Определение № 5177 от 12.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 281/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна, срещу въззивно решение № 149 от 14.10.2024 г. по в. гр. д. № 277/2024 г. на Варненския апелативен съд в осъдителната му част, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 350 от 05.04.2024 г. по гр. д. № 1126/2023 г. на Варненския окръжен съд в частта му, с която касаторът е осъден на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на З. Ш. С. сумата 64 000 лв. - частичен иск от вземане в общ размер на 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния син А. С., починал на 26.09.2020 г. след падане от 12-метрова височина по време на подмяна на изолатори на участък, предназначен за ремонтни дейности на ВЕЛ „Райнино“, гр. Исперих, област Разград, собствен на „Електроразпределение Север“ АД, която работа е изпълнявана пряко от „Арет-90“ ООД /н/ по възлагане на ЕТ „Желязко Желязков“ /заличен търговец/, а на последния, възложена от „Електроразпределение Север“ АД, ведно със законната лихва, считано от 26.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Решението е постановено при участието на трето лице помагач – ЗК „Уника“ АД, гр. София, на страната на „Електроразпределение Север“ АД. Въззивният съд е приел за установено, че синът на ищцата в първоинстанционното производство - А. С. С., е починал на 26.09.2020 г. в резултат от трудова злополука, призната за такава с разпореждане № 5104-19-4/19.01.2021 г. на ТП на НОИ – Сливен. Злополуката е станала по време на работа, при подмяна на изолаторите на технологичното оборудване на ВЕЛ „Райнино“, гр. Исперих - изход в посока с. Свещари, като при работа на далекопровод, вследствие на високоволтова дъга, лицето е паднало от около 12 м височина на ниво терен, като настъпилите травми са причинили смъртта му. Работодател на загиналия работник е дружеството „Арет-90“ ООД /н/, като последното с влязло в сила решение е осъдено да заплати на основание чл. 200 КТ на ищцата сумата от 80 000 лв. - обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат от смъртта на сина й при трудова злополука, ведно със законна лихва, считано от 24.09.2020 г. По делото липсват твърдения и данни присъдената сума или част от нея да е заплатена на ищцата от дружеството-работодател. Според разрешенията в т. 3 от ППВС № 17/18.11.1963 г. и практиката на ВКС, когато организацията на работата, ръководството и контролът й са осъществявани едновременно от служители на две отделни предприятия, отговорността за непозволено увреждане е и на двете, а отговорността им пред увреденото лице е солидарна. Когато едно от предприятията е и работодател на пострадалия, то неговата отговорност се реализира по реда на чл. 200 КТ, а тази на предприятието възложител на работата по чл. 49 ЗЗД. Пострадалият разполага с възможност да насочи иска си срещу всеки един от отговорните за вредите или да претендира солидарното им осъждане. В случая по делото е установено, че между „Електроразпределение Север” АД и ЕТ „Желязко Желязков“, гр. Бургас, е сключен на основание чл. 112, ал. 1 ЗОП договор за обществена поръчка № 25-2/05.07.2019 г. с предмет: извършване на СМР по изграждане и ремонт на съоръжения и елементи от електроразпределителната мрежа СрН и НН, собственост на „Електроразпределение Север” АД, за обекти на територията на област Разград. Изпълнителят по договора ЕТ „Желязко Желязков“ е сключил с подизпълнителя „Арет-90“ ООД рамков договор от 16.06.2020 г., с който му е възложил извършване на СМР на част от обекти по ремонт на съоръжения и елементи от електроразпределителната мрежа СрН и НН в област Разград и упражняване на технически контрол. С възлагателно писмо № 2/08.09.2020 г. към сключения рамков договор от 16.06.2020 г. ЕТ „Желязко Желязков“ е възложил на „Арет-90“ ООД изпълнението на посочените СМР, включващи и подмяна на ел. изолатори на участък, предназначен за ремонтни дейности, на ВЕЛ 20 V Райнино. Според неоспорените констатации в протокола от разследване на трудовата злополука, и показанията на свидетеля Г. Г., в изпълнение на тези дейности на 24.09.2020 г. работници на „Арет-90“ ООД, измежду които синът на ищцата, на длъжност ел. техник, извършвали подмяна на изолатори на желязорешетъчни стълбове по ВЕЛ /въздушна електропроводна линия/ 20 V Райнино, по която е било изключено напрежението. След извършване подмяната на изолаторите по част от стълбовете на линията се достигнало до етап, при който следващият стълб е на известно отстояние /800 – 1000 м/, поради което бригадата се придвижила по черен път до него с кола през гориста местност. Достигнали до стълб, който считали за част от ВЕЛ 20 V Райнино, но същият се оказал част от друга линия, която не е била предвидена за работа и съответно била под напрежение, за което те не знаели. При изкачването по стълба, захващайки се с ръце за металните му части, синът на ищцата бил ударен от волтова дъга и после паднал на земята. Съгласно т. 12.1.2 от раздел XII на сключения договор за обществена поръчка между „Електроразпределение Север“ АД и ЕТ „Желязко Желязков“, възложителят е длъжен да организира допускането на изпълнителя до работа съгласно изискванията на Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи, а съгласно т. 12.2 има право във всеки момент от изпълнението на договора да извършва проверки, вкл. относно спазване на правилата за безопасна работа. Съгласно т. 13.2.7 от раздел XIII на същия договор изпълнителят е длъжен да подпише споразумение за задълженията на страните по координиране на мерките за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при изпълнение на работата - приложение № 4, съставляващо неразделна част от договора. Според така подписаното споразумение, представляващо приложение № 4 към договора, задълженията на възложителя включват да изиска и извърши проверка на удостоверенията за квалификационна група по безопасност на лицата от персонала на изпълнителя, да провежда инструктаж на служителите на изпълнителя по предоставен от него списък, да не допуска до начален инструктаж служители на изпълнителя, които не притежават изискуемите се за дейността документи, да координира и контролира действията по време на работа по съответния обект, да осигурява издаването на наряди/нареждания за работа в съответствие с конкретните условия и съобразно реда, установен от Правилниците за безопасност и здраве при работа и утвърдените от възложителя инструкции за безопасна работа. В раздел VI от приложението са предвидени мерки, при констатирани нарушения на правилата за безопасност, вкл. задълженията на лицата, които осъществяват контрол от страна на възложителя, при констатирани нарушения на правилата по безопасност и здраве при работа от страна на персонала на изпълнителя. В Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи са определени минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи, независимо от формата на собственост, прилага се от длъжностните лица, които ръководят, контролират, извършват оперативно обслужване и/или работи в електрически уредби и мрежи. Съгласно чл. 5 при изпълнение на работи в електрически уредби и мрежи от персонал на външна фирма координацията на действията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд се осъществява от работодателя-собственик на уредбата/мрежата, а задълженията на работодателя на външната фирма по изискванията на този правилник и вътрешните инструкции се определят в договора за изпълнение Съгласно чл. 43 от правилника организацията за осигуряване на безопасност при работа в електрически уредби и мрежи обхваща: 1/ определянето на лицата, отговорни за безопасното извършване на определена работа; 2/ издаването на наряд или нареждане за възлагане извършването на определената работа и оформянето на предвидените по тях процедури. Организационните мерки за осигуряване на безопасност при работа се определят и изпълняват с документиране в дневници, наряди, бланки за превключване и др. по определени образци. На основание чл. 45 нарядът за възлагане се издава писмено, по определен ред и правила съгласно този правилник, за осигуряване на безопасността на работещите при допускане до работното място, изпълнение и завършване на определена работа, в него се определят видът и мястото на работата, условията за нейното извършване, времето за започване и завършване, отговорните лица за осигуряване на безопасността, мерките за безопасност, числеността и поименният състав на бригадата с притежаваната от всяко лице квалификационна група. На 24.09.2020 г. е съставен Наряд за работа по електрически съоръжения с напрежение над 1000 V № 128/24.09.2020 г., попълнен от издаващия наряда Р. Х. Д.. В документа, като допускащ до работа е посочено лицето С. Р. С., а като изпълнител на работата /наблюдаващ/ В. И. И.. Нареждането е включвало извършването на основен ремонт на ВЕЛ Райнино за времето от 08:00 ч. до 17:00 ч. на 24.09.2024 г., при условия на работа -пълно изключване от напрежение и заземяване. Посочен е съставът на бригадата, общо 4 души, един от които синът на ищцата. В писмо, изготвено от председателя на УС на „Електроразпределение-Север“ АД и директор на дирекция „Безопасност на труда“ до РС – Силистра, е посочено, че лицата Р. Х. Д. и С. Р. С., посочени в наряд № 128/24.09.2020 г., са служители на „Електроразпределение-Север“ АД. В съответствие с изискванията на чл. 5 от цитирания правилник и съобразно постигнатите договорености в договора за възлагане на обществена поръчка, както и приложение № 4 към него, ответникът, бидейки и собственик на електрическата уредба, която е следвало да се ремонтира, е предприятие, чиито служители са били задължени/нормативно и според сключения договор/ и са извършвали в изпълнение на тези си задължения пряко организация и контрол на възложеното задание, вкл. и действията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършването й, предвид което и според разрешенията, дадени в цитираното по-горе ППВС № 17/1963 г., носи солидарна отговорност, наред с работодателя на починалия, за претърпените по повод извършваната работа вреди, като евентуални възражения за неправилен последващ избор на подизпълнител не могат да освободят дружеството възложител от отговорност. Съгласно разпоредбите на чл. 58, ал. 1 и ал. 2 от посочения правилник, допускащият до работа носи отговорност за цялостно и правилно изпълнение на указаните в наряда мерки за обезопасяване на работното място, провеждане на инструктаж на отговорния ръководител, изпълнителя на работата и на членовете на бригадата по условията за извършване на работата и за взетите мерки за безопасност при допускане на работното място. Длъжен е да заведе бригадата до работното място и да се осведоми за здравословното състояние на отговорния ръководител, изпълнителя на работата и членовете на бригадата; да провери по удостоверенията за квалификационна група съответствието на имената на отговорния ръководител, изпълнителя на работата и членовете на бригадата със записаните в наряда; да изпълни записаните в наряда указания и технически мерки за безопасност и да потвърди тяхното изпълнение с подписа си в наряда, при необходимост може да ползва помощта на член от бригадата за поставяне на табели върху портали, преносими заземители и др., да инструктира отговорния ръководител, изпълнителя на работата и членовете на бригадата по условията на работата и да посочи границите на работното място и частите от уредбата, намиращи се под напрежение или с индуктирано напрежение, местата на поставените заземители, ограждения, табели и други знаци; да докаже пред бригадата отсъствието на напрежение по изключените и заземени тоководещи части най-напред с указател за напрежение, а след това и чрез непосредствено допиране с ръка (когато конструктивното изпълнение позволява допиране); да предаде работното място на отговорния ръководител/изпълнителя на работата и да връчи първия екземпляр на наряда, попълнен с необходимите записи и подписи. Според показанията на свидетеля Г. Г., които съдът е кредитирал, допускащият наряда С. С., служител на ответното дружество, е бил при бригадата сутринта на 24.09.2024 г., като всички се подписали в наряда. С. С. не обозначил всеки от стълбовете, по които трябвало да работят, нямало обозначителни табели, граници и маркировка, а им показал началото на линията/трасето, по което трябва да работят, без да им показва края, а след като почнали работниците гледали линията /как вървят жиците от стълб до стълб/ и така се придвижвали към следващия желязорешетъчен стълб. Объркването станало след като минали през гориста местност и при излизането видели, че няколко линии са на близко разстояние една до друга, мислейки си, че следват линията, по която работят, видели стълб, на който не били подменени изолаторите, който също нямал обозначения и табели, и започнали работа по него. С оглед на така установеното въззивният съд е приел, че информативното посочване на работното място, без да бъдат обозначени неговите граници, т.е. отделните желязорешетъчни стълбове, по които ще се работи, особено при обстоятелствата, че същото е в непосредствена близост до намиращи се на близки отстояния няколко въздушни електропроводни линии, само една от които е изключена от напрежение, както и че на всеки от стълбовете не е имало обозначение към коя ВЕЛ спадат, е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. В случая това представлява нарушение на посочените нормативни изисквания от служител на ответното дружество, пряко участващ в организацията и контрола на извършваната работа и отговарящ за осигуряване на безопасни условия на труд, който не е изпълнил всички свои задължения, произтичащи от закона, по вземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането. В заключение съдът е посочил, че в настоящия случай са установени елементите от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, поради което следва да се ангажира отговорността на ответника за претърпените от ищцата от смъртта на сина й неимуществени вреди. Анализирайки събраните по делото гласни доказателства съдът е достигнал до извода, че между ищцата и сина й е съществувала нормалната емоционална връзка родител - дете, отличаваща се с обич, привързаност, грижа, уважение и подкрепа. А. С. не е имал собствено семейство и е живеел с майка си, бил е нейна опора, вкл. и предвид напредване на възрастта й (72 години към датата на инцидента). Ищцата е преживяла тежко внезапната, неочаквана и настъпила при трагични обстоятелства смърт на сина си и продължава силно да страда от загубата му. Съобразявайки продължителността и интензитета на претърпените неимуществени вреди по повод преживяната загуба, възрастта (52 години) и общественото положение на починалия, обстоятелствата, при които е настъпила смъртта му, степента на родствена близост, действителното естество и съдържание на отношенията в семейството на починалия, силната емоционална привързаност между ищцата и сина й, мястото, което той до смъртта си е заемал в живота й, нейната възраст към момента на загубата му, емоционалния отговор за смъртта му, необратимия характер на понесените морални болки и страдания и икономическите условия в страната към момента на деликта, съдът е приел за справедливо обезщетение в размер на 120 000 лв. В случая по делото е установено, че синът на ищцата е разполагал и е ползвал колан, който е бил пригоден да се използва при достигане до определеното височинно работно място /там, където ще се подменят изолаторите/ чрез захващане на късо позициониращото въже /част от колана/ към стълба. Този колан не е пригоден да се ползва за обезопасяване при изкачването по стълба, за достигане до нужната височина /до жиците/, за което катерене е нужно ползването на двете ръце и крака, без към него да се добави допълнително осигурително дълго въже, чрез което при катеренето да е възможно поетапното прихващане към стълба до достигане до нужната височина, където да се извърши прихващане с позициониращото въже към колана. При липсата на осигурено на такова осигурително въже към колана и задължения на работодателя, предвидени в Наредба № 3/19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място, да осигури на работещите необходимите лични предпазни средства и да оцени дали личните предпазни средства, които възнамерява да бъдат използвани, задоволяват изискванията по наредбата, съдът е заключил, че пострадалият, ползвайки така предоставените му лични предпазни средства, не е допринесъл за настъпването на инцидента. С оглед на това предявеният частичен иск за сумата от 64 000 лв., част от 100 000 лв., е уважен изцяло. А. С. е починал на 26.09.2020 г., от който момент се дължи законна лихва върху главницата. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Неизпълнението от страна на ангажираното от възложителя лице - допускащ до работа, на задължението му да осигури здравословни и безопасни условия на труд, само по себе си достатъчно ли е, за да се презюмира, че работникът не е допринесъл за настъпване на трудовата злополука и на това основание да се ангажира отговорността на възложителя; 2. Когато дадена дейност съставлява източник на повишена опасност за живота и здравето на упражняващия я работник и генерира висок професионален риск от увреда, работникът притежава съответните знания, умения за правомерното й осъществяване и опит, и пренебрегне основни технологични правила за работа и безопасност при извършване на съответната специфична дейност, в резултат на което бъде увреден, налице ли е съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД; 3. Представлява ли неизпълнение на задължението по чл. 33 ЗЗБУТ и по чл. 61, ал. 1, т. 4 от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрични мрежи, с които работникът е запознат и е длъжен да спазва, основание за намаляване отговорността на възложителя; 4. За да е справедливо определено по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетението, следва ли да се преценят всички съотносими обективни обстоятелства - вид, характер на увреждането, начин на извършване, реално причинените морални страдания, възрастта на пострадалия, общественото му положение, отношенията между него и близките му, търсещи обезщетение, както и всички други релевантни към конкретния случай факти и обстоятелства; 5. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават и доказателствата за тях. Ответната страна по жалбата З. Ш. С. е подала писмен отговор, в който е изразила становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес, посоченият от касатора правен въпрос определя обективните рамки, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1./. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Първите три поставени въпроса във връзка с приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД са формулирани според защитната теза на касатора и по съществото си съдържат оплаквания относно правилността на въззивното решение - относно фактическите и правни изводи на съда поради нарушаването на материалния закон - касационно основание за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, поради което не съставляват годно общо основание за допускане до касационно обжалване и не могат да бъдат разглеждани в производството по чл. 288 ГПК. Независимо от това, следва да се посочи, че въпросите не са разрешени в противоречие с трайно установената практика на ВКС по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД (решение № 339 от 20.12.2018 г. по т. д. № 2882/2017 г., ІІ т. о., решение № 45 от 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г., ІІ т. о., решение № 159 от 24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г., ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., ІІ т. о., и много други), в която е възприето разрешението, че принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице в случаите, когато произлезлите от деликта вреди се намират в причинна връзка не само с поведението на деликвента, но и с поведението на самия пострадал. За да се приеме наличие на принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, като с поведението си е създал условия или е улеснил неговото настъпване, независимо дали е действал, или бездействал виновно и противоправно. В случая въззивния съд е приел, че пострадалият не допринесъл за настъпването на злополуката, тъй като е използвал така предоставените му лични предпазни средства, които обаче не са били достатъчни, за да я предотвратят. Сочената от касатора практика на ВКС /решение № 202 от 12.12.2014 г. по гр. д. № 1298/2014 г., ІІІ г. о., решение № 208 от 12.05.2020 г. по гр. д. № 4494/2018 г., IV г. о., и др./ във връзка с тези въпроси се отнася до различни от настоящата хипотези и противоречие с нея не е налице. Следващият въпрос за приложението на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди при непозволено увреждане по чл. 49 ЗЗД удовлетворява общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, но и спрямо него не е налице релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По този правен въпрос е формирана многобройна безпротиворечива практика на ВКС, с която атакуваното решение е изцяло съобразено. Решаващият съд е приложил критерият за „справедливост“, визиран в чл. 52 ЗЗД, съобразно задължителната и незадължителната практика на ВС и ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Както е разяснено в ППВС № 4/1968 г. и в множество съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, справедливостта по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а изисква преценка на конкретни за случая, обективно настъпили обстоятелства, които въззивният съд е взел предвид, а именно: характера и интензивността на болките и страданията на ищцата, които ще я съпътстват до края на живота й; възрастта на починалия пострадал – 52 г. и възрастта на ищцата – 72 г., здравословното и психическо състояние на ищцата, влошено след смъртта на детето й; изключително близките отношения между майката и починалия й син, на чиято помощ тя е разчитала и обстоятелството, че починалият син е живеел заедно с нея, не е имал друго семейство. С тези конкретни обстоятелства въззивният съд изцяло се е съобразил, обсъждайки ги подробно в мотивите на съдебното решение, за да определи справедливия размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди. По последния поставен въпрос, отнасящ до задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им, както и да изложи собствени мотиви при постановяване на решението си, безпротиворечиво в задължителната и установената практика на ВС и ВКС (вкл. и сочената от жалбоподателя) се приема, че съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правните доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени (вж. - т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК; решение № 283/14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г., IV г. о., решение № 187/07.07.2016 г. по гр. д. № 1332/2015 г., IV г. о., решение № 154/24.08.2016 г. по гр. д. № 3848/2015 г., IV г. о., решение № 164/04.06.2014 г. по гр. д. № 196/2014 г., III г. о. на ВКС и др.). В случая, въззивният съд не се е отклонил от тези правни разрешения. В рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания, съдът се е произнесъл по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение, като е формирал вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения в ГПК ред доказателства, с което е изпълнил задължението си съгласно закона и възприетото в съдебната практика. Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, които не се релевират от касатора. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа касаторът следва да заплати на адв. В. Ж. М. от АК-С. адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,