Решение № 3103 от 18.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10913/2025 г.

Образувано е по касационна жалба от „Хоспис Царица Йоанна“ ЕООД, ЕИК 202744761 със седалище и адрес на управление гр. Търговище, ул. „Дамян Груев“ № 2А чрез пълномощника адвокат В. Филипов, против решение № 1156/ 07.07.2025г по адм. д. № 17/ 2023г по описа на Административен съд Търговище, поправено с решение № 1662/ 06.10.2025г, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 2153-25-65 от 22.12.2022г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) - Търговище, с което е потвърдено разпореждане № 5104-25-43/02.11.2022г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ-Търговище за призната трудова злополука. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Оспорва се изводът на съда за изпълнен фактически състав на чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО. Твърди се, че не са обсъдени всички събрани доказателства в тяхната съвкупност, както и че не са допуснати искани доказателства, поради което постановеният съдебен акт е неправилен. Според касатора постановеното присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е незаконосъобразно. Направено е искане за цялостната му отмяна и постановяване на друго, с което да се отмени решение №2153-25-65 от 22.12.2022г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище, а в условията на евентуалност – да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът Директор на ТП на НОИ Търговище чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Б. Калбурджиев в представен писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на възнаграждениетго на адвоката на касатора. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Б. М. М. от [населено място] общ. Търговище чрез пълномощника си адвокат В. Друмева в представен писмен отговор поддържа становище за правилност на обжалваното съдебно решение и неоснователност на касационната жалба. Моли в тежест на насрещната страна да се присъдят разноски като се определи адвокатско възнаграждение при условието на чл.38, ал.1, т.2 и ал.2 от Закона за адвокатурата в базов размер. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Намира, че съдът е изяснил всестранно фактическата обстановка и е направил верни правни изводи, че в случая е налице трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: С решение № 1156/ 07.07.2025г по адм. д. № 17/ 2023г по описа на Административен съд Търговище е отхвърлена жалбата на „Хоспис Царица Йоанна“ ЕООД гр. Търговище против решение № 2153-25-65 от 22.12.2022г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е потвърдено разпореждане № 5104-25-43/02.11.2022г., издадено от С. Даскалова - старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ-Търговище. С разпореждането декларираната с вх.№ 5101-25-5/24.02.2022г. злополука с пострадалата Б. М. М., настъпила на 13.12.2021г. в осигурителя „Хоспис Царица Йоанна“ ЕООД, се приема за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО. С оспореното съдебно решение, поправено с решение № 1662/ 06.10.2025г, „Хоспис Царица Йоанна“ ЕООД, е осъдено да заплати на адвокат В. Друмева с личен номер на адвокат 1500001977 сума в размер на 1000 (хиляда) лева, представляваща извършени разноски за адвокатско възнаграждение. От доказателствата по делото е прието за установено, че Б. М. е назначена на работа в „Хоспис Царица Йоанна“ ЕООД съгласно трудов договор № 35 от 08.11.2021 г., на основание чл. 67, ал. 1 от Кодекса на труда, на длъжност „санитар“, при 4-часов работен ден. В ТП на НОИ – Търговище е депозирана декларация вх. № 5101-25-5 от 24.02.2022 г. за трудова злополука, настъпила на 13.12.2021 г., в 07,30 часа, с Б. М., при осигурителя „Хоспис Царица Йоанна“ ЕООД. Съгласно представената епикриза № 00053, издадена от МБАЛ „Канев“ – гр. Русе, Б. М. е с травма на [заличен текст], датираща от 13.12.2021 г. Поради установена [заличен текст], е пристъпено към оперативно лечение. От ТП на НОИ – Търговище е прието, че мястото на злополуката е дворното ограждение на хосписа, село Николово, област Русе. Със Заповед № 1015-17-40 от 08.03.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Русе е наредено да се извърши разследване на злополуката от 13.12.2021 г. Снети са обяснения от пострадалата и от служителите А. Ю. и Д. М.. За резултатите от извършеното разследване е съставен Протокол № 6 от 28.03.2022 г., в който е отразено, че пострадалата М. е представила на работодателя си болнични листове за изплащане, за периодите 13.12.2021 г. - 22.01.2022 г., и 23.01.2022 г. - 21.02.2022 г, с причина „04“ - злополука трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. В последствие тези болнични листове са анулирани, като са издадени нови, за същите периоди, с причина „06“ - злополука нетрудова. Въз основа на Протокол № 6 от 28.03.2022 г. длъжностното лице в ТП на НОИ – Търговище е издало Разпореждане № 5104-25-10 от 12.04.2022 г., с което, на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, декларираната от М. злополука не е приета за „трудова“ по чл. 55 от КСО. Това разпореждане е оспорено по административен ред пред директора на ТП на НОИ – Търговище, който го отменя със свое решение № 2153-25-23 от 26.05.2022 г., а преписката е върната за ново разглеждане от компетентния административен орган с указания да събере данни за всички факти и обстоятелства от значение за правилното произнасяне относно приемане или неприемане на злополуката за трудова. Решението на директора на ТП на НОИ – гр. Търговище влиза в сила след проведен съдебен контрол. Във връзка с него с писмо вх. № 5101-25-5#7/20.06.2022 г. ТП на НОИ - Русе предоставя информация, че от получените обяснения (с дата 15.06.2022 г.) от управителя М. Квапишевска и от свидетелите по случая, М. на 13.12.2022 г. не е била на работа по график; липсват други данни за полагането на труд от нея и смяната е приключила на 12.12.2021 г. в 20,00ч.; лицата, които работят имат помещение, което е обособена за пребиваване в дома по време на почивка, тъй като живеят в други населени места; от управителката допълнителни задачи устно не са възлагани на М.; не се знае по каква причина е хвърлила отпадъци, тъй като е била извън работното си време; не е имало заледяване в двора където е намерена; работодателят е уведомен от А. Ю. на същия ден, че М. е намерена паднала на пътеката. В административното производство са предоставени заверени копия от документите събрани от ОД на МВР - Търговище по преписка вх. № 535/2022 г. по описа на РП - Търговище образувана по подадена в ОД на МВР - Търговище жалба от Б. М. М., както и справка с рег. № 5653м-53/22 от 20.06.2022 г. относно извършена проверка по преписка с входящ № ЗМ 53/ 2022 г. по описа на ОДМВР - гр. Търговище, съдържаща заключение, че към момента на инцидента Б. М. е била на работа и претърпяната от нея злополука е трудова. Резултатите от извършеното разследване на злополуката, осъществена на 13.12.2021 г., с Б. М. М., при осигурителя „Хоспис Царица Йоанна“ ЕООД, са отразени в протокол № 5103-25-6/ 01.11.2022 г. С разпореждане № 5104-25-43 от 02.11.2022 г от длъжностното лице в ТП на НОИ – Търговище на основание чл. 60, ал. 1 от КСО декларираната злополука в ТП на НОИ - Търговище с вх. № 5101-25-5/24.02.2022 г. от пострадалата Б. М. М., осъществена на 13.12. 2021 г.,при осигурителя “Хоспис Царица Йоанна” ЕООД гр. Търговище се приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. Разпореждането е оспорено по административен ред от осигурителя „Хоспис Царица Йоанна“ ЕООД и с решение № 2153 – 25 – 65/ 22.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ Търговище е потвърдено. В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства чрез показанията на свидетелите Д. М. и М. Г. и обясненията на управителя на оспорващото дружество М. Квапишевска. За да отхвърли жалбата на осигурителя “Хоспис Царица Йоанна” ЕООД, първоинстанционният съд е приел от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, че към 13.12.2021 г. Б. М. М. е осигурено лице за всички осигурителни случаи, включително и за трудова злополука. На тази дата пада и [заличен текст] до сградата на „Хоспис Царица Йоанна“ ЕООД - дом за стари хора, което изпълва хипотезата на чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО. Според съда злополуката ([заличен текст]) е настъпила в момент, в който пострадалата изчаква да бъде извозена от работното място (т. е. по време на придвижването от работното място). Установяването на точния час, в който е станала злополуката, е определено без значение за правния спор, тъй като разпоредбата на чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО, не поставя такова изискване Взети са предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, отговорено е на релевантните инвокирани възражения. Като ирелевантни относно преценката за наличие на трудова злополука са коментирани въпросите за здравословното и психоемоционално състояние на пострадалото лице към момента на инцидента. Становището на съда е, че дори падането да е в резултат от влошено здраве и/ или от негативни емоционални преживявания, то настъпването на злополуката не може да се приеме като умишлено в хипотезата на чл. 55, ал. 3 от КСО, с оглед липсата на каквито и да е данни М. да е искала или допускала настъпването на вредоносния резултат. Евентуалното съпричиняване на злополуката, в резултат от небрежно поведение на пострадалия работник, в. т. ч. и спрямо собствените си физическо здраве и емоционално състояние, е прието за неотносимо към диспозицията на чл. 55, ал. 1 от КСО. Касационната инстанция намира оспореното първоинстанционно решение за валидно, допустимо и правилно. Всички относими към правния спор факти и обстоятелства са изяснени от първоинстанционния съд и въз основа на тях е направен законосъобразен извод за неоснователност на инициираното пред него оспорване на процесния индивидуален административен акт,. Съгласно тази разпоредба, понятието "трудова злополука" е дефинирано като всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. 3а да бъде призната настъпила злополука с работник за "трудова" следва да бъдат налице следните предпоставки: 1. увреждане на здравето на осигуреното лице; 2. това увреждане да е настъпило внезапно; 3. увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; 4. наличие на причинна връзка (между внезапното увреждане и настъпилия резултат); 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; 6. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. В мотивите на решението са изложени собствени правни изводи на Административен съд Търговище относно осъществяването на фактическия състав от хипотезата на чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО, който приравнява на трудова и злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и ал. 2 КСО по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място за живеене с постоянен характер. Съдът не е обвързан изцяло от акта на НОИ, с който злополуката е призната за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 КСО, а е длъжен да извърши собствен анализ на доказателствата, за да установи кога, къде точно и как е настъпило внезапното увреждане на здравето на осигурения, независимо от декларираното от него. В случая е безспорно, че Б. М. е паднала на 13.12.2021 г. сутринта до сградата на „Хоспис Царица Йоанна“ ЕООД, където се намира работното й място. Установената с медицинската документация временна неработоспособност е пряко следствие от внезапното травматично увреждане на здравето на пострадалата, като е налице и връзка между злополуката и трудовото й правоотношение. С оглед на съвкупността от събрани по делото писмени и гласни доказателства, в голямата си част ангажирани от касатора, обосновано е прието, че в момента на падане М. е била в очакване да бъде извозена от работното си място. Тъй като няма легална дефиниция на употребения в разпоредбата на чл. 55 КСО израз "обичаен път при отиване и връщане от работа", съдебната практика го е определила като повтарящи се действия и придвижване преди или след работа в рамките на минимално необходимото време от или до мястото на уседналост на пострадалото лице. Категорично е установено по делото, че за М. обичайната практика за връщане от работното място е чрез превоз от работодателя, осъществяван лично от управителя на дружеството. Няма спор, че на 13.12.2021г връщането й е било уговорено и възможно едва след пристигане на управителката - свидетелката Квапишевска. Към този момент трудовото правоотношение на лицето не е било прекратено по установените в Кодекса на труда форма и ред. С оглед на това за признаване наличието на трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО няма никакво правно значение каква е продължителността на изчакване на превоза и как е съобщено за инцидента, особено при положение, че няма дори съмнение за причинена от пострадалата умишлена увреда на здравето. Според съдебната практика трудова злополука от този вид може да настъпи, наред с останалите условия, и поради неблагоприятно и независещо от лицето стечение на обстоятелствата като ежедневна умора, внезапна загуба на равновесие, отвличане на вниманието и др. В тази връзка правилно са оставени без уважение доказателствените искания на касатора за допускане на съдебно-медицинска експертиза, изискване на метрологична справка и на запис от обаждане на телефон 112, доколкото не биха способствали за изясняване механизма на настъпване на злополуката и обстоятелствата, при които е настъпила. Употребеният от съда термин „изчакване“ не влиза в логическо противоречие с възприетата фактическа обстановка, която не включва соченото в касационната жалба обсъждане в мотивите на съдебното решение на движението и действията на пострадалата извън сградата на хосписа. В конкретната ситуация е бил наложителен престой (изчакване) преди отпътуване от работното място, а житейската и правна логика не изискват непременно изчакването да бъде в сградата. Фактическата продължителност на престоя е обусловена единствено от поведението на управителката Квапишевска, за което именно по повод злополуката по делото има индиция за недобросъвестност предвид извършената проверка от ОД на МВР Търговище с оглед престъпление по чл.309 от НК. По тези съображения Върховният административен съд намира, че първоинстанционният съд е постановил обосновано решение, при съобразяване с материалния закон и след разглеждане на делото при съблюдаване на съдопроизводствените правила. При липсата на касационни основания, водещи до отмяна, следва да бъде оставено в сила, включително в частта за разноските, в която след постановяване на решение по чл.175, ал.1 АПК и без жалба срещу него касационното оплакване се явява неоснователно. С оглед изхода на спора е основателна претенцията на адвокат В. Друмева за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1 ,т.2 от ЗА за оказана безплатна адвокатска помощ в касационното производство. За оказване на такава помощ на някое от основанията по чл.38 ал.1 ЗА, от страната не се дължи доказване за наличие конкретното основание - в случая, че Б. М. е материално затруднено лице, въпреки това тя е представила доказателства в тази насока. Поради това касаторът следва да бъде осъден да заплати на адвокат В. Друмева от АК –Търговище възнаграждение съгласно чл.8, ал.2, т.2 във вр. с чл.9, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 192 евро (375лв). При този изход на делото основателно се явява и искането на другия ответник за присъждане на разноски, като в полза на НОИ следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 41 евро (80лв) по чл. 25а от Наредбата за заплащането на правната помощ, определен съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК, приложим на основание чл.228 от АПК, с оглед осъществената юрисконсултска защита, изразила се само в изготвяне на отговор по касационната жалба без явяване в съдебно заседание. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,