Определение № 1970 от 20.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1134/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С определение № 1416 от 20.12.2023 г., постановено по адм. д. № 191/2023 г. Административен съд (АС) – Русе, шести състав, е отхвърлил искане вх. № 5388/05.12.2023г. на директора на Д „ОДОП“ Варна за изменение /допълнение на Решение № 302 /17.11.2023г. по адм.д. № 191/23г. по описа на Административен съд – Русе в частта му за разноските. Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от Д. Желязков, в качеството му на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Варна, приподписана от главен юрисконсулт М. Колева. В същата се прави оплакване, че определението на АС - Русе е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост –отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови определение, с което да отмени определението на АС – Русе и вместо него - да постанови друго такова, с което да отмени измени решението на същия съд в частта му за разноските. Претендира присъждане на разноски. Ответното по жалба дружество „ДВМ Петрол“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Русе, [адрес], представлявано от управителя от управителя В. Илиев, чрез процесуалния му представител адв.Г. Механджиева, взема становище за неоснователност частната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за юрисконсулско възнаграждение за касационната инстанция. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решението си АС - Русе е отхвърлил искане вх. № 5388/05.12.2023г. на директора на Д „ОДОП“ Варна за изменение /допълнение на Решение № 302 /17.11.2023г. по адм.д. № 191/23г. по описа на Административен съд – Русе в частта му за разноските. Първоинстанционният съд е описал извършените действия във връзка с подаденото искане за изменение на решението в частта му за разноските. Отбелязано е, че при административното оспорване на ревизионен акт № Р-03001822002434-091-001/12.01.2023г., издаден от органи по приходите, потвърден с решение № 29/31.03.2023г. на и.д.Директор на Дирекция „ОДОП“ Варна, с който е установена отговорност на дружество „ ДМВ Петрол“ ЕООД на основание чл. 177 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС за задължения за Данък върху добавената стойност и лихви, дължим от „ДМВ” ЕООД за отчетен период м.09/2018г – ДДС в размер на 167 443,95лв. и лихви в размер на 72 178,86лв., за отчетен период м.11/2018г. – ДДС в размер на 640 932,14лв. и лихви в размер на 265 598,95лв., или общо в размер на 808 376,09лв.-главница и лихва в размер на 337 777,81лв. или общо 1 146 153,90лв., са представени писмени доказателства, които не са възприети като относими и не променящи изводите на ревизиращия екип за дължимост на ДДС в посочените периоди от основния длъжник. Посочено е още, че решаващият орган е коригирал мотивите в РА досежно приетото за свързаност на лицата като управители на двете дружества по смисъла на параграф 1 т.3 от ДР на ДОПК, като е приел за доказана субективната страна на първата хипотеза на чл.177 ал.2 пр.1 ЗДДС на база според него обективно установени обстоятелства за по-особени и близки отношения между търговците, надхвърлящи отношенията доставчик-получател - общи деца, двамата управители били живущи в гр.Русе, имали общ счетоводител, един и същ IP адрес за подаване на документи по ел.път, редовното допускане на грешки от оперативен счетоводител ,т.е налични данни за съвместно водено счетоводство на двете дружества, знание за затруднено финансово положение на ДМВ ЕООД ,доброволно погасяване на задължение по същия ред за м.май 2019г и е дефиниран извод за знание в хипотезата на чл.177 ал.2 ЗДДС на третото отговорно ЗЛ. Допълнено е, че при административното оспорване решаващият орган е събирал допълнителни доказателства, върху които е обосновал своите изводи. Отбелязано е, че за пръв път в решението на органа е прието за основателно възражението на жалбоподателя за липса на свързаност на двете дружества, но са изведени допълнителни основания за наличие на по-особени връзки между управителите на двуже дружества, по която причина при оспорването на ревизионния акт по съдебен ред са ангажирани допълнителни доказателства /приложени към жалбата/, които сочат, че двамата управители не са живели на един и същ адрес, макар и да имат общи деца, са във влошени отношения, поради което е водено дело за предоставяне на родителските права и определяне на издръжка. Решаващият съд е акцентирал, че задълженото лице винаги е твърдял недължимост на ДДС за посочените данъчни периоди, включително и от основния длъжник, като е поддържал тезата, че е недопустимо да му се вменява отговорност по чл.177 ЗДДС по чл.177,ал.2 на база на факта, че управителите на двете дружества живеят в един и същ град и имат общи деца и е сочил на изипачаване на установени обстоятелства, като тези факти ответникът не е удостоверил с надлежни опровергаващи доказателства, а в тази насока е ползвал такива, събрани при административното оспорване след издаване на ревизионния акт. От това обстоятелство е изведен извод, че в такава хипотеза решаващият орган е следвало да даде срок за представяне на тези документи. Посочено е, че и издателите на ревизионния акт и решаващият оган са се позовали на факта, че управителите на двете дужества живеят в Русе/без да проверят физически на кой адрес/ и че имат общи деца, като подробно е разгледал обстоятелството за ползван общ оперативен служител, ползване на един и същ IP адрес за кореспонденция с НАП, събрал допълнително доказателства чрез приобщаване на ГФО и направил извод за информираност на жалбоподателя. 2. Молителят обосновава искането си по чл.161,ал.3 ДОПК на база представените в първото по делото писмени доказателства, оборващи твърденията за особено близки отношения между двамата управители, но напълно игнорира факта, че по делото е установена недоказаност на факта за дължим ДДС, за който се вменява отговорност по чл.177,ал.2 ЗДДС, по отношение на което доказателствата не са нови. 3. Акцентирано е, че въпросните новопредставени пред съда писмени доказателства са свързани с принципната позиция на страната за отсъствие на предпоставки за ангажиране на отговорността му по чл.177,ал.2 ЗДДС, като тях ответната страна е могла винаги да ги провери служебно /справка НБД и ЕСГРАОН/; посочено е, че ответникът никога не е твърдял, че двамата управители живеят на един и същ адрес, а само в един и същ град. 4. Съдът е коментирал представеното решение относно родителските права и издръжката, установяващо влошени отношения между двамата управители, че същото не е ново доказателство относно предмета на спора. 5. Прието е, че въпросните нови доказателства са коментирани само относно констатациите за наличие на свързаност и близки отношения между двамата управители, като тези доказателства касаят оспорването на този факт, който е следвало да бъде доказан от ревизиращите пряко или косвено. 6. Прието е, че фактът, че управителите на двете дружества имат общи деца не представлява основание за „наличие на знание“ по смисъла на чл.177,ал.2, предл.първо ЗДДС, тъй като липсва подобна законова презумпция. 7. Решаващият съд е посочил, че фактът, че двете дружества имат различни органи на управление обосновава, че знанието не се предполага, а подлежи на доказване като субективен елемент от фактическия състав на особената отговорност по чл.177 ЗДДС. Акцентирано е, че решаващият орган е ангажирал доказателства преди съдебното оспорване само по отношение на твърдението си за „ знание“ на база ползването на общ счетоводител и IP адрес за кореспонденция и последващо след ревизирания период поведение на оспорващото дружество. 8. Най накрая е изложен и аргумент, нормата на чл.161,ал.3 ДОПК не е приложима в случая, тъй като ревизионният акт не е отменен единствено и само поради представените нови доказателства. Направен е краен извод за липса на предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.161,ал.3 ДОПК и неоснователност на искането. Определението на Административен съд - Русе е правилно и законосъобразно. В частната жалба на директора на Д „ОДОП“ - Варна се правят оплаквания за неправилност на определението като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и при необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество касаторът излага съображения, че съдът неправилно е приел, че не са налице основанията за прилагане на разпоредбата на чл.161,ал.3 ДОПК. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: От данните по делото е видно, че с решение № 302 от 17.11.2023г., постановено по адм.д. № 191/23г. Административен съд Русе е отменил по жалба „ ДМВ Петрол“ ЕООД Ревизионен акт № Р-03001822002434-091-001/12.01.2023г., издаден от органи по приходите, потвърден с решение № 29/31.03.2023г. на и.д.Директор на Дирекция „ОДОП“ Варна, с който е установена отговорност на дружеството „ ДМВ Петрол“ ЕООД на основание чл. 177 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС за задължения за Данък върху добавената стойност и лихви, дължим от „ДМВ” ЕООД за отчетен период м.09/2018г – ДДС в размер на 167 443,95лв. и лихви в размер на 72 178,86лв., за отчетен период м.11/2018г. – ДДС в размер на 640 932,14лв. и лихви в размер на 265 598,95лв., или общо в размер на 808 376,09лв.-главница и лихва в размер на 337 777,81лв. или общо 1 146 153,90лв. Със същото решение административният съд е осъдил Национална агенция за приходите да заплати на „ ДМВ Петрол“ ЕООД [ЕИК] седалище и адрес на управление гр.Русе, [улица], представлявано от управителя В. Илиев съдебни разноски в размер на 42 291лв. Като необжалвано, решението на Административен съд Русе е влязло в законна сила. На 05.12.2023г. от страна на директора на Д“ОДОП“ – Варна е депозирана молба /л.303 от първоинстанционното дело/ за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските, като при условията на чл.161,ал.3 ДОПК същите бъдат възложени в тежест на жалбоподателя и в полза на НАП, тъй като до отмяната на ревизионния акт се е стигнало на база представени доказателства от задълженото лице едва във фазата на съдебното оспорване. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл.161,ал.3 ДОПК, поради което молбата за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските се явява неоснователна. Настоящата съдебна инстанция споделя този за този негов извод при условията на чл.221,ал.2 във вр. с чл.236 АПК и го намира за обоснован на фактите и доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон. В допълнение на изложеното от първоинстанционния съд и в отговор на оплакванията, направени в жалбата, следва да бъде посочено следното: Нормата на чл.161,ал.3 ДОПК определя, че в случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход, освен в случаите по чл.155,ал.3 и 4 ДОПК. С оспорения ревизионен акт № Р-03001822002434-091-001/12.01.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 29/31.03.2023г. на и.д.Директор на Дирекция „ОДОП“ Варна, е установена отговорност на дружество „ ДМВ Петрол“ ЕООД на основание чл. 177 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС за задължения за Данък върху добавената стойност и лихви, дължим от „ДМВ” ЕООД за отчетен период м.09/2018г – ДДС в размер на 167 443,95лв. и лихви в размер на 72 178,86лв., за отчетен период м.11/2018г. – ДДС в размер на 640 932,14лв. и лихви в размер на 265 598,95лв., или общо в размер на 808 376,09лв.-главница и лихва в размер на 337 777,81лв. или общо 1 146 153,90лв. С решението на Административен съд Русе ревизионният акт в частта му за вменена отговорност за отчетен период м.09/2018г – ДДС в размер на 167 443,95лв. и лихви в размер на 72 178,86лв.,е отменен поради това, че в хода на делото е установено, че него период соченият ревизионен акт не е дължим от „ДМВ“ ЕООД, поради което не е дължим и по реда на чл.177 ЗДДС и от задълженото лице „ДМВ Петрол“ ЕООД. За тази част от спора няма позоваване на въпросните новопредставени доказателства от жалбоподателя, поради което претенцията за наличие на хипотеза по чл.161,ал.3 ДОПК за тази част от спора е неоснователна. Обстоятелствата, поради които е отменен ревизионният акт в останалата му част, са посочени както в първоинстанционното решение, така и в мотивите на оспореното определение. Наведеният довод от частния жалбоподател, че с определението си административният съд е изложил допълнителни мотиви за отмяна на ревизионния акт, е неоснователен. От една страна решението на съда е влязло в сила, което означава, че администрацията го е преценила като правилно, предвид обичайната й практика да оспорва всички неблагоприятни за нея съдебни актове. От друга, мотивите на съда в определението са свързани именно с твърдението на молителя, че ревизионният акт е отменен на база на новопредставените в съдебното производство. Въпросните новопредставени доказателства са следните: - четири броя удостоверения за промени на постоянен и настоящ адрес на лицата Д. Савова и В. Илиев, първата управител на ДМВ“ ЕООД, а вторият управител на „ДМВ Петрол“ ЕООД; заверен препис от решение № 1095 от 04.08.2022г. на Районен съд – Русе относно предоставяне на родителските права и издръжка на малолетните деца, с родители лицата Д. Савова и В. Илиев, и изпълнителен лист № 4083 от 18.12.2019г. на Районен съд – Русе, издаден в полза на В. Илиев срещу „ДМВ“ ЕООД за сума, съставляващо дължимо трудово възнаграждение за м.10 и 11 на 2018г. При условията на чл.221,ал.2 във вр.с чл.236 АПК настоящата съдебна инстанция напълно споделя доводите на административния първоинстанционен съд, относно значението на въпросните доказателства и доколко те са били основание за отмяна на ревизионния акт в посочената по-горе част. В допълнение следва да бъде посочено следното: Твърдението за наличие на знание и свързаност на лицата /управители на двете дружества/ е била обоснована и с факта, че същите живеят в един и същ град. Доказателства относно техните адреси не са събрани в ревизионното производство и при административното оспорване, поради което представените доказателства за промяна на постоянен и настоящ адрес са неотносими към спора, доколкото отсъства твърдение, че страните са живели на един и същ адрес. Представянето на останалите доказателства /решението на районния съд и изпълнителния лист/ е обосновано от решението на решаващия орган при проведеното административно оспорване, при което е направена корекция на основанията за ангажиране на отговорността по чл.177 ЗДДС на база на новосъобрани доказателства, което изключва приложението на чл.161,ал.3 ДОПК. Отделно от това, анализът на мотивите на първоинстанионното решение налага извод, че въпросните две доказателства не са единствени, съответно решаващи и водещи, до отмяна на ревизионния акт в посочената му част. Като правилно и законосъобразно, определението на Административен съд – Русе Водим от горното и на основание 236 във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,