Определение № 294 от 25.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 5127/2017 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е в срока по чл. 248 ГПК молба с вх. № 3335 от 30. 03. 2018г. на П. М. П. и П. М. П., чрез адв. М. Т., за допълване на определение № 66 от 14. 02. 2018г. по гр. дело № 5127/2017г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение, в частта му досежно съдебните разноски. Молителите излагат доводи, че в открито съдебно заседание, провело се на 29.03.2018г. по настоящото дело, са уведомени за постановеното определение № 66 от 14. 02. 2018г., с което производството по отмяна е прекратено по отношение на тях, като молят ВКС да им присъди сторените от тях в това производство разноски за заплатен адвокатски хонорар. В преклузивния срок по чл. 248, ал. 2 ГПК, ответникът по молбата К. З. Д., чрез адв. Б. Д., поддържа становище за нейната неоснователност и прави възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения от ответниците адвокатски хонорар. Твърди, че молителите не са участвали в производството и не са представили своевременно необходимите документи, доказващи извършването на разноски, поради което моли същата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение обсъди доводите на страните, след което намира молбата с правно основание чл. 248 ГПК за допустима и основателна по отношение на П. М. П.. Производството по делото е образувано по подадена от К. З. Д. молба за отмяна с вх. № 27072 от 13. 07. 2017г. с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на влязло в сила решение от 12. 05. 2017г. по в. гр. д. № 419/2017г. на Бургаски окръжен съд, с което са уважени изцяло предявените от И. К. М., К. М. А. и К. К. М., непълнолетен, действащ лично и със съгласието на баща си К. М. А., искове с правни основания чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение е счел, че липсва правен интерес за молителя да иска отмяна на цялото съдебно решение по отношение на всички ответници, извън наследодателя му В. З. В., и с определение № 66 от 14. 02. 2018г. е оставил без разглеждане като недопустима молбата за отмяна на окончателното решение в частта му досежно предявените искове срещу Т. А. Б., П. П. П., Я. П. А., Руска П. Г., Ж. Д. А., С. М. П., П. М. П., П. М. П., К. И. И. и Е. И. И., като е прекратил производството по настоящото дело в тази част. В срока за обжалване на определението от 14. 02. 2018г., с молба вх. № 3335 от 30.03.2018г., настоящите молители П. М. П. и П. М. П., чрез адв. М. Т., са поискали да им бъдат присъдени разноски за производството по отмяна. Към молбата са представили договор за правна защита и съдействие, сключен от П. М. П. с адв. Т., според който договореното възнаграждение за един адвокат в размер на 800 лв. е платено в брой. В представения договор за правна защита и съдействие, сключен между П. М. П. и адв. Т., не е договорено адвокатско възнаграждение и той не удостоверява плащане на такова. Доколкото са налични по делото доказателства за извършването на съдебни разноски от П. М. П. за адвокатско възнаграждение, съгласно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, молбата му по чл. 248 ГПК е основателна. Молителят П. М. П. не е представил доказателства за действително направени от него разноски за производството по отмяна, поради което молбата му по чл.248, ал.1 ГПК следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Неоснователно е възражението на ответника по молбата с правно основание чл. 248 ГПК К. З. Д., че молителите не са участвали в производството и не са представили своевременно необходимите документи, доказващи извършването на разноски. На молителите е връчен препис от молбата за отмяна, били са редовно призовани за насроченото открито с.з. за 29. 03. 2018г., за което са упълномощили адвокат, който да осъществява процесуално представителство, като не са били надлежно уведомени за прекратяването на производството спрямо тях до момента на явяването на процесуалния им представител в насроченото открито съдебно заседание. Следователно молителите са участвали в производството по молбата за отмяна и имат право на разноски в хипотезата на чл. 78, ал. 4 ГПК. Доколкото ответникът по молбата по чл. 248 ГПК К. З. Д. не е имал възможност преди получаване на преписа от същата да се запознае с доказателствата за извършените от молителя П. М. П. разноски по договора за правна защита и съдействие и да възрази срещу прекомерния размер на платения адвокатски хонорар, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, направеното с отговора на молбата по чл. 248 ГПК искане в последния смисъл е своевременно и не е преклудирано. Когато страната, поради естеството или развитието на процеса, не е могла да вземе участие в него, поради непровеждане на открити заседания, ненадлежно осъществена размяна на книжа и др., тя разполага с възможност да заяви прекомерността по чл. 78, ал. 5 ГПК в срока и по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК. Възражението за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. е основателно, предвид обстоятелството, че молителят П. М. П. е ангажирал адвокат за производството по отмяна, но не е подал отговор на молбата и производството по отношение на него е прекратено с влязло в сила определение преди провеждане на откритото съдебно заседание по делото, при което не е извършвал процесуални действия, извън ангажираната адвокатска защита. Размерът на адвокатския хонорар следва да бъде намален до минимума, посочен в приложимия по аналогия чл. 9, ал. 4, изр. първо от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/. Съгласно чл. 9, ал. 4, изр. първо от Наредбата за изготвяне на молба за отмяна на влязло в сила решение без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 300 лв. В наредбата липсва изрична регламентация за определяне размера на адвокатското възнаграждение в случаите на защита срещу молба за отмяна на влязло в сила решение, когато не е подаден отговор на молбата за отмяна и производството е прекратено преди откритото съдебно заседание по делото. При това положение и съгласно § 1 от ДР на от Наредбата, според който за непредвидените в тази наредба случаи възнаграждението се определя по аналогия, следва по аналогия да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 4, изр. първо от Наредбата за конкретния случай. В настоящото дело, при интерес в размер на 1097.66 лв. и адвокатски хонорар по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата в размер на 306.83 лв., 3/4 от който възлиза на 230,12 лв., присъденият в полза на П. М. П. хонорар за един адвокат следва да бъде намален до установения в чл. 9 ал. 4, изр. първо от Наредбата минимум от 300 лева. На основание изложеното, Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение