Определение от 10.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1305/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" срещу Решение №6892 от 17.11.2022 г. по адм. дело №2295/2022 г. на Административен съд София - град.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Агенция "Пътна инфраструктура" срещу Акт, рег. №04-25-99 от 29.12.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Транспорт 2007 - 2013 г.", с който на Агенцията е определена финансова корекция в размер на 5% от стойността на Договор №РД33-21 от 30.08.2011 г. с ДЗЗД "Кърджали - Подкова", за нередност за нарушение на чл. 44, параграф 2 и чл. 48, параграфи 3 и 4 от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (Директива 2004/18/ЕО) и чл. 25, ал. 5 от Закона за обществените поръчки (ЗОП - отм.), квалифицирано по т. 10 от Методологията за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци" (Методологията - отм.).

Върховният административен съд счита, че с оглед правилното решаване на правния спор по делото и обстоятелството, че процесният административен акт е издаден във връзка с решение на Европейската комисия от 27.07.2021 г. С (2021) 5793 за отмяна на част от приноса от Кохезионния фонд за Оперативна програма "Транспорт 2007 - 2013 г." по цел "Сближаване" в България, ССI2007BG161PO004, с което е установено нарушение на чл. 44, параграф 2 и чл. 48, параграфи 3 и 4 от Директива 2004/18/ЕО, допуснато по три договора за възлагане на обществени поръчки, единият от които е свързан с настоящия правен спор, за да се произнесе по правилността на изводите на първоинстанционния съд е необходимо да спре съдебното производство до постановяването на решение по дело С-471/22 на Съда на Европейския съюз, образувано по преюдициално запитване на Административен съд София - град (АССГ) по административно дело №2296/2022 г. С Определение №5341 от 04.07.2022 г. АССГ е отправил преюдициално запитване по следните въпроси:

1. Валидно ли е решение на Европейската Комисия от 27.07.2021г. С (2021) 5793 за отмяна на част от приноса от Кохезионния фонд за Оперативна програма „Транспорт 2007 - 2013“ по цел „Сближаване“ в България, CCI2007BG161P0004, с оглед изискванията за обоснованост, мотивираност, пълнота и неедностранчивост на извършената проверка съгласно разпоредбата на чл. 296. пар. 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и принципа на добра администрация по чл. 41 от Хартата за основните права на Европейския съюз (ХОПЕС)?

2. Следва ли разпоредбата на чл. 100 от Регламент 1083/2006 на Съвета да се тълкува в смисъл, че за да бъде законосъобразно решението на ЕК, Комисията не следва да установява, анализира и квалифицира всички правнозначими факти в производството, а следва да ограничи и формира изводите си само на база на комуникацията и обмяната на позиции, респ. уведомления, с държавата-членка?

3. В хипотеза като настоящата, когато е налице постановен, влязъл в сила, акт на Европейската комисия за определяне на финансова корекция на държава-членка за допусната нередност при разходване на средства от Европейския съюз при провеждане на три отделни процедури за възлагане на обществени поръчки, следва ли националните компетентни органи да проведат самостоятелно производство по установяване на нередност за да приложат законосъобразна финансова корекция в съответствие с чл. 98 от Регламент 1083/2006 ?

4. При отрицателен отговор на предходния въпрос, следва ли да се счита, че правото на участие на лицата в производството по определяне на финансова корекция от държавите членки е обезпечено в съответствие с правото на добра администрация по чл. 41 ХОПЕС?

5. В хипотеза като настоящата, когато е налице постановен, влязъл в сила акт на Европейската комисия за определяне на финансова корекция на държава членка за допусната нередност при разходване на средства от Европейския съюз при провеждане на три отделни процедури за възлагане на обществени поръчки, следва ли разпоредбата на чл.47 ХОПЕС да се тълкува в смисъл, че националният съд, сезиран с жалба срещу акт за определяне на финансова корекция на национален компетентен орган по отношение на една от тези поръчки, е обвързан от установеното и приетото от страна на ЕК, или посочената норма предполага, че съдът трябва, в рамките на пълен съдебен процес и с всички допустими от закона способи да установи и изследва правнозначимите факти и обстоятелства по спора, като даде дължимото правно разрешение?

6. При отговор на предходния въпрос в смисъл, че националният съд е обвързан от решението на Европейската комисия, в това число и относно фактическите констатации в него, може ли да се приеме, че правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес на лицата, по отношение на които е наложена финансова корекция, е обезпечено в съответствие с чл. 47 ХОПЕС?

Така зададените въпроси се явяват преюдициални за постановяването на решение по настоящото дело, поради което съдът следва да отмени определението, с което е даден ход на делото по същество и да спре съдебното производство до произнасянето на Съда на Европейския съюз по дело С-471/22 г.

Воден от горното и на основание чл. 253 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с член 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз във вр. с член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд