Определение № 5544 от 21.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4862/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частната жалба на Община Бургас, представлявана от кмета Д. Николов, чрез юрк. Димитров, срещу Определение № 2055/06.03.2026 г. по адм. д. № 309/2026 г. на тричленен състав на Административен съд Бургас, с което е отхвърлено искането на Община Бургас да встъпи в производството по делото наред с административния орган Общински съвет Бургас, както и по частната жалба на Общински съвет Бургас, представляван от председателя, чрез юрк. Тодорова, срещу постановеното по същото дело Определение № 2059/06.03.2026 г. в частта му, с която на основание чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК по искане на К. Д. Д. е спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на точки 2.1.1, 2.1.2, 2.1.5, 2.1.9, 2.1.10, 2.2.1, 2.2.2, 2.2.5, 2.2.9, 2.2.10 и 2.2.11 от т. 2: „Кратковременно паркиране“ (изм. Протокол № 36/19.12.2017 г., изм. Протокол № 5/19.12.2023г., изм. Протокол № 18/20.12.2024г.) от Раздел ІV ОП „Транспорт“ от Приложение № 6: „Тарифа на цени на услуги и права по чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ, предоставени от Община Бургас, чрез общински предприятия“, от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас. Община Бургас, представлявана от кмета, поддържа неправилност на Определение № 2055/06.03.2026 г. поради противоречие с материалния закон. Намира тезата на първостепенния съд, че общинският съвет и общинската администрация съставляват едно цяло, тъй като олицетворяват местното самоуправление на Община Бургас като административно-териториална единица, чиито функции са неразривно свързани и са обезпечени от един бюджет, за игнорираща юридическия и функционален дуализъм на местното самоуправление и местната администрация, признат в Конституцията на Република България и в административнопроцесуалната доктрина. Позовава се на разпоредбите на чл. 99, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), очертаващи кръга от правомощията на двата органа и обуславящи правния интерес на общината да встъпи като страна наред с ответника по оспорването. Възражения срещу тази частна жалба не са постъпили. Общински съвет Бургас поддържа недопустимост, при условията на евентуалност - неправилност на Определение № 2059/06.03.2026 г. като постановено при липса на предпоставките по чл. 166 и чл. 192, ал. 2 АПК. Според този частен жалбоподател съдебният акт представлява преждевременна правна оценка относно законосъобразността на оспорените разпоредби – подход, несъвместим с изискването съдът да запази неутралност до произнасянето си по съществото на спора. Сочи се, че решението, с което се отменят предходни редакции на сега оспорените разпоредби от подзаконовия нормативен акт, е влязло в сила на 02.02.2026 г. и към датата на постановяване на обжалваното определение не е изтекъл срокът по чл. 195, ал. 2 АПК. Най-сетне, жалбоподателят не е доказал настъпване на конкретни, индивидуализирани и реални вреди по чл. 166 АПК, които са противопоставими на обществения интерес от действието на оспорените разпоредби. Навежда се и недопустимо приравняване на действието на нормативен акт по чл. 190 АПК на предварително изпълнение по смисъла на чл. 60 и чл. 166 АПК. Ответникът по тази частна жалба, К. Д. Д., чрез адв. Белчев, оспорва основателността й и иска оставяне в сила на определението с аргумент, че реализирането на изменението на в наредбата налага разходване на значителен финансов ресурс, което би било необосновано при евентуална отмяна на оспорените разпоредби. Всяка от частните жалби е подадена в преклузивния срок по чл. 230 от АПК и от страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен, поради което са допустими. По частната жалба на Община Бургас: Първоинстанционното дело е образувано по жалбата на К. Д. Д. срещу две групи разпоредби от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас (НУРПБПМПСОЗТОБ), приети с Протокол № 30/28.10.2025 г. от заседание на Общински съвет Бургас: От Раздел ІV ОП „Транспорт“ от Приложение № 6 „Тарифа на цени на услуги и права по чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ, предоставени от Община Бургас, чрез общински предприятия“, т. 2: „Кратковременно паркиране“ (изм. Протокол № 36/19.12.2017 г., изм. Протокол № 5/19.12.2023 г., изм. Протокол № 18/20.12.2024 г.), т. 2.1: „Кратковременно паркиране в Синя зона“ (изм. Протокол № 36/19.12.2017 г., изм. Протокол № 5/19.12.2023 г., изм. Протокол № 18/20.12.2024 г.) – точки 2.1.1, 2.1.2, 2.1.3, 2.1.4, 2.1.5, 2.1.6, 2.1.7, 2.1.8, 2.1.9, 2.1.10; т.2.2. „Кратковременно паркиране в Зелена зона“ – точки 2.2.1, 2.2.2, 2.2.3, 2.2.4, 2.2.5, 2.2.6, 2.2.7, 2.2.8, 2.2.9, 2.2.10 и 2.2.11. От Приложение № 3 „Тарифа на местните такси по чл. 6, ал. 1 от ЗМДТ за услуги, предоставяне от Община Бургас“, Раздел V „Ползване на гробни места“ т. 1 „Ползване до 15 години“ в частта й относно „зона І град Бургас“. С Разпореждане № 2027/06.03.2026 г., имащо характер на определение за конституиране на страните по делото, като ответник е конституиран Общински съвет Бургас, а с обжалваното определение е отхвърлено искането на Община Бургас да встъпи в производството наред с общинския съвет. Определението е неправилно. Общинският съвет е орган на местното самоуправление в общината по силата на чл. 138 от Конституцията на Република България, който приема подзаконови нормативни актове – чл. 21, ал. 2 ЗМСМА. По аргумент от § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА общината е собственик на общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, а от разпоредбите на чл. 99, ал. 1 и ал. 2 на Закона за движението по пътищата следва задължението й, след като е определила райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието, да обозначи местата за паркиране с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране. Изложеното обуславя извод, че оспорените разпоредби от подзаконовия нормативен акт установяват задължения за общината, чиято защита обосновава правен интерес от встъпването й като страна по делото. По тези съображения е дължима отмяна на Определение № 2055/06.03.2026 г., като вместо него бъде постановено конституиране на Община Бургас като ответник по делото наред с Общински съвет Бургас. По частната жалба на Общински съвет Бургас: При препращането в чл. 196 АПК за неуредените случаи в раздел трети от глава десета от кодекса към разпоредбите от раздел първи предпоставките за спиране на действието на оспорен нормативен административен акт по чл. 190, ал. 1 АПК са тези за спиране на изпълнението на индивидуалните административни актове по чл. 166, ал. 2 АПК. В разглеждания случай предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона - чл. 190, ал. 1 от АПК. Спирането на изпълнението е временна мярка, която се налага по изключение при установените в чл. 166, ал. 2 АПК предпоставки и за определен период от време - до влизането в сила на решението. В тази хипотеза административният орган е освободен от задължението да обосновава материалноправните предпоставки на чл. 60 от АПК, тъй като те се презюмират, доколкото общественият интерес е надделяващ. Упражняването на правомощието на съда по чл. 190, ал. 1, пр. 2 АПК (да спре действието на оспорения подзаконов нормативен акт) съгласно препращащата норма на чл. 196 във вр. с чл. 166, ал. 4 АПК е обусловено от преценката за наличието на обстоятелствата по чл. 166, ал. 2 АПК - възможността да настъпят значителни или трудно поправими вреди за оспорващия. В хипотеза на субсидиарно и съответно приложение на нормата засягането на правата и интересите на адресатите на нормативния акт следва да се разглежда в контекста на презюмирания с чл. 190, ал. 1 АПК обществен интерес за действие на приетия подзаконов нормативен акт и възможността чрез него съразмерно да се защитят регулираните обществени интереси. В тежест на жалбоподателя е да обоснове възможното настъпване на значителни или трудно поправими вреди. Според разрешенията, дадени с ТР № 5 от 8.09.2009 г. на ОСК на ВАС, целите на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение и допустимостта на неговото спиране са подчинени на принципа за съразмерност, като следва да се съобрази административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Съпоставката между оспорените текстове от подзаконовия нормативен акт и същите, но в редакцията им съобразно влезлите в сила на 01.01.2024 г. изменения показва, че цената за един час платено паркиране от 1,30 лв. се увеличава на 1,96 лв., разликата е 0,34 евро, която не може да се определи нито като значителна, нито като трудно поправима вреда при установения в ЗОДОВ и АПК исков ред за защита на адресатите на оспорените норми от наредбата. Изложеното е основание за отмяна на обжалваното определение и за постановяване на друго, с което бъде отхвърлено искането на К. Д. за спиране на изпълнението на визираните разпоредби от подзаконовия нормативен акт. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,