Определение № 3127 от 17.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3601/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. С. Д. срещу решение № 2563 от 26.04.2024 г. по в.гр.д.№ 13334 от 2022 г. на Софийския градски съд, възз. II-Г състав за потвърждаване на решение № 20052309 от 09.08.2022 г. по гр.д.№ 48613 от 2019 г. на Софийския районен съд, първо г.о., 118 състав само в частта, с която е отхвърлен евентуално предявеният от Б. С. Д., Х. Е. Д. и Н. Е. Д. срещу В. Г. Д., Ц. Н. Ц. и Х. И. Ц. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване правото на собственост върху следния имот: 1/2 ид.ч. от тавански етаж на къща, находяща се в [населено място], С. о.- район „И.“, [улица], заснет в кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-28 от 03.04.2012 г. на ИД на АГКК като самостоятелен обект с идентификатор*** и с площ 118,70 кв.м., придобита на основание давностно владение през периода от 03.10.2003 г. до 22.08.2019 г.

Пълномощникът на касаторката твърди, че решението е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване на решението сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставя следните въпроси:

1. Разпростира ли се силата на пресъдено нещо на уважен иск по чл.108 ЗС, предявен от вещноправния ползувател срещу владеещите имота лица и спрямо голите собственици на имота, ако същите не са участвали в производството по водения от ползувателя иск по чл.108 ЗС ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 167 от 03.11.2015 г. по гр.д.№ 2270 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о.

2. Преклудират ли се възможностите на лицето, което владее един недвижим имот, да прави възражения за изтекла в негова полза придобивна давност спрямо лица, които не са участвали в предходно водено от вещноправния ползувател производство по чл.108 ЗС ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 124 от 03.09.2009 г. по т.д.№ 404 от 2009 г. на ВКС, ТК, I т.о.

3. Ако ответник по иск по чл.108 ЗС, предявен от вещноправен ползувател, се е бранил срещу ищеца с възражение, че ответникът е собственик на имота на основание учредено в негова полза право на строеж, невъвеждането в срока по чл.131 ГПК на възражение за изтекла в негова полза придобивна давност преклудира ли правото на ответника да предяви иск по чл.124 ГПК във връзка с чл.79 ЗС срещу вещноправния полузвател и голите собственици в отделно исково производство след срока по чл.131 ГПК по исковото производство по чл.108 ЗС, по което владелецът е ответник ? По този въпрос се сочи основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

4. Кога настъпват вещноправните последици от придобивната давност- към момента на изявлението на собственика, че срокът на придобивната давност е изтекъл или с изтичането на срока ? Кога се преклудира възможността на собственика да направи изявление за изтекла в негова полза погасителна давност и има ли възможност при висящо исково производство по предявен иск по чл.108 ЗС срещу владелеца, същият да се брани в отделно исково производство, образувано преди влизане в сила на окончателния съдебен акт по предявения иск по чл.108 ЗС или е задължен да се брани само в рамките на висящото исково производство, по което владелецът е ответник ? По този въпрос също се сочи основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

5. Може ли собственикът да се позове на изтекла погасителна давност, след като вече е загубил владението на вещта, ако срокът е бил изтекъл по-рано ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 168 от 14.11.2013 г. по гр.д.№ 4234 от 2022 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 3025 от 01.02.2003 г. по гр.д.№ 2241 от 2004 г. на ВКС.

6. Предявеният от вещноправният ползувател иск по чл.108 ЗС срещу владелеца на недвижим имот прекъсва ли придобивната давност на владелеца по отношение на голите собственици, които не са оспорили владението и не са предявили искове преди изтичане на 10-годишния давностен срок ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 68 от 10.07.2019 г. по гр.д.№ 1855 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о.и решение № 83 от 09.10.2020 г. по гр.д.№ 3878 от 2019 г. на ВКС, ГК, I г.о.

7. Процесуална пречка ли е за уважаване на иск за придобито право на собственост на основание давностно владение на владелеца срещу голите собственици, ако в отделно водено производство срещу владелеца е уважен иск на вещноправния ползувател по чл.108 ЗС срещу владелеца и голите собственици в нито един момент не са предявили иск срещу владелеца, с който да прекъснат давността ? По този въпрос се сочи основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

8. Уважената искова молба по иск с правно основание чл.108 ЗС от вещноправния ползувател, предявен след възникване на право на собственост на владелеца поради изтекла 10-годишна придобивна давност, заличава ли последиците на вече изтеклата погасителна давност, ако позоваването на давността се е осъществило след предявения иск от вещноправния ползувател ? Погасява ли се срокът на придобивната давност по отношение на голите собственици, които не са участвали в производството по чл.108 ЗС, не са оспорили владението и не са извършвали действия за прекъсване на придобивната давност на владелеца ? По този въпрос също се сочи основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

9. Когато владението е било отнето чрез насилие или по скрит начин и владелецът е защитил в шестмесечния срок владението си с иск по чл.76 ЗС и владението е било възстановено на основание изпълнителен лист, издаден съгласно съдебно решение по уважения иск, от кой момент владелецът може да претендира начало на давност- от момента на отнемане на владението или от момента на възстановяване на владението ? С уважаването на иска по чл.76 ЗС счита ли се, че между отнемането и възстановяването на владението, владението не е било прекъсвано и за владелеца е текла придобивна давност ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 84 от 03.08.2022 г. по гр.д.№ 4753 от 2021 г. на ВКС, ГК, I г.о.

10. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди изцяло и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, да обоснове решението си и посочи на кои доказателства основава решението си ? По този въпрос се сочи противоречи на обжалваното решение с решение № 125 от 29.05.2012 г. по гр.д.№ 534 от 2011 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 126 от 09.05.2011 г. по гр.д.№ 421 от 2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 447 от 18.11.2011 г. по гр.д.№ 1964 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 192 от 28.01.2018 г. по т.д.№ 44 от 2017 г. на ВКС, ТК, I т.о., т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС и т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС.

В писмен отговор от 09.08.2024 г. ответниците по жалбата В. Г. Д., Ц. Н. Ц. и Х. И. Ц. оспорват касационната жалба. Молят касационното обжалване на решението да не бъде допускано. Евентуално молят въззивното решение да бъде оставено в сила. Претендират и за направените по делото разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу въззивно решение по иск за собственост върху недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК, независимо от цената на исковете.

За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от Б. С. Д., Х. Е. Д. и Н. Е. Д. срещу В. Г. Д., Ц. Н. Ц. и Х. И. Ц. иск с правно основание чл.124, ал.1 ЗС за признаване право на собственост върху процесните 1/2 ид.ч. от тавански етаж на основание придобивна давност в периода от 03.10.2003 г. до 22.08.2019 г., въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Общият наследодател на страните Н. Ц. Д. е починал на 07.12.2005 г. и е оставил за наследници съпругата си В. Г. Д., сина си Ц. Н. Ц. и наследниците на починалия му през 2001 г. син Е. Н. Д.- съпругата Б. С. Д. и синовете Х. Е. Д. и Н. Е. Д..

По силата на нотариален акт № 137 от 14.06.1977 г. Н. Ц. Д. и съпругата му В. Г. Д. са придобили в режим на съпружеска имуществена общност празно дворно място, находящо се в [населено място], [улица]. През 1984 г. Н. Ц. Д. и съпругата му В. Г. Д. са учредили на синовете си Ц. Н. Ц. и Е. Н. Д. правото на строеж в това дворно място на два жилищни етажа от сграда, над приземието, отредено за гараж: ет.1 на Ц. Ц. и ет.2 на Е. Д..

През 1987 г., при реализирането на това право на строеж братята изградили и тавански етаж на сградата. Тъй като обаче таванският етаж представлявал самостоятелен обект на собственост и бил изграден извън обема на учреденото право на строеж, на основание чл.92 ЗС той е станал собственост на собствениците на земята В. Г. Д. и Н. Ц. Д..

С акт от 02.08.1999 г. таванският етаж е бил признат за незаконен строеж, а с акт № 12 от 22.08.2002 г. на Главния архитект на София, район „Искър“ е бил узаконен. В решението въззивният съд е приел, че не следва да се произнася по съдържащите се във въззивната жалба доводи и възражения на жалбоподателите относно валидността на акта за узаконяване № 12 от 2002 г., тъй като по този въпрос било налице окончателно произнасяне на съда с решение № 60110 от 11.10.2021 г. по гр.д.№ 156 от 2021 г. на ВКС, ГК, първо г.о., в което било прието, че след като спорът за принадлежността на правото на собственост върху таванския етаж вече е разрешен от съда със сила на пресъдено нещо, последващото оспорване на акта за узаконяване на таванския етаж, имащо за цел отричане на правата на ползвателя, които са възникнали с прехвърлянето на собствеността в полза на лицето, срещу което вече е бил предявен иск по чл.108 ЗС и съответно този иск е бил отхвърлен, противоречи на принципа за стабилност на отношенията по повод собствеността, както и на принципа за добросъвестно упражняване на правата в гражданския процес. Още повече, че следвало да бъде зачетена силата на пресъдено нещо на постановеното по реда на чл.108 ЗС решение.

Веднага след узаконяването на таванския етаж, с нотариален акт № 001 от 20.11.2002 г. Н. Ц. Д. и съпругата му В. Г. Д. са продали етажа на сина им Ц. Н. Ц.. Покупко-продажбата е извършена по време на брака на Ц. Н. Ц. с Х. И. Ц., сключен на 06.07.1980 г., поради което таванският етаж е станал тяхна съпружеска имуществена общност. При тази продажба прехвърлителите са си запазили правото на ползване върху таванския етаж заедно и поотделно, докато са живи.

С решение от 23.04.2004 г. по гр.д.№ 731 от 2003 г. на Софийския районен съд, ГК, 48 състав, оставено в сила с решение от 22.02.2005 г. по гр.д.№ 3425 от 2004 г. на Софийския градски съд и решение № 2826/05 от 13.12.2005 г. по гр.д.№ 1209 от 2005 г. на Върховния касационен съд, четвърто „а“ гражданско отделение, Ц. Н. Ц. е бил осъден на основание чл.76 ЗС да върне на Х. Е. Д. и Б. С. Д. владението върху източното жилище, находящо се на таванския етаж от сградата, отнето им по скрит начин на 03.10.2003 г. Въз основа на решението е издаден изпълнителен лист и по образуваното изп.д.№ 20067880400142, на 12.07.2006 г. е извършен въвод във владение.

На 23.12.2004 г. Б. С. Д., Х. Е. Д. и Н. Е. Д. са предявили срещу Н. Ц. Д., В. Г. Д., Ц. Н. Ц. и Х. И. Ц. иск по чл.108 ЗС за установяване правото им на собственост, придобито на основание давностно владение и за осъждане на ответниците да им предадат 1/2 ид.ч. от таванския етаж от сградата и селскостопанска постройка от 32 кв.м. По тази искова молба е било образувано гр.д.№ 4839 от 2005 г. на Софийския районен съд, ГК, 29 състав, завършило с решение от 21.07.2006 г. за отхвърляне на исковете. Решението е оставено в сила с решение от 22.06.2010 г. по гр.д.№ 663 от 2007 г. на Софийския градски съд, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 46 от 21.01.2011 г. по гр.д.№ 1478 от 2010 г. на ВКС, второ г.о.

С искова молба вх.№ 10966 от 17.07.2014 г. В. Г. Д. е предявила срещу Б. С. Д., Х. Е. Д. и Н. Е. Д. иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на източната част от таванския етаж и за заплащане на обезщетение за лишаването от ползване през периода от 01.02.2011 г. до 15.07.2014 г. По тази искова молба е било образувано гр.д.№ 39270 от 2014 г. на Софийския районен съд, 37 състав, по което е било постановено решение от 07.12.2017 г. Делото е завършило с влязло в сила решение № 60110 от 11.10.2021 г. по гр.д.№ 156 от 2021 г. на ВКС, ГК, първо г.о., с което по същество исковете са били уважени. Въззивният съд е приел, че по гр.д.№ 39270 от 2014 г. на Софийския районен Б. Д., Х. Д. и Н. Д. са били длъжни да изчерпят всички свои възражения, включително да се позоват на изтеклата в тяхна полза придобивна давност за периода от 03.10.2003 г. до 03.10.2013 г. Като не са сторили това, правото им да се позовават на давност за този период е преклудирано. Според съда, след установяване със сила на пресъдено нещо, че правото на собственост към определен момент съществува в полза на ищеца, в бъдещ процес това право не може да бъде оспорвано въз основа на факти, възникнали преди този момент, тъй като това би довело до пререшаване на спора, което е недопустимо. С влязлото в сила решение по гр.д.№ 39270 от 2014 г. се е преклудирал всеки факт, въз основа на който ответниците по това дело /ищци по настоящото дело/ биха могли да предявят възражение срещу предявения срещу тях иск за собственост. Пропуснатите възражения са се преклудирали, независимо че не са били въведени и обсъждани в предишното производство. По изложените съображения въззивният съд е приел, че в настоящото производство не може да се проверяват обстоятелства, от които черпят правата си ищците във връзка с въведеното придобивно основание по чл.79 ЗС за периода преди 17.07.2014 г.- датата на завеждане на гр.д.№ 39270 от 2014 г. на Софийския районен съд. Поради това и тъй като за следващия период /от 17.07.2014 г. до датата на предявяване на иска на 22.08.2019 г./ не бил изтекъл десетгодишния срок на давностно владение по чл.79, ал.1 ЗС, съдът е приел предявеният евентуален иск за собственост за неоснователен и поради това е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърлянето на този иск.

С оглед тези мотиви на въззивния съд в обжалваното решение от значение за конкретното дело е вторият поставен от касаторката Б. С. Д. и доуточнен от ВКС въпрос: Преклудира ли се възможността на владелеца на недвижим имот, в последващ процес да прави възражение за изтекла в негова полза придобивна давност спрямо лица, които не са участвали в предходно водено от вещноправния ползувател срещу този владелец производство по чл.108 ЗС ? По този конкретен въпрос няма известна практика на ВКС и има неяснота, поради което е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Софийския градски съд в обжалваната му част.

Доколкото другите двама ищци по делото Х. Е. Д. и Н. Е. Д. не са подали касационна жалба против решението на въззивния съд и не са необходими другари на ищцата и касатор по настоящото дело Б. С. Д., до касационно обжалване следва да се допусне въззивното решение само в частта му, касаеща предявения от касаторката Б. Д. евентуален установителен иск за собственост, основан на давностно владение през периода от 03.10.2003 г. до 22.08.2019 г.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение