Определение № 5718 от 09.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4660/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. П. Р., чрез адвокат Ц. И., против решение № 124 от 01.08.2024 г. по в.гр.д.№ 196/2024 г. на Видинския окръжен съд, с което: а/. е потвърдено решение № 26 от 12.04.2024 г. по гр.д.№ 15/2023 г. на Районен съд-Кула, с което е отхвърлен предявеният от В. П. Р. срещу “Г.В.С.”ЕООД иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК - за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът е собственик, на основание придобивна давност, на недвижим имот – дворно място от 460 кв.м., съставляващо имот пл. № *, за който е отреден парцел *, в кв.***по плана на [населено място], ведно с построените в него жилищна сграда със застроена площ 60 кв.м. и паянтова стопанска сграда със застроена площ 20 кв.м., с административен адрес [населено място], [улица]; б/. след частична отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от В. П. Р. против “Г.В.С.”ЕООД евентуален иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 15000 лева разходи за извършени в имота от ищеца подобрения: подмяна на стара дограма с ПВЦ дограма на три прозореца и една врата; подмяна на ел.инсталация; поставяне на окачен таван, подова замазка и ламинат; вътрешна изолация със стиропор и гипсокартон; боядисване; ремонт на баня, включващ преместване на врати, поставяне на фаянс и теракот, монтиране на мивка с шкаф – долен и горен, на тоалетна чиния, бойлер и душ; подмяна на ВиК инсталация и свързване със септична яма; изграждане на външна ограда с колове и телена мрежа – 10 л.м., бетонен пояс; ремонт на покрив и керемиди; в/. е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният от “Г.С.В.”ЕООД против В. П. Р. насрещен иск по чл. 108 ЗС – за признаване за установено по отношение на В. П. Р., че „Г. В. С.“ ЕООД е собственик, на основание договор за покупко-продажба на описания по-горе недвижим имот, и осъждане на ищеца В. П. Р. да предаде на ответника владението върху същия.

Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Подаден е отговор от насрещната страна “Г.С.В.”ЕООД, чрез адвокат Б. К., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да достигне до извод за неоснователност на предявения по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК положителен установителен иск за собственост на описания по-горе недвижим имот, основан на придобивна давност и на иска по чл. 59 ЗЗД, както и до извод за основателност на предявения насрещен осъдителен иск по чл. 108 ЗС, въззивният съд е приел за установено, че процесният имот е купен от ответното дружество “Г.В.С.”ЕООД, с договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 37/17.05.2006 г. на нотариус В. Б., с район на действие РС – Кула, като при изповядване на сделката ищецът В. П. Р. е участвал в качеството си на пълномощник на ответното дружество-купувач по сделката.

Упълномощаването е извършено с нотариално заверено пълномощно рег. № 3915/02.02.2008 г. на нотариус Л. Ц., с който управителят и едноличен собственик на “Г.В.С.” ЕООД е упълномощил ищеца В. Р. да го представлява в това му качество пред всички държавни органи, банки, физически и юридически лица, да извършва всички необходими действия, свързани с дейността на дружеството, включително и да се разпорежда с банковите сметки на дружеството в “ОББ”АД, с правото да нарежда преводи и тегли пари.

Ищецът В. Р. и “Г.В.С.” ЕООД били в договорни правоотношения от 2005 г. до декември 2021 г., по силата на които ищецът е ръководил дейността на дружеството в България, като с молба от 16.12.2021 г. ищецът е поискал освобождаване от заеманата от него длъжност.

Въз основа на показанията на свидетелката Л. Г., сестра на С. Г., едноличен собственик на капитала и управител на „С. Г. О.“ ЕООД, е прието за установено, че ищецът бил назначен с договор като директор в ответното дружество от създаването му в началото на 2005 г. до 2021 г. Ищецът управлявал цялата дейност на фирмата в България. Дружеството притежава недвижими имоти в България - две промишлени сгради, терен към тях, както и процесната къща в [населено място]. Къщата е закупена 2006 г., с пари на дружеството и за дружеството. През годините след закупуването на имота, къщата се е ползвала от С. Г., когато е идвал в България във връзка с дейността на дружеството. В къщата са идвали и отсядали клиенти на фирмата, родителите на свидетелката, самата свидетелка и нейна приятелка. Когато нямало много работа във фирмата, брат й С. Г. възлагал на ищеца да ремонтира къщата. Възлагането било устно, по телефона. Всичките необходими материали за къщата били закупувани от фирмата и с пари на фирмата, като самата тя е виждала фактури за такива материали. За ремонтните дейности са ползвани работници от фирмата, когато фирмата не е работела, като ищецът уговарял работниците за това, тъй като С. Г. не говори български. Дружеството заплащало на работниците, тъй като те са били работници към фирмата. През 2007 г първо била сменена дограмата, защото фирмата я произвежда. През 2008 г. била изградена изцяло нова вътрешна баня - плочки, бойлер, биде, всичко. Не си спомня точно, но предполага, че до 2010 г. - 2011 г. е била направена и санировката, видяла къщата преди и след измазването. Цялата ограда е направена през 2021 г. Правени са пътеките в двора. Заявява, че за всички ремонтни дейности брат й С. Г., когато идвал в България, избирал в магазина плочки и материали и след това казвал на ищеца В. да отиде и да купи определените и харесани от него неща. Посочва, че е правена и нова шахта за мръсната вода. Боядисвани са и стени на стаите. В момента дружеството не ползва къщата, тъй като ищецът настоява, че къщата е негова. Обявили къщата за продажба. Миналата година А. и Г. отишли в имота с евентуален купувач, но на място установили, че патроните били сменени, след което подали жалба в полицията.

Според показанията на свидетеля А. Н. С., същият работи от 2022 г. в ответното дружество, като началник производство. Не познава ищеца В.. Видял го един път през декември 2022 г., когато ходил в имота задно с Г. Н. и клиент, който искал да купи имота. Г. имала пълномощно от собственика за продажба на имота. Имотът бил ограден, със заключена с катинар порта и вързана с тел двойна порта. Размотали телта и влезли през двойната порта в двора, след което отишли в къщата. Г. се легитимирала с пълномощно, но ищецът казал, че имотът не е на фирмата и нямат право да влизат. Обадили се на собственика на ответното дружество и той бил учуден, казал им да подадат жалба в полицията и да сменят патрона на къщата. Същият ден подали жалба, върнали се с полицаите и сменили патрона на вратата на къщата. Леглото в къщата не било оправено, имало зарядно устройство на нощното шкафче, хладилникът бил включен и в него имало торта. В пералнята имало дрехи. По-късно през февруари 2023 г. отново посетили имота по искане на С. Г., като целта била да снимат намиращите се в къщата вещи, за да види С. Г. дали нещо му липсва. При това посещение отключили с ключа от сменения патрон. Свидетелят снимал всичко, отварял гардеробите и чекмеджетата. С. Г. видял снимките и казал, че има негови дрехи. Разпознал си вещите и не споменал нещо да му липсва. По-късно отново посетили имота по молба на С. Г., за да потърсят намиращ се в него документ, но не успели да влязат в двора, тъй като имало катинар и на голямата порта. През лятото на 2023 г., след градушка, отново отишли до имота, за да видят дали има поражения от градушката. Този път не са правили опити да влизат в къщата, тъй като все още имало катинари на портите, но видели от улицата, че имало дупка на покрива. Свидетелят знае, че през януари-февруари 2022 г. са правени някакви ремонти в къщата, боядисвани са и стени.

Представена е фактура № [ЕГН] от 19.01.2024 г., издадена от “В и К Видин” ЕООД на „Г. В. С.“ ЕООД, на обща стойност 1037.12 лв., за потребена вода за периода от 02.09.2022 г до 03.01.2024 г., от която е видно, че част от сумата по фактурата е за консумираната вода в цех за PVC - дограма, а останалата част е за консумирана вода в спорния имот - жилищната сграда. Стойността на фактурата е заплатена от ответното дружество с платежно нареждане на 01.02.2024 г.

Съдът е кредитирал показанията на посочените по-горе свидетели на ответното дружество, тъй като са непротиворечиви и съответни на събраните по делото доказателства.

По същите съображения е кредитирал и показанията на свидетелите на ищците в частта им, с която са изложени относими към спора факти, а именно: че ищецът поддържал и стопанисвал процесния имот и ползвал къщата със съпругата си и децата си от около 20 години; С. Г. и други лица също са пребивавали в имота; ищецът организирал ремонт на къщата (ремонт на покрива на къщата, смяна на дограма, полагане на гипсокартон на таваните, ремонт на стените, ремонт на банята, включващ и зазиждане на врата, изкопаване на канал и връзване към нова септична яма, направа на колона за укрепване на къщата, смяна на ВиК и електрическата инсталации, полагане на ламинат и плочки); в ремонтните дейности участвали и други лица – приятели на ищеца, безвъзмездно. През 2006 г. ищецът купил съседен имот, отделен от процесния с ограда, която ищецът и съпругата му премахнали. Ремонтираната къща е едноетажна и се състои от кухня, спалня и баня. Около две години преди разпита на свидетелите била направена и нова ограда. Ремонтите и разходите за ток и вода се водили за фирмен разход и се издавала фактура на фирмата. Когато отсядали в къщата, никой не идвал да им пречи, нямали конфликти. С. Г. първоначално нощувал в процесния имот, и в двете къщи, но впоследствие си купил апартамент в [населено място], близо до процесния имот. Ищецът през 2005 г. бил в чужбина, а след като се прибрал 2008 г.-2009 г. започнал работа в “Г.В.С” ЕООД, което дружество произвеждало дограма - правел дограма и се занимавал и с други фирмени дейности. В периода 2007 г. – 2010 г. свидетелят Р. Г., живеещ с дъщерята на ищеца – св. М. П. на семейни начала, снабдявал ищеца с материали за електро и В и К инсталации, както и с други строителни материали - лепила, гипсокартон, мазилки за стените, бои и шпакловки. Ищецът му давал парите, а той купувал материалите, защото имал фирма и ползвал отстъпки. Правена е нова външна мазилка, но не на цялата къща. Имотът се ползвал от ищеца, двете му дъщери и техни близки. Никой не е пречил на ищеца да посещава и ползва процесния имот.

Прието е, че в посочената част показанията на свидетелите на ищеца не противоречат на показанията на свидетелите на ответника. Не са кредитирани обаче показанията, дадени от ангажираните от страните свидетели в частта им съдържаща лични предположения, изводи и мнения на свидетелите за причините, довели до осъществяването или неосъществяването на даден факт, тъй като субективното отношение и изводите на свидетелите, направени след преценка на изложени от тях обстоятелства, не представляват осъществили се в обективната действителност факти.

По делото е прието заключение на комплексна съдебнотехническа и оценителна експертиза, установяваща извършените в периода 2007 г. – 2022 г. подобрения в процесния имот по вид и стойност.

От правна страна въззивният съд е приел, че не е доказано ищецът да е придобил собствеността върху процесния имот на заявеното придобивно основание – давност, тъй като същият е упражнявал фактическа власт върху чуждия имот, в периода 17. 05. 2006 т. – 2021 г., в качеството си на държател, а не на владелец. Бил е допуснат да ползва имота със семейството си от собственика на същия. Стопанисвал е имота и е ремонтирал къщата от името и за сметка на собственика – ответното дружеството, по възлагане от управителя и едноличния собственик на капитала на дружеството С. Г.. Между С. Г. и ищеца били изградени отношения на доверие и приятелство и на ищеца били предоставени широки правомощия с даденото му от Г. пълномощно, включително и да се разпорежда със сметки на дружеството и с наличните по сметките суми. Фактическа власт е упражнявал именно по силата на предоставената му власт да извършва неограничени фактически и правни действия от името и за сметка на дружеството. Прието е, че държането на имота се е превърнало във владение едва през февруари 2023 г., когато ищецът ограничил достъпа до имота на представител на собственика, демонстрирайки явно и недвусмислено, че държи имота за себе си. След като упражняваната фактическа власт представлява държане, а не владение по смисъла на чл. 68 ЗС, то презумпцията на чл. 69 ЗС е неприложима и упражняването й няма за последица придобиване на правото на собственост.

За недоказана е приета предявената при условията на евентуалност претенция по чл. 59 ЗЗД. Извършването на процесните СМР е осъществено от ищеца, но от името и за сметка на дружеството – собственик на имота и по възлагане на управителя на същото. Не се доказва твърдението на ищеца ремонтните дейности да са извършени със средства на ищеца, още повече, че ищецът е бил упълномощен да се разпорежда с банковите сметки на дружеството, като тегли и нарежда преводи на парични средства от тях.

За основателен е приет предявеният насрещен иск по чл. 108 ЗС, тъй като е доказано дружеството да е придобило собствеността върху процесния имот на заявеното придобивно основание – договор за покупко- продажба, доказано е упражняваната фактическа власт върху имота от ответника и липсата на основание за това.

В изложение към касационната жалба се поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:

1. „За задължението на въззивния съд, произтичащо от разпоредбите на чл. 269 - чл. 271 ГПК, особено в хипотезата при преценка от въззивния съд, че първоинстанционното решение е неправилно, а искът е неоснователен, да изложи свои решаващи мотиви относно преценката на доказателствата по спорния предмет, формиране на собствени фактически и правни изводи, като обсъди всички доказателства. За задължението на въззивния съд да обсъди наведените с въззивната жалба оплаквания във връзка с доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните.“

2. За задължението на въззивния съд да изследва въпроса оборена ли е презумпцията по чл. 69 ЗС в хипотезата, в която упълномощеното лице действа като търговски пълномощник по чл. 26, ал.1 ТЗ и няма права да придобива имота.

3. При оплакване във въззивната жалба във връзка с неправилна квалификация на евентуалния иск, следва ли въззивният съд да посочи правилната правна квалификация на страните и да им укаже разпределението на доказателствената тежест.

Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: първи въпрос – в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ВКС, ОСГК, решение № 51 от 01.07.2021 г. по гр.д.№ 1857/2020 г. на ВКС, І г.о., решение № 198 от 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/2014 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 107 от 25.06.2019 г. по гр.д.№ 2737/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о., втори въпрос – в противоречие с ППВС № 6/27.12.1974 г., решение № 125/2020 г. по търг.д.№ 2857/2018 г. на ВКС, І т.о., трети въпрос – в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия въпрос от изложението. Въззивният съд, съобразявайки се с правомощията си по чл. 269 ГПК и с указанията по прилагане на разпоредбата, дадени с ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, и като инстанция по съществото на спора, е анализирал събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдил е направените от страните доводи и възражения, направил е собствени фактически и правни изводи, които е обективирал в мотивите към решението.

Вторият въпрос от изложението също не обосновава допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Въззивния съд е приел, че проведеното от ищеца доказване не установява твърдения от него факт на осъществено владение в срока по чл. 79 ЗС. Фактическа власт върху имота е установил като пълномощник на дружеството, по силата на предоставена му от управителя представителна власт, което оборва презумпцията по чл. 69 ЗС. Направил е извод, че ищецът е имал качеството на държател, а не на владелец на имота, и негова е била тежестта да установи, че е променил намерението си и е превърнал държането във владение, като е демонстрирал тази промяна в намерението, с което се упражнява фактическа власт върху имота, по отношение на собственика. Тези изводи на въззивния съд са в съответствие с практиката на ВКС, според която само владението може да доведе до придобиване на един имот по давност, а ако фактическата власт е установена като държане, то промяната й във владение следва да бъде демонстрирана по отношение на собственика чрез действия, които недвусмислено отричат неговите права (решение № 41 от 26.02.2016 г. по гр.д.№ 4951/2015 г. на ВКС, І г.о., решение № 291 от 09.08.2010г. по гр.д.№ 859/2009 г. на ВКС, ІІ г.о.). След като основанието, на което е придобита фактическата власт, признава правата на собственика, налице е не владение, а държане, при което, за да се придобие по давност правото на собственост, е необходимо да се предприемат едностранни действия, с които по явен и недвусмислен начин да се демонстрира намерението да се придобие имота за себе си, като тези действия следва да са доведени до знанието на собственика. В противен случай презумпцията на чл. 69 ЗС следва да се счита за опровергана и да се приеме, че не е налице владение като предпоставка за придобиване по давност на чуждия имот в срока по чл. 79 ЗС ( решение № 145/14.06.2011 г. по гр. д. № 627/2010 г. на ВКС, I г.о., решение № 115/28.10.2016 г. по гр. д. № 977/2016 г. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 12/19.02.2014 г. по гр. д. № 1840/2013 г. на ВКС, I г. о., решение № 115/28.10.2016 г. по гр. д. № 977/2016 г. на ВКС, II г. о.; решение № 70/16.08.2017 г. по гр. д. № 3991/2016 г. на ВКС, ІІ г.о.)

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по третия въпрос от изложението. Въпросът би бил от значение за изхода на делото в случай, че бе прието за доказано твърдението на ищеца, че строително-ремонтните работи са извършени за негова сметка. В случая обаче решаващият извод на въззивния съд за неоснователност на иска по чл. 59 ЗЗД е основан на преценката, че СМР в имота са извършени от ищеца, но от името и за сметка на ответното дружество, което е заплатило тяхната стойност. Доколкото въззивният съд не е формирал извод за недоказаност на факти и обстоятелства, изведени от променената и определена с въззивното решение правна квалификация на иска, промяната на правната квалификация и недаването на указания до страните не се е отразило върху постановения с въззивното решение правен резултат. С оглед на това, и по третия въпрос не би могло да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че по този въпрос следва да се съобразят задължителните разяснения в т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които в случай на преценка от въззивния съд, че дадената от първата инстанция правна квалификация на иска е неправилна, той не извършва изцяло нов доклад с различна квалификация на предявения иск. Ако вследствие на неправилната правна квалификация на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, въззивната инстанция следва служебно, без да е сезирана с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване релевантни факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства. Действията на въззивния съд не противоречат на така дадените указания, доколкото промяната в правната квалификация на иска от въззивната инстанция не е налагало даване от въззивния съд на указания относно подлежащите на доказване релевантни факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 1 ГПК, В. П. Р. следва да понесе отговорността за разноските, направени при разглеждане на делото пред въззивната инстанция. В случая обаче не е доказано да са извършвани разноски в настоящата инстанция от ответното дружество, поради което претенцията на касатора по чл. 78 ГПК не следва да се уважава.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,