Определение № 3295 от 19.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10703/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на М. Николов, чрез неговия пълномощник, срещу определение № 8485/05.10.2023 г., постановено по адм. дело № 7855/2023 г. по описа на Административен съд – София-град. Излага доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се неговата отмяна. Ответникът – главният архитект на Столична община не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – София-град е образувано по жалба на М. Николов срещу заповед № САГ23-РА51-123/29.05.2023 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК е спряно административното производство по заявление вх.№ САГ22-АП00-440/29.11.2022 г. на М. Николов за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж за обект „Жилищна сграда с гаражи, подземни гаражи, външни ВиК връзки – СВО и СКО“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 68134.4362.1505, УПИ XIX-379,380 „за жс и пг“, кв. 21, м. „ж.к. Люлин 6 м.р.“, район „Люлин“, Столична община, до отпадането на основанието за това – приключването на съдебното производство по адм. дело № 4673/2023 г. на Административен съд – София-град с влязъл в сила съдебен акт, както и действащ подробен устройствен план в обхвата на направеното искане - УПИ XIX-379,380 „за жс и пг“, поземлен имот с идентификатор 68134.4362.1505. С обжалваното определение в производство по чл. 197 и следващите АПК е отхвърлена жалбата срещу оспореният административен акт. За да постанови този резултат съдът приема, че в случая е налице висящо съдебно производство с преюдициален характер спрямо заявеното съгласуване и одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж. Предвид изложеното, съдът намира издадената заповед за спиране на административното производство за материално законосъобразна. Така постановеното определение не страда от визираните в касационната жалба пороци. Неоснователни са възраженията в частната жалба за липса на компетентност на административния орган да постанови спиране на административното производство, за допуснати нарушения във формата на оспорения акт, поради липса на посочено в заповедта правно основание, съответно поради определяне на спирането освен до приключване на съдебното производство и до „действащ подробен устройствен план в обхвата на направеното искане“, както и за несъответствие между мотивите и диспозитива на заповедта. Компетентен да съгласува и одобри инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за строеж, съответно и да издаде разрешението за строеж според чл. 145, ал. 1 и чл. 148, ал. 2 ЗУТ е главният архитект на общината, който е и сезираният от самия жалбоподател орган със заявление вх.№ САГ22-АП00-440/29.11.2022 г. Следователно, по искането за съгласуване на инвестиционни проекти и издаване разрешение за строеж за обект „Жилищна сграда с гаражи, подземни гаражи, външни ВиК връзки – СВО и СКО“, находящ се на територията на Столична община, компетентен да упражни правомощието по спиране на административното производството по реда на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК е именно органът, който според закона може да издаде желания от оспорващия административен акт – главният архитект на Столична община. В заповедта не фигурират сочените от частния жалбоподател пороци на формата, изразяващи се в непосочване на правно основание за издаването или противоречие между мотиви и диспозитив. В акта изрично е посочена разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК като основание за постановеното спиране на административното производство, както и номера на висящото административно дело с преюдициален характер по отношение на процесното искане. Липсва неяснота относно съществуването на това съдебно производство и е налице изричното му посочване като основание за спиране на текущото административно производство. Посочването в диспозитива на заповедта за спиране и до „действащ подробен устройствен план в обхвата на направеното искане“ визира именно влязъл в сила акт по повод оспорването на изменението на действащия подробен устройствен план, съответно не поставя някакво различно от предвидените в закона условия за спиране на производството. Оспореният съдебен акт е издаден при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. В хода на административното производство по съгласуване на проекти и издаване на разрешение за строеж е издадена заповед САГ23-РА53-240/26.04.2023 г. на главния архитект на Столична община (представено копие към преписката), с която е наредено да се изработи проект за подробен устройствен план – изменение на план за регулация в териториален обхват: улици от о.т. 39 до о.т. 123; от о.т 38а до о.т. 38б и о.т. 123 – о.т. 123а до о.т. 154, о.т. 123а – о.т. 123б до о.т. 123в; от о.т.127 до о.т. 128, м. „Люлин – 6 м.р.“ и свързаното с това изменение на УПИ IV „за КОО и пазар“, УПИ XIX-379,380 „за ЖС и ПГ“ и УПИ XX „за КОО и пазар“, кв. 21 и УПИ VI-382 „за ОО“, УПИ VIII „за пазар“, УПИ II „за КОО, озеленяване“, кв. 20, м. „Люлин – 6 м.р.“, район „Люлин“ Столична община, която разработка видимо включва и имота, в който се иска съгласуване на проекти и разрешаване на строителство. Съгласно чл. 135, ал. 6 заповедите, с които се допуска да се изработи проект за изменение на действащите устройствени планове спират прилагането им в частите, за които се отнасят. Законовата воля, а и практиката на Върховния административен съд е в смисъл, че прилагането на действащите устройствени планове се спира от момента на издаване на такава заповед. В разглеждания аспект неоснователно е твърдението в частната жалба, че не е от правно значение влизането в сила на заповедта по чл. 135 ЗУТ, поради издаването й след началото на производството по съгласуване и издаване на строителните книжа на заявителя. Ефектът на спиране на прилагането на действащите устройствени планове в частите, за които се отнасят, както се посочи вече, е от момента на издаване на заповедта, а не от влизането й в сила. Поради това приключването на производството по изработването на проект за изменение на подробен устройствен план е преюдициално за производството по одобрение на инвестиционния проект и издаване на разрешение за строеж за обект „Жилищна сграда с гаражи, подземни гаражи, външни ВиК връзки – СВО и СКО“, както правилно е прието и от съда. Предвид изложеното, частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение