Определение № 1044 от 03.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 596/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 5382/16.02.2010 година на С. Д. Х. от[населено място] чрез процесуалните си представители адв. М. П. – АК В. срещу въззивно Решение Nо 70/ 14.01.2010 година, постановено по гр. възз.д. Nо 1607/2009 година на Варненския окръжен съд, в частта по отхвърления иск чл. 31 ал.2 от ЗС за обезщетение за ползването на делбен имот, за разликата над 5 845.85 лв. до 14 395 лв., оставено в сила решението на първата инстанция по отхвърления иск за чл. 86 ЗЗД – претендирани мораторни лихви за разликата над 1762.98 лв. до 4 2927.75 лв. и по искането по чл. 282 ал.2 ГПК / отм./ за претендираното месечно обезщетение за разликата над 110 лв. до 225 лв. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е неправилно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, необосновано, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. С изложение по чл. 284 ал.3 ГПК, допустимостта на касационното обжалване се поддържа с довод, че с обжалваното решение е налице произнасяне по процесуално правен въпрос- за задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводи на страните, който е от значение за решаване на делото, в противоречие с практиката на ВКС- задължителна и трайно установена, основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Конкретно страната се позовава на ППВС 7/1995 година, на Решение Nо 2/1972 година на ВС-II отд. Решение Nо 1/2001 година –ВКС I отд, Решение 3/1963 година – ВС II отд., Решение Nо 7 /1960 година –ВС IV отд. В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор срещу касационна жалба. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и предпоставките за допустимост по чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК ,но с оглед неспазване изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК досежно размера на обжалваемия интерес, същата се явява е процесуално недопустима. С оглед на изложените съображения, настоящият съатав на ВКС-II отделение на гражданската колегия намира, че не е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Релевираните с касационната жалба въпроси, че решението на въззивния съд не е съобразено с задължителната и трайно установена съдебна практика по повдигнатия процесуален въпрос - за задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводи на страните, нямат характеристиката на процесуално-правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК. Нарушението на процесуалните правила при преценка на доказателствата по делото или непроизнасянето по релевирани защитни възражения, представляват съществено нарушение на процесуалните правила и като такова нарушение съставляват основания по см. на чл. 281 т.3 ГПК за отмяна на обжалваното решение, но не могат едновременно с това да обусловят и допустимостта на касационното обжалване, като основание по см. на чл. 280 ал. 1 т.1 и/или т.2 ГПК. Цитираната конкретна по дела съдебна практика по съдебни решение от 60-70 година и ПП ВС 7-65 година за обобщаване на практиката по някои въпроси на второинстанционното производство, касаещи приложението на отменени норми по ГПК на контролно-отменителното второинстанционно производство /редакция до изм. ДВ. бр. 124/1997 година /, също не може да обусловят противоречие или противоречиво разрешаване на конкретен проблем със съдебен акт, постановен при уредбата на производство пред втората инстанция като въззивно производство- т.е. по действащите правила на ГПК след изменението с ДВ. бр.124/1997 година до влизане в сила на Г. от 2007 година. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия