Определение № 11897 от 05.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4049/2024 г.

Производството е по чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на Г. В. В. за отмяна на влязло в сила определение № 548 от 25.09.2023 г., постановено по адм. дело № 248/2022 г. по описа на Административен съд Враца, с което е отхвърлено искането му за освобождаване от държавна такса по искане за отмяна на влязло в сила определение № 436/27.07.2023 г. по адм. дело № 248/2022 г. по описа на АС Враца. Процесното определение е потвърдено с окончателно определение № 183 от 29.01.2024 г. по адм. дело № 417/2023 г. на тричленен състав на Административен съд Ловеч. Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при МП, чрез ст. юрк. Е. Димитрова, изразява становище за неоснователност. Ответните страни – Министерство на правосъдието и Главна дирекция "Охрана" към МП - не изразяват становище. Върховният административен съд, Трето отделение, намира искането за недопустимо, като насочено срещу съдебен акт, неподлежащ на отмяна по реда на чл. 237 и сл. АПК. В разпоредбата на чл. 237, ал.1 АПК са посочени съдебните актове, които подлежат на отмяна по реда на извънредния способ и това са: влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Касае се за извънреден извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила съдебни актове, въз основа на конкретни и лимитативно предвидени основания по чл. 239 АПК. От извънредния характер на отмяната и на основание чл. 237, ал.1 АПК, следва, че не всички определения и разпореждания на съда подлежат на контрол в това производство, а само онези, с които се прегражда развитието на делото, т.е. които слагат край на съдебното производство. В конкретния случай предмет на искането за отмяна е влязло в сила определение, с което е отхвърлено искането за освобождаване от заплащане на държавна такса. Този съдебен акт, макар и да подлежи на самостоятелно обжалване на основание чл. 229, ал.1, т. 2 АПК, не се ползва със сила на пресъдено на нещо и не е от категорията на съдебните актове, които преграждат развитието на делото, поради което не попада в приложното поле на отмяната по чл. 237, ал. 1 АПК. Влязлото в сила определение, с което се отхвърля искането на страната за освобождаване от такси не отрича съществуването или надлежното упражняване на правото на защита и достъпа до съдебното производство. Предвид изложеното, искането за отмяна на Г. В., като подадено срещу определение, което не подлежи на отмяна по реда на чл. 237 и следващи АПК, се явява процесуално недопустимо, поради което следва да бъде оставено без разглеждане, а образуваното производство – да се прекрати. В тази връзка определението, с което е даден ход по същество следва да се отмени на основание чл. 253 ГПК вр. 144 АПК. Водим от горното и на основание чл. 253 ГПК вр. 144 АПК, чл. 159, т. 1 вр. чл. 249 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение