5.7.2012 г, постановено по ч.гр.дело № 393/12 г на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане частната му касационна жалба срещу въззивното определение на Окръжен съд Бургас от 15.3.12 г по ч.гр.дело № 458/12.В частната жалба се подържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно и се иска отмяната му и постановяване на друго, с което бъде отменен отказа за издаване на изпълнителен лист на касатора, въз основа на решението по гр.дело № 300/02 на РС-Несебър. Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото се установява следното: С разпореждане от 28.12.2011 г, постановено по ч.гр.дело № 300/2002 г по описа на Несебърски районен съд е оставена без уважение молбата на А. Г. А. за издаване на изпълнителен лист въз основа на решението по гр.дело № 300/02 г на Районен съд Несебър. С определение от 15.3.2012 г, постановено по ч.гр.дело № 458/12 г Бургаски окръжен съд е потвърдил разпореждане от 28.12.2011 г постановено по ч.гр.дело № 300/2002 г по описа на Несебърски районен съд. С определение № 465 от 5.7.2012 г, постановено по ч.гр.дело № 393/12 г, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение е оставил без разглеждане частната касационна жалба, подадена от А. А. срещу въззивното определение на Окръжен съд Бургас от 15.3.12 г по ч.гр.дело № 458/12. Обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите, че подадената срещу определението частна жалба е процесуално недопустима по следните съображения: Определенията за издаване на изпълнителен лист, подлежат на двуинстанционно разглеждане. С нормата на чл. 274, ал. 3 ГПК изчерпателно са посочени кои определения подлежат на касационно обжалване. Обжалваното определение не е сред тях. Разпореждането за издаване изпълнителен лист не е преграждащо по смисъла на т. 1 на същата правна норма. То не попада и сред хипотезите на т. 2 на чл. 274, ал. 3 ГПК, защото с постановяването му не се дава разрешение по същество на друго производство. Нормата на чл. 407, ал. 1 ГПК е аналогична на тази на чл. 244, ал. 1 ГПК, отм., поради което следва да намери приложение т. 6 на ТР 1-2001-ОСГК, което е задължително за органите на съдебната власт.Съгласно посоченото тълкувателно решение, актовете на съда за издаване на изпълнителен лист подлежат на двуинстанционно разглеждане. ВКС се произнася по тях само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивен съд, какъвто не е настоящият казус. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. В. от горното Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение,