Решение № 5493 от 23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1280/2014 г.

Решение № 5493 от 23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1280/2014 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Гюргена Симеонова Бачева от гр. Перник, срещу решение № 580 от 29.11.2013 г., постановено по адм. дело № 1145/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Перник, с което е отхвърлено оспорването й против решението по протокол № 1 от 11.02.2013 г. в частта му по т. 5, приложение № 2, т. 823 на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане при Министерски съвет. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се неправилност на извода на съда, че се касае за повреди, предпоставящи необходимост само от текущ ремонт. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане при Министерски съвет (МКВПМС), в писмени бележки изразява становище за правилност на обжалваното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като прецени доводите в жалбата и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу неблагоприятно за нея съдебно решение, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Перник е отхвърлил оспорването на Гюргена Симеонова Бачева против решението по протокол № 1 от 11.02.2013 г. в частта му по т. 5, приложение № 2, т. 823 на МКВПМС, с което е отказано предоставяне на възстановителна помощ за подпомагане и възстановяване на жилището й, засегнато от природно бедствие. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, мотивиран е, при липса на съществени нарушения в административнопроизводствените правила. Въз основа на доказателствата по делото е обосновал извод, че жилището, за което е поискана помощта, се нуждае от частичен ремонт, при който не се извършва намеса по носещата конструкция на сградата и тя е годна за експлоатация. Позовал се е на конструктивното становище. Направил е заключение, че в този случай държавата не дължи подпомагане и актът е постановен в съответствие с материалноправната норма на чл. 29, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на МКВПМС. Съдът е приел, че в доклад до комисията за предоставяне на средства от републиканския бюджет за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последици от бедствията, т. 2 от дневния ред на заседанието на комисията за 11.02.2013 г. е предложено, а от фактическите резултати по отпускане/ отказ на възстановителна помощ се установява, че има три критерия за определяне размера на финансови средства които се (не се) отпускат. Не се подпомагат със средства за възстановителна помощ щети, оценени до 1500 лева; в останалите случаи за възстановителна помощ се отпуска 70% от оценените щети и максимално допустим размер на помощта - 10000 лева. Посочил е, че този довод, възприет от комисията е изцяло в нейна компетентност и не е основание да се счита, че е незаконосъобразен. Обжалваното решение е неправилно. В чл. 33, ал. 1, т. 4 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ) е предвидено, че всяко физическо лице има право на неотложна и възстановителна помощ, а в ал. 4 е предвидено, че тази помощ се предоставя при условия, по ред и в размери, определени с правилника по чл. 54, ал. 6. Според цитираната разпоредба Министерският съвет приема правилник за организацията и дейността на комисията, в който се определят редът за заявяване на финансовите средства и критериите за оценка на постъпилите искания за финансиране. Съгласно чл. 26, ал. 1 от правилника комисията взема решение за предоставяне на възстановителна помощ на физически лица за подпомагане възстановяването на жилища, засегнати от бедствие, а според ал. 2, право на такава помощ имат собствениците на законно построени и единствени жилища или лицата, които имат учредено вещно право на ползване на тези жилища. Според чл. 29, ал. 1 от правилника възстановителната помощ се предоставя чрез кметовете на общини за закупуване на строителни материали, за извършване на строителни услуги или за подпомагане по предложен от общината начин. В ал. 2 на чл. 29 е предвидено, че предоставената за всеки обект помощ се определя в зависимост от претърпените вреди в размер, осигуряващ минимално необходимите битови условия на лицата по чл. 26, ал. 2, а в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че не се предоставя възстановителна помощ за текущ ремонт по смисъла на т. 43 от § 5 от ДР на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Според определението, дадено в т. 1 от ДР на ПОДМКВПМС, "минимално необходими битови условия" по смисъла на правилника е жилище, в което има едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и едно складово помещение и няма опасност за здравето и живота на гражданите. Според легалното определение, дадено в § 5, т. 43 ДР на ЗУТ "текущ ремонт" на строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се: а) засяга конструкцията на сградата; б) извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; в) променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. В случая видно от протокола от 14.07.2012 г. на назначената от кмета на община Перник комисия се съдържа конструктивно становище, според което сградата е с намалена носеща способност и не е годна за обитаване до укрепването на втория етаж, с дадени от конструктора препоръки. Тази констатация не е обсъдена в мотивите на обжалвания съдебен акт и е в противоречие с извода на първоинстанционния съд, че жилището, за което е поискана помощта, се нуждае от частичен ремонт и сградата е годна за експлоатация. Необоснован е и изводът на съда за това, че решението на МКВПМС съдържа мотиви. Административният орган не е изложил никакви съображения по въпроса за съответствието на искането и констатираните по сградата щети с правилото по чл. 29, ал. 2 от ПОДМКВПМС, т. е. дали с оглед на описаните от общинската комисия вреди по жилището определената на Гюргена Симеонова Бачева сума й осигурява минимално необходими битови условия по смисъла на чл. 29, ал. 2 и § 1 от ДР на ПОДМКВПМС. Няма мотиви защо органът приема, че в случая се касае за текущ ремонт, без да обсъди становището на конструктора относно намалената носеща способност и годността на сградата. Административният съд не е констатирал тази липса на мотиви по отношение на нормативно установените критерии за определяне на възстановителната помощ, а вместо това е обсъждал въведените от комисията други критерии, за които по делото няма доказателства по какъв начин са били приети и на какво правно основание. Поради това обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 173, ал. 2 от АПК следва да бъде постановено друго, с което да се отмени отказа на МКВПМС да отпусне на Гюргена Симеонова Бачева възстановителна помощ за подпомагане и възстановяване на жилището й и делото да се изпрати като преписка на административния орган за ново произнасяне с мотивирано решение относно характера на щетите при съобразяване с даденото конструктивно становище и решаване на въпроса въз основа на правилата по чл. 29, ал. 2 и ал. 3 от ПОДМКВПМС. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение,