Решение № 3772 от 03.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11650/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Б. М. от [населено място], Община Минерални Бани, обл. Хасково против Решение №7794/21.10.2025 г. на Административен съд Хасково, постановено по адм. дело №978/2025 г., с което съдът отхвърлил жалбата срещу Решение № 1012-26-111-1/04.04.2025 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Хасково и потвърдените с него Задължителни предписания № ЗД-1-26-01865465/05.03.2025 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ – Хасково, както и е осъдил лицето да заплати разноски в размер на 100 (сто) лева - юрисконсултско възнаграждение. В жалбата се поддържа, че съдът неправилно приел, че оспореният административен акт е законосъобразен, защото същата отговаряла на законовите изисквания да бъде регистриран земеделски стопанин, а и регистрацията й като такава, не била оспорена от административния орган. Поддържат се доводи за неправилност на съдебния акт поради необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда, че Г. Б. М. не попада в кръга на лицата по §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, поради което се иска отмяна на съдебния акт. Ответникът - директор на ТП на НОИ – Хасково, оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита съдебното решение за постановено при съобразяване с материалноправните норми и съдопроизводствените правила. Претендират се разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховен административен съд, състав на шесто отделение като взе предвид касационната жалба и доводите в нея, обжалвания акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Хасково е Решение № 1012-26-111-1/04.04.2025 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Хасково и потвърдените с него Задължителни предписания № ЗД-1-26-01865465/05.03.2025 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ – Хасково. От фактическа страна съдът е приел за установено, че със Заповед № ЗР-5-26-01844201/11.02.2025 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Хасково е разпоредено извършване на проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на жалбоподателката Г. Б. М.. По преписката са били представени писмени обяснения от Б. Б. А., като упълномощено лице, и други документи, свързани с осъществяваната от жалбоподателката дейност като земеделски стопанин. Административният орган е събрал данни относно дейността й като земеделски стопанин и начина на нейното извършване. Констатирано е, че Г. Б. М. е регистриран земеделски стопанин, вписана в Регистър Булстат като земеделски производител с отглеждане на домашни птици, с дата на започване на дейността от 16.05.2017 г. с вид на осигуряването за фонд „Пенсии“ и „Общо заболяване и майчинство“, прекъснато от 01.10.2021 г. Съгласно данни от информационните регистри на НОИ за Г. Б. М. има подавани данни съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО за периода от месец май 2017 г. до месец септември 2021 г. и има данни за внесени в приход на бюджета на ДОО осигурителни вноски за периода от м. май 2017 г. до м. октомври 2017 г. и месец септември 2021 г. Съгласно представена справка от ОД на МВР - Хасково относно влизанията и излизанията на Г. Б. М. в/от територията на Република България за периода от 01.01.2017 г. до 18.02.2025 г., се установява, че същата е осъществила множество пътувания за периода – 26.03.2017 г. - 23.07.2023 г. За периода след излизането на лицето от пределите на Република България на 23.07.2023 г. до 18.02.2025 г., няма данни лицето да се е връщало в Република България. Съдът е приел за установено, че за 2017 г. и 2018 г. лицето е декларирало отглеждане на 15 бр. птици, към 03.01.2019 г. - 20 бр. птици, намерения за тютюн - 0,2099 ха, естествени ливади - 2,1213 ха, други - засети 3,0007 ха, към 2020 г. - с намерения за тютюн - 0,6500 ха., засети естествени ливади - 3,2819 ха, угари - 0,5000 ха, други засети - 0,9000 ха, към 16.02.2021 г. - с намерения за засаждане - 0,5001 ха, засети естествени ливади - 1,9757 ха., намерения за картофи - 1,2501 ха. На 18.02.2025 г. Б. Б. А., упълномощено лице на Г. Б. М. – неин баща, е дал обяснения относно упражняваната земеделска дейност на дъщеря му Г. Б. М., както и представил договори за изкупуване на тютюн за реколта 2017 г. № 001722, подписан на 22.01.2017 г., договор № 007551 за реколта 2018 г., подписан на 08.07.2018 г., договор № 001987 за реколта 2019 г., подписан на 15.02.2019 г., договор № 002273 за реколта 2020 г., подписан на 04.02.2020 г., договор № 005470 за реколта 2021 г., подписан на 15.03.2021 г., както и протоколи за изкупен тютюн. В дадените от Б. Б. А. обяснения с вх. № 1029-26-905-1/18.02.2025 г. (л. 32), същият е посочил, че Г. е негова дъщеря и за 2016 г., 2017 г., 2018 г. е отглеждала тютюн и кокошки - 15 бр. Земята била под аренда и тютюнът бил отглеждан от цялото семейство. Обработката на земята, засаждането и брането на тютюна било извършвано от цялото семейство. За периода от 2019 г. до 2021 г., когато прекъснала дейност, Г. М. отглеждала кокошки. Кокошките били отглеждани за лични нужди и не можело да представят фактури за продадена продукция. Регистрацията на Г. М. като земеделски производител била направена, за да може да получи майчинство. В момента дъщеря му се намирала извън България – в Дания и затова той давал обясненията. При преценка отговаря ли лицето на условието, посочено в § 1, ал. 1, т. 5 и т. 3 от ДР на КСО и съответно основателно ли са подадени данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за лицето за периода от 16.05.2017 г. до 30.09.2021 г., в констативния протокол е посочено, че до регистрацията си на 16.05.2017 г. Г. Б. М. не е имала осигурителен стаж за общо заболяване и майчинство. При регистрацията си вече била бременна в 2-3 месец. Със Задължителни предписания № ЗД-1-26-01865465\05.03.2025 г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Хасково, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 37 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, на Г. Б. М. е указано да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т.1 от КСО за периода от 16.05.2017 г. до 30.09.2021 г., с вид осигурен 13, декларация образец № 1. Мотивите са, че жалбоподателката е била регистрирана като земеделски стопанин единствено и само с цел да получи осигурителни права без реално упражнявана дейност като земеделски стопанин, тъй като към деня на започване на дейността си, тя е била бременна и неосигурено лице, както и не е имала необходимия стаж, за да получава обезщетение за риска „Общо заболяване и майчинство“. Регистрацията на основание чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ като самоосигуряващо се лице, ежемесечното внасяне на осигурителни вноски и подаване на данни с декларация обр. 1 „Данни за осигуреното лице“ само по себе си не било достатъчно основание, за да се счита едно лице за осигурено по КСО. Във връзка с това и на основание чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ДР на КСО за Г. Б. М. е прието, че не отговаря на условията, визирани в разпоредбите на КСО за регистриран земеделски стопанин и че за същата не е възникнало основание за осигуряване на основание чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО за периода от 16.05.2017 г. до 30.09.2021 г. Задължителните предписания са връчени на бащата на жалбоподателката Б. А. на 10.03.2025 г., като са оспорени пред Директора на ТП на НОИ – Хасково с Жалба с вх. № 1012-26-111/19.03.2025 г. по описа на ТП на НОИ – Хасково. С Решение № 1012-26-111-1/04.04.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково жалбата срещу задължителните предписания е отхвърлена. В мотивите към решението е посочено, че Г. Б. М. не отговаря на условията, визирани в разпоредбите на КСО за регистриран земеделски стопанин, като за нея не е възникнало основание за осигуряване на основание чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО. За да отхвърли жалбата на Г. Х. А. срещу това решение, съставът на Административен съд Хасково приема, че оспореното решение представлява законосъобразен административен акт - издаден от компетентен орган, в предписаната за това форма, съдържа мотиви за волеизявлението на органа, правилно е приложен материалния закон и отговаря на целта му. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат повтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК касационната инстанция препраща към тях. В отговор на касационните оплаквания следва да се отбележи, че съдебният акт е постановен в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че жалбоподателката не отговаря на изискването по § 1, ал.1, т. 5 от ДР на КСО. Понятието „осигурено лице“ по смисъла на част първа от КСО е дефинирано легално в разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която такова е "физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 КСО. Нормата от чл. 10, ал. 1 КСО сочи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването. Правилно съдът е достигнал до извод, че за процесния период лицето е напуснало България на 01.04.2017 г. и не се намирало на територията на страната по време на регистрацията като земеделски стопанин. Справките показвали, че при почти всички пререгистрации и при подписването на договори за тютюнопроизводство лицето било извън страната. Заявено е още, че отглеждането на тютюн включва редица тежки и ежедневни физически дейности. Представената информация от ОД „Земеделие“ – Хасково обаче показвала, че в периода 04.05.2017 г. – 02.01.2019 г. лицето декларирало само 15 бр. кокошки носачки. Не били представени документи за собственост или наем на земя, както и фактури за земеделски дейности. Съществувало основателно съмнение, че лицето не е извършвало реално земеделска дейност, а регистрацията била с цел получаване на осигурителни права. Това се потвърждавало и от обясненията на Б. Б. А. – че регистрацията е направена, за да се получава майчинство. Съдът правилно е обсъдил дейността на жалбоподателката и е достигнал до обоснован правен извод, че характерът й не е селскостопански. Регистрираните земеделски стопани са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт на основание чл. 4, ал. 3, т. 4 КСО. В § 1, ал. 1, т. 5 (изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., предишна т. 4 - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2015 г.) от ДР на КСО понятието е конкретизирано, като "Регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. В разглеждания случай касаторката е регистрирана като земеделски стопанин, считано от по реда на Наредба № 3 от 29 януари 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (загл. изм. - ДВ, бр. 31 от 2015 г., в сила от 28.04.2015 г.) (само „Наредба №3“), като за процесния период тя е заявила, че отглежда птици и има намерение да засее тютюн на площ в хектари. В това си качество за нея и на основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) е възникнало задължение да се осигурява като самоосигуряващо се лице. На основание чл. 1, ал. 3 НООСЛБГРЧМЛ тя е определила надлежно вида на осигуряването си, като е декларирала, че ще се осигурява за фонд „Пенсии“ и фонд „Общо заболяване и майчинство“. Според чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2015 г., в сила от 28.04.2015 г.) от Наредба №3 с нея се определят условията и редът за регистриране на земеделските стопани съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители. На основание чл. 5 (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2002 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 1 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 3 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 2015 г., в сила от 28.04.2015 г.) от Наредба №3 в относимата редакция към датата на регистрацията на лицето, всеки земеделски стопанин физическо лице или едноличен търговец се вписва в регистъра с регистрационен номер, съответстващ на единния граждански номер (ЕГН), а юридическото лице - с единния идентификационен код (ЕИК) по БУЛСТАТ. Въз основа на вписването на земеделския стопанин се издава регистрационна карта по образец съгласно приложение № 1 и справка, генерирана от регистъра, за декларираната от него дейност като неразделна част от регистрационната карта. Регистрираните земеделски стопани или упълномощени от тях лица с нотариално заверено пълномощно са задължени да представят ежегодно в срок от 1 октомври до края на срока по чл. 12, ал. 2 от Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (ДВ, бр. 22 от 2009 г.) актуална информация за дейността си чрез анкетна карта с анкетни формуляри. Въз основа на представената информация областна дирекция "Земеделие" заверява регистрационната карта на земеделския стопанин за срок до края на срока по изречение първо за следващата стопанска година и издава справка, генерирана от регистъра, за декларираната от него дейност. Наредба №3 определя условията и редът за регистриране на земеделските стопани съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, поради следва да се приеме, че лицето регистрирано по този ред попада в предметния обхват на закона, посочен в чл. 1 от него. В т. 23 (нова - ДВ, бр. 18 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2015 г.) от Допълнителните разпоредби на Закона за подпомагане на земеделските производители е посочено, че "Земеделски стопанин" е стопанин по смисъла на чл. 4, параграф 1, буква "а" от Регламент (ЕС) № 1307/2013. Съгласно чл. 4, параграф 1, буква "а" от Регламент (ЕС) № 1307/2013 "Земеделски стопанин" е физическо или юридическо лице, или група физически или юридическа лица, независимо какъв е правният статут на тази група и на нейните членове съгласно националното право, чието стопанство се намира в териториалния обхват на Договорите, определен в член 52 от ДЕС във връзка с членове 349 и 355 от ДФЕС, и което осъществява селскостопанска дейност. В т. 25 (нова - ДВ, бр. 18 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2015 г.) от Допълнителните разпоредби на Закона за подпомагане на земеделските производители "Земеделска дейност" е селскостопанска дейност по смисъла на чл. 4, параграф 1, буква "в" от Регламент (ЕС) № 1307/2013. Според чл. 4, параграф 1, буква "в" от Регламент (ЕС) № 1307/2013. „селскостопанска дейност“ означава: i) производството, отглеждането или култивирането на селско стопански продукти, включително прибирането на реколтата, доенето, развъждането на животни и отглеждането на животни за селскостопански цели, ii) поддържането на земеделска площ в състояние, което да я прави подходяща за паша или обработване без подготвителни действия, които са извън рамките на обичайните земеделски методи и машини, съгласно определени от държавите членки критерии въз основа на установена от Комисията рамка, или iii) извършване на минимална дейност, която се определя от държавите членки, в земеделски площи, които естествено се поддържат в състояние, подходящо за паша или обработване. Правният статут на земеделските стопани предвид цитираното препращане в националния закон, каквото е лицето в конкретния случай, се урежда от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета, OB L 347, 20.12.2013, pp. 608–670 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV) в сила до 31/12/2022, към който препраща националния закон. Регламент (ЕС) № 1307/2013 съдържа нормативната рамка за правилата за предоставяне на финансова помощ и касае схемите за директно подпомагане чрез плащане. Директните плащания са плащания, отпускани директно на земеделските стопани. Първоначално са определени на площ или селскостопански животни според нивата на производството. Сега представляват основно подпомагане на доходите, което не е обвързано с производството, а с права на плащане. Директните плащания се определят на ниво ЕС, но тяхното прилагане се управлява пряко от държавите членки. Следователно, на основание чл. 4 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета, OB L 347, 20.12.2013, pp. 608–670 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV) в сила до 31/12/2022, но относим за спорния период, административният орган е бил длъжен на основание чл. 35 и чл. 36 АПК да изясни фактите и обстоятелствата по случая, и да изложи съображения дали лицето е изпълнявало всички условия на изискването да бъде земеделски стопанин по смисъла на регламента, който има земеделско стопанство на територията на Република България, която е държава членка на Европейския съюз, който отглежда животни за селскостопански цели по смисъла на регламента, както и е заявил намерение да засажда тютюн на определена площ в хектари. В случая административният орган е извършил дължимата проверка по реда на чл. 35 и чл. 36 АПК и е изложил обосновани съображения, защо счита, че лицето не е извършвало селскостопанска дейност, които съображения са съответни на формите на селскостопанска дейност, съобразно посоченото в чл. 4, параграф 1, буква "в" от Регламент (ЕС) № 1307/2013. По тези съображения Върховният административен съд намира, че за първоинстанционното решение не са налице сочените в касационната жалба пороци, поради което то следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски и искането му в тази насока е неоснователно. Съгласно чл.143 ал.3 от АПК в полза на НОИ – София, юридическото лице на което се присъждат разноските съгласно § 1 т.6 от ДР на АПК, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 евро. Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,