Определение № 786 от 08.09.2010 г. на ВКС по д. № 1735/2009 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. И. А. С. и Т. Г. С. са подали касационна жалба срещу решение от 3.08.2009 г. по гр.д. № 159 от 2009 г. на Окръжен съд,[населено място], с което е отменено решение от 20.12.2009 г., постановено по гр.д. № 183 от 2008 г. на Районен съд,[населено място] и е отхвърлен иска на касаторите срещу М. П. П. и Б. П. П. за собственост върху дворно място, съставляващо УПИ VІ- 516, от кв.37 по плана на[населено място], област “М. “. Отклонено е и искането чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на н.а. № 722, т.06, рег. № 4774, н.д. № 773 от 2007 г. В касационната жалба подържат, че решението е неправилно защото е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. В представеното изложение се позовавт на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК като считат, че решението следва да се допусне до касационна проверка, но излагайки съображенията си касаторите отново правят оплаквания за неправилност на съдебното решение и не сочат основания, които да са в приложното поле на някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Липсата на причини, налагащи уеднаквяване на практиката по правоприложението обуславя и извода, че не следва да се допусне касационна проверка на решението. В изложението те отново навеждат доводи за необоснованост и неправилна преценка на доказателственият материал, както и за необоснованост на изводите за придобиването на имота от ответниците при условията на чл.79, ал.1 ЗС. Тези оплаквания обаче не са в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК. Окръжен съд, гр. “М.” е намерил за неоснователен, предявеният от касторите –ищци И. А. С. и Т. Г. С. против М. П. П. и Б. П. П. положителен установителен иска за собственост, предявен на основание чл.124, ал.1 ГПК на върху наследствено дворно място, съставляващо УПИ VІ- 516, от кв.37 по плана на[населено място], област “М. “ и не е отменил нотариалният акт, който ги легитимира като собственици защото е заключил, че ответниците са го придобили на оригинерно основание, като давностният срок е започнал да тече от 1969 г. когато между страните е сключен договор за разпределение на наследствените имоти. Този извод е направил след анализ на събраният гласен и писмен доказателствен материал. Направеното оплакване в касационната жаллба, а и в изложението по чл.280, ал.1 ГПК касае неправилност на решението, но е неотносимо към възможността да се допусне касационна проверка с цел уеднаквяване на практиката на съдилищата. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,