Определение № 581 от 28.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1094/2014 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Г. Г. срещу решение № 1893 от 21.10.2013г по гр.д. №1415/2013г на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 04.01.2013 по гр.д №8532/2010г на СГС, по отхвърлен иск частичен иск за заплащане на половината от сумите по влогове на ответника след прекратяване на съпружеска имуществена общност с развод, на основание споразумение по чл.99 ал.3 СК (отм) и договор Към жалбата е приложено изложение, формулиран е въпрос определяемо ли е вземане, неконкретизирано по своя размер, но произтичащо от получаване на съсобственост върху банков влог (сметка), защитен от банкова тайна до момента на придобиване от взикателя на качеството съсобственик. Изтъква се, че вземанията в резултат на прекратяване на СИО произтичат от закона, а не от силата на пресъдено нещо.Прекратяването на СИО е правопораждащ факт за тях. Според обжалваното решение, в случая изпълнителен лист е бил издаден без основание, така съдът е обезсилил същия без да има искане за това, което е неточно прилагане на закона. Не се сочи и поддържа конкретно основание по чл. 280 ал.1 т. 1 - 3 ГПК Отговор не е постъпил Върховен касационен съд, ІІІ г.о намира ,че не е налице основание за допускане на решението до касационно обжалване. Не е изпълнено общото съдържателно условие на закона към изложението по основанията за допускане до касационно обжалване: изискването поставеният правен въпрос да е свързан с решаващите съображения на съда по делото и обстоятелствата по спора, които са ги обусловили. Не е изпълнено и условието въпросът да е обвързан с някое от основанията по чл. 280 ал.1 т.1, т. 2 ,т. 3 ГПК. Преди всичко, в изложението касаторът е длъжен да изтъкне правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е обусловил решаващата воля на съда. Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, е този който е включен в предмета на спора, индивидуализиран с основанието и петитума на иска и е обусловил правните изводи на съда. Поставеният в настоящето изложение въпрос не е от значение за изхода на делото.В случая съдилищата са отхвърлили иска като погасен по давност, като при решаващата си дейност не са имали основание да обсъждат общия въпрос за определяемостта на вземането, нито този за тайната на влоговете. Възприетият като начален момент за давността правопораждащ факт е установеният по делото и посочен от ищцовата страна, т.е съдът е приел именно изтъкваното в изложението, че прекратяването на съпружеската имуществена общност с развод е фактът, с който законът правопораждащо свързва пророцесното вземане .Съдът не е приел процесното вземане за неопределяемо, нито е обезсилвал - както се твърди, издаденият на ищцата през 2004г изпълнителен лист въз основа на бракоразводното споразумение. Съдът се е произнесъл по предявения иск ,а поставеният правен въпрос няма връзка с изтъкнатите от въззивния съд съображения за отхвърлянето му. Воден от горното, Върховен касационен съд ІІІ г.о