Определение № 381 от 24.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1018/2017 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Г. Д. срещу определение № 717 от 28.02.2017г., постановено по ч.гр..д. № 576/2017г. от Апелативен съд - София, с което е потвърдено определение от 04.11.2016г. по гр.д. № 8754/2016г. на Софийски градски съд за прекратяване на производството, поради недопустимост на иска и е върната исковата молба, подадена от жалбоподателката. Частната жалбоподателкя поддържа, че определението е неправилно по съображения, подробно изложени в частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Въззивният съд е приел, че предявеният иск е процесуално недопустим, тъй като е предявен срещу ненадлежен ответник- клон на чуждестранен търговец, което не е правосубектно. В изложението към частната касационна жалба повторно се излагат съображенията в частната жалба за неправилност на обжалвания акт. Същевременно, не е посочен от касатора правен въпрос, във връзка с който се иска допускането на касационния контрол. С оглед на това, настоящият състав на ВКС, намира, че не е налице основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол, тъй като липсва формулиран от касатора правен въпрос, като с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, вкл. в селективната фаза на касационното производство, въпросът не може да бъде служебно изведен от ВКС – т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд