Определение № 2262 от 07.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1473/2025 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 126, ал. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищеца по делото Е. Д. М., подадена чрез назначения му процесуален представител адв. И. Ю. срещу определение № 5058/14.03.2025 г., постановено по частно възз. гр. дело № 1612/2025 г. на Софийския градски съд (СГС). С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение № 1832/14.01.2025 г. по гр. дело № 59293/2024 г. на Софийския районен съд (СРС), с което, на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК, е прекратено производството по същото първоинстанционно гражданско дело. За да постанови обжалваното въззивно определение, СГС е установил (както и първата инстанция), че в СРС е образувано по-рано друго гр. дело № 59275/2024 г. между същите страни и с идентичен предмет, като тези по гр. дело № 59293/2024 г. Въззивният съд е изложил и подробни съображения за неоснователност на доводите на жалбоподателя-ищец, че твърдените от него неимуществени вреди и действия на ответника, с които те били причинени, били различни по двете дела. Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд. В жалбата се излагат оплакване и доводи за неправилност на същото, като се поддържа, че съображенията на въззивния съд биха могли да бъдат отнесени към основателността на иска и неговия размер, но не и към допустимостта му. В изложението към частната касационна жалба, изготвено и подадено също чрез адв. Ю., се навежда основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно определение, като в тази връзка се преповтарят оплакването и доводите за неправилност, които се поддържат и в жалбата. Сочи се и че това предпоставяло допускане на касационното обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, но в изложението (а и в жалбата) не е формулиран материалноправен или процесулноправен въпрос, не се поддържа такъв въпрос да е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВС и ВКС, не се сочат и техни актове, не се излагат и съображения такъв правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а само е цитирана законовата разпоредба, която установява тази допълнителна предпоставка. По така наведените от касатора основания за допускане на касационното обжалване съдът намира следното: Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обуславящо правните му изводи в обжалваното определение, респ. – от разрешаването на който зависи изходът на процесуалния спор по частното производство, и по отношение на който правен въпрос, представляващ общо основание, е налице и някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Общите и допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК следва да са посочени ясно и точно и да са аргументирани от страна на частния жалбоподател. Това следва от задължителните указания и разясненията, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение (ТР) № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба или от самата жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да е необходимо да се разглеждат наведените допълнителни основания за това. Наличието на тези допълнителни основания би могло да бъде установено, само ако касаторът ясно и точно е формулирал един или няколко материалноправни или процесуалноправни въпроса, които са разрешени от въззивния съд с обжалвания съдебен акт, за да прецени касационната инстанция, дали тези правни въпроси са решени в противоречие с практиката (включително задължителната такава) на ВКС или с актове на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, респ. – дали са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. При липса, както в случая, на ясно и точно формулирани в изложението на касатора, правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, тази преценка е невъзможно да бъде извършена. Също съгласно разясненията, дадени с т. 1 и мотивите към нея от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, не съставляват основание за допускане на касационното обжалване, наведените жалбоподателя касационни оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалния или материалния закон или поради необоснованост на акта му. В случая от страна на жалбоподателя нито е поставен правен въпрос, който да осъществява общата предпоставка по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, нито е надлежно наведено някое от посочените от него допълнителни основания за това, съобразно горните изисквания на процесуалния закон, разяснени в задължителната практика на ВКС. Не е налице и сочената от страна на касатора очевидна неправилност на обжалваното въззивно определение. Съгласно трайно установената практика на ВКС, очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, е съдебен акт, страдащ от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол, проверка за правилност на акта. Такъв особено тежък порок би бил прилагането на отменен или несъществуващ закон, прилагане на правна норма в смисъл противоположен на действителното й съдържание, грубо нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на самия акт, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните, без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, без обсъждане и изследване на доказателствата и тяхното съдържание. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на материалния и/или процесуалния закон, несъобразяване с практиката на ВКС, Конституционния съд или Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационното обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК съставлява квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост. В случая обжалваното въззивното определение не страда от такъв очевиден и особено тежък порок. Към него са изложени надлежни мотиви, като не са налице фактически констатации или правни изводи на въззивния съд, които да са в грубо противоречие с правилата на формалната или правната логика. Жалбоподателят също не сочи такъв явен и значим порок, установим пряко от текста на обжалваното въззивно определение, за да се приеме очевидна неправилност на същото. В заключение, касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от страна на жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК. Настоящият съдебен състав не намира наличие и на основание по чл. 280, ал. 2, предл. 1 и предл. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК – за служебно допускане на касационното обжалване. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение