Определение № 265 от 07.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 236/2010 г.

Производство по чл. 274 ал. 3 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от И. Г. К. срещу определение № 2* от 11.12.2009 г. по гр. д. № 911/09 г. на Окръжен съд гр. Б.. П. се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението. Ответникът по жалбата Г. К. Р. оспорва същата. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Видно е от данните по делото, че И. К. е предявил срещу А. Р. иск по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ. С поправена искова молба е предявен иск и срещу Г. Р. и О. гр. Б.. С определение № 716 от 06.03.2009 г. по гр. д. № 870/04 г. Районен съд гр. Р. е прекратил производството по делото. С определение № 1* от 07.07.2009 г. по гр. д. № 445/09 г. Окръжен съд гр. Б. е оставил в сила първоинстанционното определение в частта, в която производството е прекратено по отношение на Г. Р. и А. Р. тъй като те са придобили имота въз основа на правни сделки, а не са заявили права към минал момент. Отменил е определението в частта в която производството е прекратено по отношение на О. гр. Б. и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия. С разпореждане № 2* от 15.07.2009 г. първоинстанционният съд е оставил делото без движение.казал е на ищеца да конкретизира основанието на иска си, или обстоятелствата на които основава иска си срещу общината на основание чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ. В отговор на разпореждането ищецът е депозирал отново искова молба срещу О. гр. Б., А. Р. и Г. Р., като поддържа че правното основание е по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ тъй като иска установяване права на собственост към минал момент. С определение № 2* от 17.08.2009 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по делото като приел, че искът е недопустим. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд. При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че частната касационна жалба не подлежи на разглеждане. Съгласно чл. 274 ал. 3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК, на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи по-нататъшното развитие на делото или определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Според чл. 274 ал. 4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване определенията по дела с обжалваем интерес до 1 000 лв. Данъчната оценка на имота, посочена в удостоверението намиращо се на л. 17 от първоинстанционното дело е 10.10 лв. за целия имот, от който ищецът претендира за 0.292 дка. В касационната жалба се твърди, че тя е допустима тъй като данъчната оценка е над 1 000 лв., но нова данъчна оценка не е представена. Предвид на изложеното ВКС счита, че жалбата следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, съдът