Определение № 486 от 20.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 188/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от [фирма],[населено място], представлявано от изпълнителен директор Б. И. Й. чрез пълномощници адвокат В. С. В. и адвокат С. Й. Т. против въззивно решение на Апелативен съд-П. № 7/10.01.2011 г., постановено по гр. д. № 459/2010 г. С обжалваното решение е потвърдено решение на Окръжен съд-Пазарджик № 24/4.03.2010 г. по т. д. № 52/2009 г. в частта, с която са отхвърлени предявените от [фирма],[населено място] насрещни искове в размер на сумата 41 219.02 лв., представляваща обезщетение за направени от дружеството необходими разноски за процесния имот, като разходи за охрана на имота-33 015.40 лв., разходи за вода-153.09 лв. и за ел. енергия-1927.59 лв., разходи за платени местни данъци и такси-5623.56 лв., както и в частта, с която е уважен иска на ТПК „В.”,[населено място] против [фирма],[населено място] за заплащане на обезщетение за ползване на четвъртия етаж от процесната сграда в размер на сумата 17 236 лв., както и в частта, с която е уважен иска на ТПК „В.” против [фирма],[населено място] за заплащане на мораторна лихва за периода 1.08.2007 г. до 13.05.2009 г. в размер на сумата 9 157.30 лв. С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Посочени са следните правни въпроси: 1. Какво включва понятието „необходими разноски” и могат ли като такива да бъдат признати разходи по охрана на вещта в случаите на осъществено право на задържане по чл. 72, ал. 3 ЗС и дали добросъвестният владелец в този случай, като осъществява признатото му право на задържане има право да иска обезщетение за направените такива разноски и може ли да се приеме, че вменяването на грижата на добрия стопанин вменява и необходимостта да се поемат за негова сметка необходимите разноски; 2. Допустимо ли е да се присъжда обезщетение за имот /в случая за 4-я етаж на сградата/, за който не е доказано, че е собственост на претендиращия обезщетение; 3. Допустимо ли е да се присъжда мораторна лихва от деня на отправена покана за плащане върху сума по-голяма от посочената в поканата и касаеща неустановена по основание и размер, неликвидна бъдеща претенция. Относно правната характеристика на понятието „необходими разноски” касаторът се позовава на Р. № 532/17.06.1994 г. по гр. д. № 382/1994 г., ВС, І г. о.; Р. № 612/25.10.1995 г. по гр. д. № 375/1995 г., ВС, І г. о., копия от които са приложени. За ответника по касация ТПК „В.”,[населено място] не е изразено становище по повод жалбата. Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. При преценка за допустимост Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Посочените с изложението правни въпроси въззивният съд не е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд в аспект на основанието за допустимост – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на което касаторът се е позовал. Основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато с обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ /ДВ, бр. 59/22.07.1994 г./отм./; с тълкувателни решения на ОСГТК, на ОСГК, ОСТК на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, в който смисъл са разясненията на ВКС, ОСГТК с т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г., постановено по т. д. № 1/2009 г. С изложението липсва обосноваване на основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК съгласно посоченото разяснение. Основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице в случаите, при които правният въпрос от значение за изхода на конкретно дело, разрешен с обжалваното въззивно решение допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви. В случая липсва обосноваване изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед разясненията на т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. Ето защо Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение