Определение № 492 от 18.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3925/2017 г.

Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. А. К. от [населено място] срещу определение № 299/13.06.2017 г. по ч.гр.д. № 400/2017 г. на Окръжен съд Пазарджик, с което е оставена без уважение частната й жалба против разпореждане № 6649 от 29.06.2016 г. по гр.д. № 3128/2014 г. на Пазарджишкия районен съд за издаване на изпълнителен лист срещу нея за сумата от 500 лева - разноски по гр.д. № 3128/2014 г.; 550 лева - разноски по в.гр.д. № 881/2015 г. на ОС Пазарджик и 350 лева - по гр.д. № 1633/2016 г. на ВКС. С молба на адвокат Д. Ц. от АК-П. се уточнява, че оспорват само присъдените разноски в допълнително решение № 614/08.12.2015 г. по в.гр.д. № 881/2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд, тъй като няма доказателства за плащането на разноските. В частната касационна жалба са изложени подробни съображения за необоснованост на обжалваното определение, както и твърдения за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В уточнителна молба към частната касационна жалба, адвокат Д. Ц. от АК-П. твърди, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, без да формулира въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Процесуалният представител излага доводи за процесуални нарушения на съда във връзка с уведомяването на жалбоподателката за постановените съдебни актове, с твърдения, че се нарушават нейните права и законни интереси. Иска се възможност да бъде обжалвано определението, с което се присъждат разноски в полза на ответниците по в.гр.д. № 881/2015 г. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е редовна и процесуално допустима. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че като ищец по гр.д. № 3128/2014 г. на Пазарджишки районен съд, В. А. К. е осъдена за заплати 500 лева разноски, а по въззивно гр.д. № 881/2015 г. по описа на ОС Пазарджик, В. и С. К. са осъдени да заплатят 550 лева разноски по делото. С определение № 494 от 31.05.2016 г. на ВКС по гр.д. № 1633/2016 г., не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и В. К. е осъдена да заплати 350 лева разноски. С оглед така установеното от фактическа страна, въззивният съд е приел, че са били налице предпоставките на чл.404, т.1 ГПК за присъждане на разноските, т.е. съдът е действал в рамките на предоставените му правомощия по чл.405, ал.2 ГПК. При проверка на основанията за допускане до касация, настоящият състав намира, че обжалваното определение на въззивния съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не е налице общата предпоставка за достъп до касация. Съгласно т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице основанието по чл.280, ал.1, вр. чл.274, ал.3 ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и по отношение на които да е налице някоя от хипотезите по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. В случая се поддържа, че е налице правен интерес от обжалване в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но без да е формулиран конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, доколкото в уточняващата молба са наведени само доводи за допуснати процесуални нарушения – касационно основание за неправилност на съдебния акт по чл.281, т.3 ГПК. Липсата на поставен правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно за недопускане на касационно обжалване, без да се разглежда дали е налице приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, съгласно разясненията в тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, с оглед на което доводите в частната касационна жалба не могат да бъдат разгледани по същество от касационната инстанция. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение