Определение № 157 от 04.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 680/2009 г.

при становището на прокурора от ВКП М. Михайлова, като изслуша докладваното от съдия Павлина Панова ЧНД № 680/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по чл. 43 т.3 от НПК по искане на Районен съд – гр. Д.. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че искането следва да бъде уважено. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, намери искането за основателно. Делото е образувано пред РС – Дряново под № 181/2009 по жалба на И. К. срещу НП 011011106/26.09.2009 г., издадено от директора на Агенцията за държавна финансова инспекция. Всички съдии от РС – гр. Д., който е местно компетентен да разгледа делото, са се отвели от разглеждането на същото на основание чл. 29 ал.2 от НПК във вр. чл. 84 от ЗАНН, тъй като са констатирали, че жалбоподателката е адвокат от АК- Велико Търново. Предвид това обстоятелство те са изложили съображения за наличие на основания за съмнения в наличие на предубеденост по отношение на тях при разглеждането на делото, поради което са счели, че участието им в съдебен състав, разглеждащ жалбата на И. К., би създало съмнения в тяхната безпристрастност. В същото време е констатирано, че след отвода на съдиите липсва друг съдия от същия съд, който да разгледа делото. При посочените данни съдът, който е компетентен да разгледа делото по общите правила на подсъдността, не може да образува състав, поради което са налице условията на пренасяне на делото в друг, равен по степен съд. С оглед гарантиране на възможността на страните да получат разглеждане на образуваното наказателно производство от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона, по смисъла на чл. 6 от ЕКЗПЧОС, се налага определяне на друг равен по степен съд, който да разгледа делото. Предвид характера на причината, налагаща промяна на подсъдността и несъздаване пречки повече от необходимото на страните при неговото разглеждане, същото следва да бъде пренесено в района на най-близкия по местонахождение районен съд, който да не попада в района на компетентност на съдиите от съдилищата на територията на гр. В.. ВКС намери, че за компетентен следва да бъде определен районният съд в гр. П.. Предвид изложеното и на основание чл. 43 т.3 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД