Определение № 596 от 30.06.2017 г. на ВКС по д. № 421/2017 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [община] дол срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №1760/16 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от Д. Б. срещу общината искове по чл.344, ал.1,т.1 и 2 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжността „гл. архитект”, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 КТ. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК по следните правни въпроси от предмета на спора: относно квалификацията на договора с третото лице / на което общината след уволнението на ищеца е възложила функцията на гл. архитект по граждански договор/ като трудов; длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, длъжен ли е да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право - конкретно в случая не са обсъдени доводите на касатора, че е допустимо работодателят да прехвърли част от дейността си на външен изпълнител, като последният поеме риска за изпълнението й и налице ли е прикриване на един договор – граждански, с друг договор – трудов по същество/ тъй като само действителен договор може да прикрива друг действителен договор/ и ако е налице, защо това е така? Сочи, че въпросите са разрешени в противоречие с цитираните и приложени решения на ВКС по чл.290 ГПК. ВКС намира, че сочените основания за допускане на обжалването не се установяват: За да уважи исковете, въззивният съд е приел, че с решение на общински съвет Вълчи дол на осн. чл.21, ал.1,т.2 ЗМСМА е отменена съществуващата обща численост и структура на общината и считано от 1.02.16 г. е одобрена нова обща численост и структура. Новото щатно разписание, в сила от тази дата, не съдържа ищцовата длъжност като част от структурата на общината. От заключението на съдебно - счетоводната експертиза се установява, че към уволнението на ищеца и 5 месеца след това на тази длъжност не е назначавано лице по тр. договор. След прекратяване на тр. договор с ищеца със заповед от 5.01.16 г., с договор от 11.01.16 г. ответната община е възложила на изпълнител, трето за спора лице, функциите на гл. архитект. Преценката за нововъзникналото правоотношение е изцяло правна. Тълкуван по правилата на чл.20 ЗЗД, договорът от 11.01.16 г. е съпоставим с клаузите на трудовия договор за длъжността – идентични са тр. функция, определеното работно място, регламентирано работно време, престирането на труд срещу твърдо възнаграждение, което се изплаща периодично, контрол на възложителя върху дейността на изпълнителя и отчетност на извършената от последния работа. Правомерността на уволнението в случая е предпоставено от реално съкращаване на щата, тежестта за доказване на което се разпределя върху работодателя. Общината е подписала нов договор с трето правоспособно лице / архитект/ за същата работа / предвидените в нормативните актове функции на гл. архитект/, което поставя под съмнение законността на уволнението на ищеца на посоченото основание – съкращаване на щата. При така изложените факти, правните изводи на въззивния съд не противоречат, а напротив – съответстват по първия от въпросите на цитираното от касатора р. по гр.д. №1168/12 г. на четвърто г.о. на ВКС. В подобен случай там е прието за ирелевантно как е наименован от страните договорът, въз основа на който новонаетото лице изпълнява задълженията си. Естеството на договора се определя от поетите с него права и задължения. Когато по този договор рискът се носи от възложителя на работата, а изпълнителят дължи спазване на трудова дисциплина и изпълнение на нарежданията на възложителя срещу уговорено твърдо възнаграждение, възникналото правоотношение следва да се квалифицира като трудово. Не се установява противоречие на въззивното решение с р. по гр.д. №5394/13 г. на четвърто г.о. на ВКС. Там са изложени същите изводи относно правната преценка на естеството на договора. В конкретността на спора обаче е прието, че сключеният договор за счетоводни услуги, с който страните са възприели правилата на ЗЗД при уреждане на отношенията им, не е трудов, а законодателството допуска счетоводната дейност в предприятието да се извършва и по облигационен договор с физическо лице или счетоводно предприятие. Първата част от процесуалния въпрос не е разрешена от въззивния съд в противоречие с цитираното р. по гр.д. №761/10 г. на четвърто г.о. на ВКС – с оглед на обхвата на спора са анализирани събраните допустими и относими доказателства, преценени са правнорелавантните факти и са обсъдени становищата и доводите на страните.. Втората част от процесуалният въпрос е зададена неясно – съгл. чл.26, ал.2 ЗЗД нищожни са привидните договори, и не съответства на решаващите изводи на въззивния съд. Във въззивното решение договорът с третото лице не е квалифициран като привиден или прикрит, а след преценка на характера му е прието, че по същността си е трудов договор, независимо от наименованието. Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.