Решение № 7419 от 03.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12416/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Министерство на правосъдието, чрез пълномощник К. Желязков - гл. юрисконсулт в Главна дирекция „Охрана“, против Решение № 1152/06.11.2025 г., постановено по адм. дело № 167/2025 г. по описа на Административен съд – Видин, с което касаторът е осъден да заплати на И. И. Д. от гр. Видин обезщетение за причинени му неимуществени вреди в размер на 3000 лева, претърпени в резултат на незаконосъобразна заповед за уволнение, мораторна лихва за периода 06.11.2023 г. до 28.05.2025 г. в размер на 998 лв., както и съдебни разноски в размер на 10 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева. Твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Счита, че в процесния случай не може да се установи по безспорен начин причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат, съответно не са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Иска отмяна на решението и отхвърляне изцяло на жалбата на И. И. Д.. Ответната страна – И. И. Д., чрез адвокат Т. Тошев, с писмена защита оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение и, в условията на евентуалност – възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че обжалваният съдебен акт е неправилен, както и че е налице релевираното касационно основание за отмяна. Предлага на Върховен административен съд да отмени обжалваното решение на АС - Видин и да се произнесе по същество, като отхвърли предявения иск за неимуществени вреди и иска за обезщетение за забава. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваната част от решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. С обжалваното решение Административен съд – Видин е уважил частично предявения от И. И. Д. срещу Министерството на правосъдието иск по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, като е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане, както и мораторна лихва за периода от 06.11.2023 г. до 28.05.2025 г. в размер на 998 лв. Искът е основан на претърпени неимуществени вреди – затваряне в себе си, чувство на срам, избягване на социални контакти, раздразнителност, напрегнатост, грубо отношение към близките и чувство за непълноценност, настъпили в периода от 16.11.2022 г. до 06.11.2023 г. вследствие на отменената като незаконосъобразна Заповед № ЧР-03-81/16.11.2022 г. на Министъра на правосъдието. На ищеца са присъдени и разноски в размер на 10 лв., както и адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. До пълния предявен размер от 6000 лв. искът е отхвърлен. В отхвърлителната част решението не е обжалвано и е влязло в сила. От фактическа страна по делото е установено, че И. И. Д. е заемал длъжността „инспектор I степен – конвоиране“ в Областно звено „Охрана“ – Видин към Главна дирекция „Охрана“. Със Заповед № ЧР-03-81/16.11.2022 г. на министъра на правосъдието му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение. Като основание за това е посочено, че за времето от 18.09.2022 г. – 19.09.2022 г. в гр. Видин, гр. София, по път Е-79 и в района на гр. Враца, в съучастие с други лица и с цел имотна облага, чрез използване на моторно превозно средство е подпомагал 38 сирийски граждани, включително непълнолетно лице, да преминат през страната в нарушение на закона, деяние квалифицирано като престъпление по чл. 281 НК. Поведението е счетено за тежко нарушение на служебната дисциплина, уронващо престижа на службата и несъвместимо с Етичния кодекс на служителите в ГД „Охрана“. Във връзка с образуваното за посоченото деяние наказателно производство срещу него е издадено постановление на Районна прокуратура – Враца за задържане за срок от 72 часа, след което е привлечен като обвиняем. С определение на Районен съд – Враца спрямо него е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, потвърдена впоследствие и от Окръжен съд – Враца. Случаят е получил широк медиен отзвук, като в публикации в средствата за масова информация Д. е сочен като организатор на канал за мигранти и служител на „Съдебна охрана“ – Видин. С Решение № 50/09.03.2023 г. по адм. д. № 268/2022 г. Административен съд – Видин е отменил заповедта за дисциплинарно уволнение като незаконосъобразна, а решението е оставено в сила с Решение № 10183/25.10.2023 г. по адм. д. № 4241/2023 г. на ВАС. След отмяната на уволнението, със Заповед № ЧР-300/06.11.2023 г. на министъра на правосъдието, Д. е възстановен на работа и преназначен на длъжност „инспектор I степен – охрана на сгради“ в Регионална дирекция „Охрана“ – Пловдив. Впоследствие, със Заповед № ЧР-06-19/30.04.2024 г., служебното му правоотношение е прекратено, като на 13.05.2024 г. е сдал длъжността. По делото са представени медицински документи, включително епикриза за болнично лечение през периода 27–29.06.2023 г., както и експертно решение на ТЕЛК, с което му е определена 64% трайно намалена работоспособност поради заболявания, включително увреждания на междупрешленните дискове с радикулопатия, подагра, едностранна бъбречна агенезия и артериална хипертония. Представено е и решение на Централната експертна лекарска комисия, според което е годен за служба като държавен служител. Разпитаната като свидетел К. Н. Д. – съпруга на ищеца, сочи, че след уволнението той е останал без доходи, изпаднал е в тежко психическо състояние, затворил се е в себе си, ограничил е контактите си и е страдал от безсъние и физически болки, като здравословните му проблеми са се задълбочили. Свидетелката описва и сериозни финансови затруднения за семейството, което е разчитало единствено на нейния минимален доход при наличие на кредити и деца студенти. Свидетелката Н. П. Н., близка семейна приятелка, също сочи, че преди уволнението Д. е бил общителен и активен човек, а впоследствие е станал затворен, мълчалив и социално дистанциран. По нейни наблюдения физическото и емоционалното му състояние видимо са се влошили, като е изпитвал затруднения при движение и е демонстрирал признаци на постоянен стрес и дискомфорт. Към делото са приложени материалите по адм. д. № 268/2022 г. на Административен съд – Видин и адм. д. № 4241/2023 г. на ВАС, както и документи от наказателното производство и медийни публикации, свързани със случая. На основание показанията на разпитаните свидетели, съдът е направил установявания относно състоянието на ищеца след издаване на заповедта за уволнение. Въз основа на съвкупната им преценка съдът приел, че в резултат на незаконосъобразната заповед за уволнение в процесния период Д. е претърпял негативно засягане на психиката, бил е силно притеснен как ще издържа семейството си, затворил се е в себе си и е ограничил контактите си. Показанията, че в този период се е влошило и здравословното състояние на ищеца съдът не е кредитирал, тъй като е счел, че не са доказани никакви негативни изменения по отношение на неговото здраве, които евентуално биха могли да са последица от незаконосъобразния административен акт. Въз основа на така установеното, съдът приел за доказани предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1 ЗОДОВ, предвид отмяната на Заповед № ЧР-03-81/16.11.2022г. на Министъра на правосъдието. Административният съд счел, че са налице всички предпоставки на закона за уважаване на исковата претенция, като понесените вреди били доказани, но не в пълния предявен размер на иска от 6 000 лв. Така, съобразявайки вида на вредите, техният интензитет и продължителност, и съобразно чл. 52 ЗЗД, съдът приел, че претендираните неимуществени вреди подлежат на обезщетяване в размер от 3 000 лева, ведно със сумата от 998 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 06.11.2023 г. до 28.05.2025 г. и законната лихва върху главницата, дължима от предявяването на иска до окончателното изплащане. Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно по отношение на определения размер на присъденото обезщетение. Настоящият съдебен състав споделя изцяло извода на АС-Видин за наличие на всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – налице е отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт – Заповед № ЧР-03-81/16.11.2022г. на Министъра на правосъдието, с която на И. И. Д. е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и служебното му правоотношение било прекратено. От незаконосъобразното уволнение на Д. реално са настъпили неимуществени вреди, като същите са в пряка причинно-следствена връзка именно със заповедта за уволнение. Правилно съдът е определил и размера на дължимото обезщетение за вреди, като обосновано е уважил частично иска. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ – незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е доказан фактическият състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, въз основа на събраните доказателства, по които не се спори. Що се отнася до размера на определеното обезщетение, настоящата инстанция намира същия за неправилно определен. Според чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, ето защо при определяне на размера на обезщетението съдът правилно е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Според трайната съдебна практика по приложението на чл. 4 ЗОДОВ, както на гражданските съдилища, така и на административните такива, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл.52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. В тази връзка, когато са налице обективни данни, че вредоносният резултат е възможно да е постигнат при въздействието на две или повече събития, преценка на въпроса за виновното съпричиняване следва да бъде извършена. В процесния случай негативните преживявания на Д. са доказани със свидетелските показания, приобщени по делото. Обосновано на тях съдът е приел, че той е изпитвал чувство на затваряне в себе си, срам, избягване на контакти с хора, раздразнителност, грубо държание с близките, непълноценност. От показанията на свидетелите, които са контактували с Д. в процесния период и са имали непосредствени впечатления от емоционалното му състояние, безспорно е установено негативно въздействие върху психиката и емоциите на лицето. По делото обаче са налице данни за това, че спрямо лицето е било образувано и провеждано по същото време и досъдебно производство №6682/21.09.2022г. по описа на Районна прокуратура Враца. Това обстоятелство не е било отчетено от решаващия съд при индивидуализиране на обезщетението. Житейски обосновано е неотчетеното производство, като такова с по-висока степен на интензитет, да е тревожело много повече ищеца от проведеното административно производство по налагане на дисциплинарно наказание. В този случай, практически невъзможно е негативните емоции от двете производства да бъдат отделени или отграничени едни от други, за да бъдат оценени поотделно. Ясно е тогава, че обезвредата на всяка от тях следва да е пропорционална на интензитета й спрямо общия ефект. Като е пропуснал да съизмери интензитета на двете негативни въздействия, Съдът е определил размер на обезщетението над съответния за конкретната причина. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени, но и с източниците на увреждането. Правилно съдът е преценил, че в процесния случай понесените нематериални вреди са с нисък интензитет, тъй като няма данни за констатирани от лекар прояви на депресия и стрес у ищеца или доказателства за обостряне на предходните му заболявания, като ищецът дори е бил освидетелстван като годен за държавна служба в МВР от НЕЛК, като също така в процесния период семейството не е останало изцяло без доходи. Във връзка с изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че определеният размер на обезщетението от 3000 лв. се явява необоснован. При доказано настъпване на неимуществени вреди, които са търпени през посочения исков период от една година 16.11.2022 г. до 06.11.2023 г. и съвкупна преценка на горните обстоятелства съдебният състав намира, че справедливо по абсолютната си стойност би било обезщетение в размер на евровия еквивалент на сумата от 1500,00 лв., съобразно индивидуалните характеристики на случая, отчитащи характера, степента, интензитета и продължителността от време, през които са понасяни вредите при вземане предвид на всички установени по делото относими факти и според настоящия състав се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Предвид изложеното, Съдът счита касационната жалба за частично основателна. Обжалваното решение като неправилно по отношение на присъдения размер на процесните обезщетения следва да бъде отменено в тази част, като бъде намален размерът на уважената част от претенцията за сметка на отхвърлената. Частичната отмяна на решението по главния иск влече и такава относно акцесорния за размера на присъдените лихви. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, като същите бъдат присъдени съразмерно на двете страни спрямо крайния резултат за всички съдебни инстанции. Същите, реализирани от страна на ищеца включват държавна такса, която последна сума се дължи изцяло, на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ. Що се отнася до претендираните от процесуалния представител на ищеца адвокатски възнаграждения, както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция те се търсят при условията на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. Според същата норма, aдвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист. По конкретното дело пред двете инстанции нито е посочено коя от трите хипотези визира процесуалният представител на ищеца, нито е представил доказателства за съответното обстоятелство. По тази причина претенцията му за разноски е неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло. За всяко от двете производства на касатора, явяващ се ответник пред първата инстанция се дължи съразмерно на отхвърлената част от исковата молба юрисконсултско възнаграждение в размер на евровата равностойност на 150,00 лева, т.е. по 76,63 евро. Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1, АПК Върховният административен съд, трето отделение.