Определение № 272 от 17.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1359/2010 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба от О. дирекция на МВР - Враца, против въззивно решение №233/08.6.2010 г. по гр.д.№286/2010 г. по описа на Врачанския окръжен съд, г.о. С обжалваното решение е потвърдено решение №223/23.3.2010 г. по гр.д.№3172/2009 г. по описа на Врачанския районен съд, ІV-ти граждански състав, с което О. дирекция на МВР – Враца, е осъдена да заплати на К. П. К. от[населено място], област Враца, сумата 5414,40 лева, представляваща обезщетение по чл.255, ал.1 ЗМВР и обезщетение за забава в размер на 365,50 лева, ведно със законната лихва върху сумата 5414,40 лева, считано от 17.11.2009 г. до окончателното й изплащане и направените разноски по делото в размер на 1415 лева. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, пространно се описва съдържанието на исковата молба, процедурата по КСО при деклариране и установяване на трудова злополука, изводите на въззивния съд по настоящото дело, анализ на разпоредбата на чл.255 ЗМВР, правомощията на ТП на Н./Р./, както и практика на ВКС по чл.200 КТ и на ВАС. Твърди се, че решението на Врачанския окръжен съд е в противоречие с практиката на ВКС и на административните съдилища и ВАС за установяване на трудови злополуки като се акцентира на решение №28/13.7.2010 г. по адм.д.№492/2010 г. на АС – Враца. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Ответникът по касация – К. П. К., посредством процесуалния си представител – адв. Г., е депозирал отговор по чл.287 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответника по касация намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не съдържа изобщо ясно и точно формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, релевантни спрямо обжалваното решение. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението дори не представлява опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който да е решаващ за изхода от спора, а се свежда до излагане на мнение на касационния жалбоподател относно фактите по спора, съдържанието на исковата молба, процедурата по КСО при деклариране и установяване на трудова злополука, изводите на въззивния съд по настоящото дело, анализ на разпоредбата на чл.255 ЗМВР, правомощията на ТП на Н./Р./, както и практика на ВКС по чл.200 КТ и на ВАС, както и на касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Поради това касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част не следва да се допусне. Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,