Решение № 5079 от 12.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 490/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба подадена от директора на ТП на НОИ София-град срещу решение № 39939 от 01.12.2025 год. постановено по адм. д. № 9392/2025 год. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено решение № 2153-21-237/07.08.2025 год. на директора на ТП на НОИ София – град, с което е отхвърлена жалбата на Г. Л. Ш. срещу разпореждане [номер]/37 от 09.05.2025 год. издадено от длъжностно лице по пенсионно осигуряване, отменено е разпореждане [номер]/37 от 09.05.2025 год. и са присъдени разноски по делото. В касационната жалба са наведени възражения за неправилност на съдебния акт относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и делото да се реши по същество като се отхвърли жалбата на Г. Л. Ш.. Претендира направените разноски по делото за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касация Г. Л. Ш. чрез адв. Лютакова в писмен отговор моли да се отхвърли касационната жалба като неоснователна и да се потвърди решението на първата инстанция. Претендира присъждане на разноски. По делото е постъпила молба от 03.12.2025 год. подадена от адв.Лютакова с искане съдът да измени решението в частта на разноските като присъди направените в административното производство разноски за процесуално представителство пред НОИ в размер на 720 лева. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Предлага на съдът решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Фактическата обстановка по спора правилно е установена от административния съд. С процесното разпореждане [номер]/37 от 09.05.2025 год. на длъжностно лице по пенсионното осигуряване в ТП на НОИ София-град потвърдено с оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на ТП на НОИ София-град от 07.08.2025 год. е отменено разпореждане [номер] от 01.10.2024 год. и е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.1-3 от КСО във връзка с чл.9а, ал.2 и ал.6 от КСО и чл.99, ал.1, т.1, б.А от КСО. С разпореждането на лицето е признат осигурителен стаж от трета категория 38 год. 05 мес.14 дни, от които 03 год. 08 мес. 25 дни осигурителен стаж по чл.9а, ал.1 от КСО, осигурителен стаж по чл.9а, ал.2 от КСО – 01 год. 00 мес. и 16 дни, общ осигурителен стаж превърнат към трета категория на основание чл.104 от КСО – 39 год. 06 мес. 00 дни. При извършена проверка на осигурителя „БОРИКАР ЕЛ“ ЕООД за периода 31.05.2022 год. до 23.04.2024 год. е установено, че за Г. Л. Ш. са подавани данни по чл.5, ал.4 от КСО без правно основание касаещи за периода 20.02.2023 год. до 21.07.2023 год. В тази връзка на осигурителя са издадени задължителни предписания за заличаване на данните подадени за лицето за горепосочения период като данните са заличени на 04.04.2025 год. След заличаването на тези данни на Ш. е признат осигурителен стаж от 38 год. 00 мес. 12 дни, от които 03 год. 08 мес. и 25 дни осигурителен стаж по чл.9а, ал.1 от КСО. Длъжностното лице по пенсионно осигуряване е преценил, че недостигащия осигурителен стаж на Г. Ш. до изискуемия 39 год. и 06 мес. е в размер на 01 год. 05 мес. и 18 дни. Лицето не може да се възползва от нормата на чл.9а, ал.2 от КСО, тъй като общият размер на закупения стаж надвишава 5 години /03 год. 08 мес. и 25 дни зачетен на основание чл.9, ал.1 от КСО плюс 01 год. 05 мес. 18 дни – недостигащ стаж по 05 год. 02 мес. и 13 дни/. Органът е отказал отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, тъй като лицето няма изискуемия стаж от 39 год. и 06 мес. Лицето няма право на пенсия за ОСВ на основание чл.68, ал.3 от КСО, тъй като няма навършена изискуемата възраст от 67 години. Въз основа на гореизложеното е постановено процесното разпореждане. С решение № 2153-21-237/07.08.2025 год. на директора на ТП на НОИ София-град жалбата подадена срещу разпореждането е оставена без уважение. Директорът на ТП на НОИ София-град е приел в решението си, че лицето реално не е изпълнявало трудова дейност предвид установеното в проверките извършени от контролни органи на НАП и НОИ, че дружеството – осигурител „БОРИКАР ЕЛ“ ЕООД не е извършвало стопанска дейност, поради което правилно с разпореждането стажът за периода 20.02.2023 год. до 21.07.2023 год. не е зачетен за осигурителен стаж, предвид заличаването на данните за този период. Решението на директора на ТП на НОИ София-град е обжалвано пред Административен съд София-град, който с процесното решение е отменил по жалба на Г. Ш. решение № 2153-21-237/07.08.2025 год. на директора на ТП на НОИ София – град. Обоснована е теза, че обжалваното пред него решение и потвърденото със същото разпореждане са издадени от компетентни органи и в изискуемата форма като са посочени фактическите и правни основания за издаването им. Съдът е намерил възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила за основателни. Анализирал е посочената като правно основание за издаване на процесното разпореждане правна норма на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. А от КСО, съгласно която за да се измени едно разпореждане по инициатива на органа следва да се установи, че пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание. Нито в решението на директора на ТП на НОИ, нито в обжалваното разпореждане са посочени документи /неистински, подправени или с невярно съдържание/, въз основа на които е отпусната пенсията на Ш.. Съдът е приел, че установяването на тези факти следва да става по надлежния съдебен ред. В конкретния случай в административната преписка няма данни кой документ е приет от органа за неистински или подправен или за такъв с невярно съдържание и който документ да има отношение към отпускането на пенсията на лицето. В тази връзка заличаването на данните за осигурителния стаж на лицето не обуславя наличието на материалноправните предпоставки необходими за ангажиране на хипотезата на чл.99, ал.1, т.2, б.А от КСО. Налице е противоречие между фактическото и правно основание в разпореждането представляващо съществено нарушение на процесуалните правила довело до неправилно приложение на материалния закон. На следващо място първоинстанционният съд намира за необоснован изводът на пенсионния орган, че издадените задължителни предписания на „БОРИКАР ЕЛ“ ЕООД са влезли в сила. По преписката липсват данни, които да потвърждават тезата на органа. Твърди се, че задължителните предписания са връчени по реда на чл.110, ал.4, изр.2 от КСО, но от преписката може да се направи извод, че не са били налице предпоставките за това. Връчване чрез залепване на съобщение на таблото за обявления в ТП на НОИ се пристъпва едва, когато връчването не може да бъде извършено по реда на изр.първо, а именно лично чрез подпис, чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка или на съответния адрес по чл.18а, ал.8 от АПК или по електронен път по реда на ЗЕУ. Съдът е установил чрез извършване на служебна проверка в Търговския регистър, че осигурителят „БОРИКАР ЕЛ“ ЕООД е посочил електронен адрес. В административната преписка няма данни на този адрес да са изпращани задължителните предписания за връчване на дружеството. От друга страна първоинстанционният съд намира, че в производството по издаване на задължителните предписания осигурените лица са пряко и непосредствено засегнати, тъй като търпят последиците от заличаването на осигурителните им данни. Лицата следва да имат възможност да бъдат конституирани като заинтересовани страни в производството по оспорване на задължителните предписания., което в настоящия случай не е сторено. С оглед на гореизложеното първоинстанционният съд е отменил решението на директора на ТП на НОИ София-град като неправилно е незаконосъобразно и е отменил потвърденото с него разпореждане от 09.05.2025 год. Решението е валидно, допустимо и правилно. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Решението е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти, отговорил е на всички възражения на страните, като е изложил мотиви, които настоящата инстанция споделя, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК препраща към тях. Съдът е направил точни и обосновани изводи досежно установената материална незаконосъобразност на оспорения административен акт като е приел, че същият е издаден при липса на законовите предпоставки на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО, тъй като в решението на директора на ТП на НОИ не са посочени кои документи органът счита за неистински, поправени или документи с невярно съдържание, въз осова на които е отпусната пенсията на Г. Ш.. Такива не са установени и в хода на съдебното производство. Посочената като основание за издаване на разпореждането правна норма на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. А от КСО не съответства на изложените фактически основания за издаването му, както и събраните по преписката документи. Възприема се и изводът на съда, че няма данни задължителните предписания издадени на „БОРИКАР ЕЛ“ ЕООД да са влезли в сила, както и че е опорочена процедурата по връчването им по реда на чл.110, ал.4, изр.2 от КСО. Решението на директора на ТП на НОИ като постановено при неизяснена в цялост и неправилно установена фактическа обстановка е довело до неправилно приложение на материалния закон, в следствие на което първоинстанционният съд правилно го е отменил ведно с потвърденото с него разпореждане от 09.05.2025 год. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. По делото е постъпила молба от 03.12.2025 год. от процесуалния представител на Г. Ш. с искане съдът да измени решение № 39939/01.12.2025 год. в частта за разноските като присъди на Г. Ш. разноски за производството пред административния орган в размер на 720 лева за процесуално представителство. Адв. Лютакова се позовава на нормата на чл.120, ал.2 от КСО в редакцията приложима към производството и на решение № 6 от 05.06.2025 год. по конст.д. № 28/2024 год. на Конституционния съд на РБългария обн. ДВ бр. № 48 от 13.06.2025 год. С решение № 39939/01.12.2025 год. постановено по адм.д. № 9392/2025 год. по описа на АССГ съдът е отменил решение № 2153-21-237/07.08.2025 год. на директора на ТП на НОИ София- град, отменил е разпореждане [номер]/37/09.05.2025 год. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване и е осъдил НОИ да заплати на Г. Л. Ш. разноски по делото в размер на 720 лева. В мотивите към решението е прието, че искането на лицето за присъждане на разноски в размер на 720 лева за процесуално представителство пред административния орган е неоснователно, доколкото съгласно чл.143, ал.1 от АПК могат да бъдат възстановени разноски за държавна такса, разноски и възнаграждение за един адвокат, но само направени в съдебното производство. Липсва основание за присъждане на друг вид разноски извън тези направени пред съда. Молбата е подадена в законоустановения срок и от страна с правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното пред настоящата инстанция решение първоинстанционният съд не е уважил искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените от същия разноски в производството пред административния орган като е приел, че съгласно чл.143, ал.1 от АПК се дължат само разноски направени в производството пред съда. Изводът на първоинстанционния съд е неправилен. Съгласно чл.120, ал.2 от КСО /ред. ДВ бр.66 от 2023 год. в сила от 01.08.2023 год./ при обжалване по административен ред жалбоподателят няма право на платеното възнаграждение за адвокатска защита. С решение № 6 от 05.06.2025 год. по конст.д. № 28/2024 год. на Конституционния съд на РБългария обн. ДВ бр. № 48 от 13.06.2025 год. текстът на чл.120, ал.2 от КСО е обявен за противоконституционен. Съгласно решение № 22 от 31.10.1995 год. по конст.д. № 25/1995 год. на Конституционния съд на РБългария, когато Конституционният съд обяви за противоконституционен закон, с който се отменя или изменя действащ закон, последният възстановява действието си в редакцията преди отмяната или изменението от влизане в сила на решението на съда. Следователно след обнародване на решение № 6 от 05.06.2025 год., с което се обявява за противоконституционен текста на чл.120, ал.2 от КСО, се възстановява действието на закона преди изменението, а именно: При уважаване на жалбата жалбоподателят има право да получи направените от него разноски и платеното възнаграждение за защита съразмерно на уважената част /ред.ДВ бр.110 от 1999 год. в сила от 01.01.2000 год./ В конкретния случай жалбата на Ш. срещу разпореждане [номер]/37 от 09.05.2025 год. е подадена на 19.06.2025 год. до директора на ТП на НОИ София-град, т.е. след обнародването в ДВ на решението на Конституционния съд. С оглед изхода на спора в първоинстанционното производство съдът е следвало да уважи искането и да присъди в полза на Ш. направените разноски в производството по обжалване на разпореждането пред горестоящия административен орган. Във връзка с гореизложеното следва се присъдят разноски на Г. Ш. в размер на 368, 13 евро /720 лева/ за производството пред директора на ТП на НОИ София-град във връзка с обжалване на разпореждане [номер]/37 от 09.05.2025 год. Касаторът е направил искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. С оглед изхода на спора искането е неоснователно. Ответникът на касация е претендирал присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 368, 13 евро за адвокатски хонорар като са представени доказателства за реалното заплащане на сумата. Възражението на касатора за прекомерност се преценява като неоснователно. Следва да се осъди НОИ да заплати на Г. Л. Ш. разноски за настоящата инстанция в размер на 368, 13 евро за адвокатски хонорар. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,