Определение № 453 от 18.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 326/2011 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК. Постъпила е частна жалба от Р. Б. Р. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. В. Т., против разпореждане № 3689 от 15 април 2011 г., постановено по в.гр.д. № 35 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2011 г., с което е върната частна жалба с вх. № 12120 от 14 април 2011 г., подадена от частния жалбоподател срещу определение № 952 от 24 март 2011 г. по същото въззивно гражданско дело. В жалбата се сочи, че с атакуваното определение е извършено грубо нарушение на чл. 248, ал. 3 ГПК и се иска отмяната му. Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], не представя отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. С разпореждането си въззивният съд приел, че при проверка на редовността на частната жалба съдът констатирал, че същата не отговаря на изискванията на чл. 274, ал. 4, вр. чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като цената на иска е под минимално установения праг, посочен в ГПК. О. обстоятелства са следните: По предявени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд потвърдил решението на първата инстанция и осъдил частния жалбоподател да заплати на работодателя юрисконсултско възнаграждение от 780 лева. По искане на ищеца по чл. 248 ГПК с определение № 952 от 24 март 2011 г. съдът намалил възнаграждението от 780 лева на 390 лева. Срещу това определение частният жалбоподател подал частна жалба до ВКС. Подадена е и касационна жалба от ищеца срещу въззивното решение. Частната жалба е основателна. Според правилото на чл. 248, ал. 3 ГПК, определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Същевременно чл. 274, ал. 4 ГПК в приложимата му редакция ограничава достъпа до касационен контрол до определенията по дела, решенията по които подлежат на касационно обжалване. Частният жалбоподател е използвал субективното си право да оспори законността на уволнение по съдебен ред, като е предявил три обективно съединени иска с една искова молба. Ищецът е направил във въззивния съд и искане по чл. 248 ГПК. Несъмнено в случая въззивното решение може да бъде обжалвано пред касационния съд, като касационна жалба е и подадена. В този случай допустимостта на обжалването на определение по чл. 248 ГПК не може да бъде разглеждана единствено във връзка с прага, посочен в чл. 280, ал. 2 ГПК, без да се взема предвид правилото на чл. 274, ал. 4 ГПК, след като въззивното решение подлежи на касационно обжалване. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение