Определение № 520 от 09.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 502/2009 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК. Постъпила е частна жалба от Н. в. м. против определение № 141 от 2.04.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 94 по описа за 2009 г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане частната жалба на Н. в. м. против определение № 30 от 24.09.2008 г. по гр.д. № С-34/2007 г. на Софийски градски съд. „Б” ЕООД, гр. С. и „Л” ЕООД, гр. С. оспорват частната жалба. С определение № 30 от 24.09.2008 г. по гр.д. № С-34/2007 г. на Софийски градски съд е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по предявения от И. агенция „В” против „Л” ЕООД, гр. С. помагачи на което дружество са конституирани Е. Б. Б., Н. Б. С., О. Б. Б., М. К. Т., Г. П. Б., Л. Г. Б., Г. А. Б., М. С. М., Н. М. М. и „Б” ЕООД, гр. С. установителен иск, че процесния недвижим имот е публична държавна собственост. Частната жалба на Н. в. м. е оставена без разглеждане, тъй като същия не се явява правоприемник на ищеца съгласно чл.227 ГПК, респ. чл.120 ГПК /отм./, с оглед ПМС № 167/11.07.2008 г. за приемане на У. правилник на МО, с което в § 1, т.1 ПЗР е отменен чл.2, ал.1, т.2-4 от ПМС № 162/1999 г. /т.е. относно И. агенция „В”/ и не е уредено правоприемство, с оглед § 10 ПЗР, изм. С ПСМ № 228 от 16.09.2008 г., като изводът за липса на правопремство не се променя от обстоятелството, че към този момент му е предоставен спорния имот като публична държавна собственост. Искът е бил предявен от И. А. „В” в качеството й на процесуален субституент на държавата съгласно чл.14, ал.1 от ЗДС – в качеството му на ведомство, на което е предоставено стопанисването на имот-публична държавна собственост. С изменението на ПМС № 162 от 10.08.1999 г. /ДВ бр.65 от 2008 г./ в сила от 1.08.2008 г. стопанисването и управлението на имота е предоставено на Националния в. музей-София. В тази част /чл.2б, ал.4, т.2/ ПМС № 162 от 10.08.1999 г. е отменено с измененията в ДВ бр.83 от 2008 г., в сила от 23.09.2008 г. Следователно както към момента на постановяване на въззивното определение, така и към момента на постановяване на атакуваното определение на ВКС, Н. в. м.-София не е бил правоприемник на закритата И. агенция „В”, нито е бил субституент на държавата съгласно чл.14, ал.1 от ЗДС, а съответно законосъобразно частната му жалба е приета за процесуално недопустима и е оставена без разглеждане. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение