Определение № 11 от 24.02.2017 г. на ВКС по д. № 4/2017 г.

Производство по чл. 135, ал. 4 от АПК. Образувано е по повдигнат спор между Бургаския окръжен съд (БОС) и Административния съд в [населено място] (А.) относно подсъдността на подадена от Л. А. Г., „жалба“, съдържаща искане за прекратяване на образуваното срещу нея производство по изп. дело № 20168380406441 по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М. Б. с рег. № 838, за принудително изпълнение на публично задължение за заплащане на глоба, наложена с решение № 208/05.03.2010 г. по преписка № 947/2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията (К.). А., на който е изпратена „жалбата“ от ЧСИ М. Б., е приел, че с нея се обжалват действия на последния по принудителното изпълнение на публичното вземане и че при прилагане по аналогия на чл. 4, ал. 2, изр. 2 от ЗМДТ, редът за принудителното събиране на това вземане е този по ГПК, поради което компетентен да се произнесе е БОС. Последният също е приел, че с „жалбата“ се оспорват действия по принудително изпълнение, извършвани по посоченото изпълнително дело по описа на ЧСИ М. Б., но тъй като то е образувано по възлагане на основание чл. 2, ал. 2 от ЗЧСИ за събиране на публично вземане на К., ЧСИ е приравнен на публичен изпълнител, респ. – на орган по приходите, поради което действията му се обжалват по реда на чл. 266 от ДОПК – първо пред директора на съответната ТД на НАП, а след това – пред съответния административен съд. По тези съображения БОС е повдигнал спора за подсъдност. Настоящият съдебен състав намира, че както администативният, така и окръжният съд не са съобразили, че в случая не е налице обжалване на действия на ЧСИ по принудителното изпълнение на публичното вземане, респ. – не е налице и спор за подсъдност между общ и административен съд по чл. 135, ал. 4 от АПК. Както вече беше посочено, макар и наименована „жалба“, подадената от длъжника по изпълнението Л. Г., съдържа единствено искане за прекратяване на образуваното срещу нея производство за принудително изпълнение на публичното задължение, по съображения, че последното е погасено по давност. Компетентен да се произнесе по това искане, без съмнение, е не съдът, а органът, пред когото е образувано производството за принудителното събиране на публичното вземане, в случая – по реда на възлагането по чл. 2, ал. 3 от ЗЧСИ – ЧСИ М. Б.. По изложените съображения, образуваното производство по чл. 135, ал. 4 от АПК следва да се прекрати поради липса на предмет, а делото – да се изпрати на ЧСИ М. Б. за произнасяне по направеното искане. Мотивиран от гореизложеното, настоящият Петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд