Определение № 123 от 05.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 74/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. К. Т. против разпореждане от 20.08.2009г. по гр.д. № 307/2009г. на Варненски окръжен съд, с което е върната подадената от него касационна жалба вх. № 2* от 20.07.2009г. против постановеното въззивно решение поради не изправяне на нередовностите й.. Навежда се оплакване от жалбоподателя за неправилност на разпореждането, защото така ще влезе в сила едно, според него неправилно и несправедливо решение. Ответниците по касация М. Н. Е., Я. Н. Е. и Р. Н. И. оспорват жалбата. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против разпореждане, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.. За да постанови обжалваното разпореждане, въззивният съд е констатирал, че подадената касационна жалба е нередовна, защото не е представено изложение по чл. 284, ал.3 от ГПК, с формулиране на основен правен въпрос, който да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, да се разрешава противоречиво от съдилищата, или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Тя е оставена без движение с разпореждане № 7088/22.07.2009г., съобщено на касатора лично на 28.09.2009г. На 02.10.2009г. той е подал молба за правна помощ, която е удовлетворена. И след назначаване на адв. М за служебен пълномощник не е подадено изложение на основанията по чл. 280 от ГПК. Подадени са само писмени бележки, в които не е формулиран правен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика, или да се разрешава противоречиво, или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовавайки се на чл. 286 от ГПК, съдът е върнал касационната жалба. Разпореждането е правилно. С новия ГПК от 01.03.2008г. касационното обжалване от задължително със законова регламентация на изключенията, премина във факултативно. Преценката относно това кои решения и определения /разпореждания/ подлежат на касация е предоставена от законодателя на ВКС, но с нормата на чл. 285 и чл. 286 от ГПК, въззивния съд е оправомощен да проверява редовността на касационната жалба и изложението към нея. Тази проверка не е по съдържание, а от формална страна. Тя следва да установи редовността на касационната жалба досежно задължителните й реквизити, включително и наличие на изложение по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК. ВКС преценява дали са обосновани критериите за селекция, визирани в нормата на чл. 280, ал.1, т. 1-3.от ГПК, към която препраща и чл. 274, ал.3, във вр. с чл. 279 от ГПК относно обжалване на определенията и разпорежданията, постановени от въззивните съдилища, като въззивна инстанция. Основанията за допускане са различни от основанията за касиране на решението по чл. 281 от ГПК, респективно от основанията за неправилност на обжалваните определения по наличието на които съдът се произнася само след като допусне до разглеждане касационната жалба по същество. Касаторът е твърдял неправилност на решението поради това, че съдът е приел, че процесния имот не може да бъде придобит по давност от него поради това, че е бил включен в ДПФ и е станал кооперативен, въпреки, че наследодателят на ищците му го е продал неформално. Изложение обаче за обосноваването допускането до касация не е представено, респективно не е формулиран правен въпрос, който да е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС, или да се разрешава противоречиво от съдилищата, или да съставлява интерес за правото с оглед точното прилагане на закона Това е въведено като задължителен реквизит към касационната жалба, съгласно чл. 284, ал.3 от ГПК. Не представянето му въпреки дадени указания е основание да се приеме, че касационната жалба е нередовна и тя да се върне, съгласно чл. 286 от ГПК. Като е процедирал по този начин, възивният съд е приложил точно процесуалния закон, поради което постановеното от него разпореждане следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение