Решение № 8581 от 16.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1678/2011 г.

Решение № 8581 от 16.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1678/2011 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 63 от Закона за културното наследство (ЗКН) във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба на пълномощника на "Индустриален парк София" АД със седалище и адрес на управление: гр. София 1504, район "Оборище", ул. "Шипка" № 15, представлявано от Мауро Сброджо, подадена против заповед № РД-9Д-0002 от 05.07.2010 г. на министъра на културата.

С оспорената заповед на основание чл. 14, т. 2, чл. 58, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 3 и 4 ЗКН, предложение съгласно протокол от заседание на ЕС на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) № 7 от 16.04.2010 г. и точка трета от протокол № 2 от 10.05.2010 г. от заседание на СЕСОНКЦ към министъра на културата, назначена със заповед № РД-09-133 от 22.04.2010 г. на министъра, е деклариран от министъра на културата недвижим обект: "Исторически летищен комплекс "Божурище", землището на с. Гурмазово, община Божурище, с предварителна класификация "групова урбанистична и историческа ценност - комплекс" и предварителна категория "национално значение", като:

1.1. Съгласно предварителна оценка, отразена в приложение № 1 - неразделна част от декларационния акт, по отношение на културна и научна стойност и обществена значимост обектът притежава стойност за историята на страната и е от значение за европейското наследство.

2. Определен е временен режим на опазване.

2.1. Териториален обхват съгласно приложение № 2 - неразделна част от декларационния акт.

2.2. Предписание за опазване съгласно приложение № 3 - неразделна част от декларационния акт.

В жалбата се поддържа, че заповедта е нищожна (без да са посочени пороци на акта, които водят до нищожност), като се поддържа и становище за незаконосъобразност на заповедта като издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при неспазване на установената форма, в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона - основания за оспорване на административните актове по чл. 146 АПК.

Процесуалният представител на административния орган на основание чл. 163, ал. 2 АПК не е представил писмен отговор със становище по допустимостта и основателността на жалбата.

Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна, която е собственик на декларирания недвижим обект и която на основание чл. 59, ал. 2 ЗКН не е уведомена писмено от съответната общинска администрация за издадения декларационен акт (в административната преписка не се съдържат доказателства за изпълнение на законовата административна процедура по чл. 59 ЗКН за връчване на копие от акта на дружеството), поради което жалбата срещу постановения декларационен акт следва да се приеме, че е подадена в срока по чл. 63 ЗКН.

На основание предмета на съдебната проверка по чл. 168 АПК съдът, като обсъди основанията за отмяна, посочени от оспорващия, и въз основа на представените от страните писмени доказателства приема за установени следните обстоятелства по административния спор:

За имота е бил съставен акт за публична държавна собственост № 0577 от 05.08.2003 г. за поземлен имот с № 000147 от 1045,532 дка (застроена и незастроена площ) по скица на Общинска служба "Земеделие и гори" - Божурище, от 2003 г.. В акта е отразено, че имотът е застроен с 16 бр. сгради с обща застроена площ 5250,65 кв. метра. В този акт е отразено, че на основание Решение № 309 на Министерския съвет на Република България от 22.04.2005 г. имотът е обявен за частна държавна собственост, което решение е приложено към административната преписка.

С договор за замяна на недвижим имот, сключен по реда на Закона за държавната собственост на 06.07.2007 г., областният управител на Софийска област е прехвърлил на Търговско дружество "Индустриален парк София" АД недвижим имот - частна държавна собственост в управление на Министерството на отбраната, находящ се в с. Гурмазово, община Божурище, терен от 1 045 532 кв. м, представляващ имот № 000147 в землището на с. Гурмазово по картата на възстановената собственост съгласно скица № Ф01455 от 15.01.2007 г. на Общинска служба "Земеделие и гори" - гр. Божурище, актуван с акт за частна държавна собственост № 2785 от 08.07.2005 г. на областния управител на Софийска област, заедно с описаните в имота сгради, както и изградената върху терена писта за излитане и кацане, рульожки и стоянки за самолети с обща ЗП 81 426 кв. м (пик с бетоново покритие).

На основание чл. 124, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) във връзка със заявление вх. № За-213 от 04.06.2008 г. и предвид възможността за обслужване на имота с път и свързването му с нови мрежи за захранване с ток и вода, с писмо № За-213/1 от 05.06.2008 г. кметът на община Божурище е разрешил да се изработи проект на подробен устройствен план - план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) за дейност - при разделяне на имота на две части: модулна складова база и административни, делови, жилищни, търговски, хотелски и други сгради, в обхват: имот № 147 в землището на с. Гурмазово, при стриктно спазване на приложеното мотивирано предложение за изработването на ПУП на имот № 147. За създаването на подробен устройствен план за регулация и застрояване на дружеството е предоставен парцел (УПИ-I-147 - за зона Ц, и УПИ-II-147 - за зона Пп), кв. 100 - гр. Божурище. Изработването на подробен устройствен план на закупения поземлен имот е възложено от търговското дружество след разрешение на кмета на общината (чл. 124, ал. 3 ЗУТ). Със заповед № ТС-409 от 25.11.2008 г. на кмета на община Божурище (заповедта не е обжалвана и е влязла в сила на 10.12.2008 г.) е одобрен проект на подробен устройствен план (ПУП) - план за регулация и застрояване (ПРЗ) за имот, начин на ползване - летище, в землището на с. Гурмазово, община Божурище. С плана за регулация от имота се създават нови УПИ-II-147 с площ 699 дка и УПИ-I-147 с площ 264 дка и 85,7 дка се отреждат за обслужващи улици и озеленяване, кв. 100 - гр. Божурище. С плана за застрояване се създава устройствена зона от разновидност - за УПИ-II-147, кв. 100 по плана на гр. Божурище - "предимно производствена"; за УПИ-I-147, кв. 100 - "смесена централна зона". Към административната преписка са приложени и "схема - устройствени режими", на която новообразуваните УПИ-I-147 и УПИ-II-147 са щриховани със син и червен цвят, проект на градоустройствено решение, архитектурен опис и архитектурно заснемане на проекта.

С писмо изх. № ТС-1260-11 от 24.10.2010 г. община Божурище по постъпило искане вх. № ТС -1260 от 11.08.2010 г. от Търговско дружество "Индустриален парк София" АД за издаване право на строеж на "неплътна ограда" в УПИ-I-147 и УПИ-II-147, кв. 100 е уведомила управителя на дружеството, че "с писмо вх. № П-В-1014 от 02.11.2009 г. Министерството на културата е уведомило община Божурище за приемане на решение, с което НСОНПК препоръчват на министъра летище "Божурище" да бъде обявено за паметник на културата от национално значение, с фиксирани граници и охранителна зона". С това писмо дружеството е уведомено също, че съгласно решенията по точка първа от протокол № 1 от 30.01.2008 г. и на основание чл. 14, 15 и 17 ЗКН общината следва да предприеме мерки за преустановяване на действията по възлагане, изготвяне и одобряване на документи, проектни разработки и решения, свързани с устройството и предназначението на летищен комплекс "Божурище". В писмото е отразено също, че с писмо вх. № П-И-6571/1 от 23.08.2010 г. по повод отправено запитване от община Божурище НИНКН към Министерството на културата е уведомил община Божурище, че предстои издаване на декларационен акт по чл. 58, ал. 2 ЗКН, копие от който ще бъде изпратено на дружеството, на което ще бъде издадено разрешение за строеж на "неплътна ограда" след приключване на процедурите и ясно определяне на границите на обектите.

Към административната преписка е приложен протокол № 7 от 16.04.2010 г. от заседание на ЕС на НИНКН с констатации:

1/ С протокол № 1 от заседание на НСОНПК, състояло се на 30.01.2008 г., е препоръчано на министъра на културата летище "Божурище" да бъде обявено за паметник на културата от "национално значение" при строги фиксирани граници и охранителна зона. 2/ НСОНПК препоръчва теренът, на който е разположено летището, да бъде одържавен. 3/ Процедурата по деклариране и регистрация по реда на ЗКН не е проведена и в тази връзка със заповед № Р-9 от 11.03.2010 г. на директора на НИНКН е проведена комисия на място със задача след проучване на място да изготви предложение за класификация според научната и културната област, към която се отнася, определяне на граници, както и временен режим на опазване. В констатациите към този протокол е отразено, че въз основа на подробен оглед на място, проучване на архивни и документални данни е изготвен анализ и оценка на научната и културна стойност и обществената значимост на обекта и на заседанието е внесено за разглеждане предложение за деклариране на обект "Исторически летищен комплекс "Божурище" с предварителна категория "национално значение".

Експертният съвет след обсъждане на предложението е взел решение: "Предлага на министъра на културата да декларира "Исторически летищен комплекс "Божурище" като "групова урбанистична и историческа недвижима културна ценност - комплекс" с предварителна категория "национално значение" и с предварителни описания за опазване."

Видно от приложения протокол № 2 от заседание на СЕСОНКЦ към министъра на културата, състояло се на 10.05.2010 г., по т. 3 от дневния ред - "Разглеждане на предложение на НИНКН за деклариране на обект: "Исторически летищен комплекс "Божурище", след запознаване с цялата представена документация и направените констатации е прието решение, с което е прието предложението на НИНКН и е предложено на министъра на културата да декларира обект "Исторически летищен комплекс "Божурище" като "групова урбанистична и историческа недвижима културна ценност - комплекс" с предварителна категория "национално значение". Към административната преписка са приложени: изготвена от Националния институт за недвижимо наследство - отдел "Изучаване и регистрация на паметниците на културата", Предварителна оценка на научната и културна стойност и обществената значимост на "Исторически летищен комплекс "Божурище" с приложено копие от скица на "Исторически летищен комплекс "Божурище" с отразени предварителен териториален обхват и граници на груповата недвижима културна ценност; Временни предписания за опазване на "Историческия летищен комплекс "Божурище" и копие от скица (сектор I-147, сектор 2) с описани съставни части на груповата недвижима културна ценност.

Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед на основание приетите за установени обстоятелства по делото, становищата на страните и приложимия закон, настоящата инстанция приема, че жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена на основание чл. 58, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 3 и 4 от ЗКН - закон, който е влязъл в сила на 10.04.2009 г., а разпоредбите на чл. 58 и 59 (изм., ДВ бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) са действащи в настоящата им редакция от 20.11.2009 г.. Към момента на придобиване на имота от търговското дружество - м. юли 2007 г., закон, който да урежда опазването и закрилата на културното наследство на Република България е Законът за паметниците на културата и музеите (ЗПКМ). От представените доказателства е видно, че по време на действието на този закон е започнала процедура по обявяване на летище "Божурище" за паметник на културата от "национално значение" - протокол № 1 от заседание на НСОНПК, състояло се на 30.01.2008 г. (този протокол не е представен към делото, но е описан в констатациите в протокол № 7 от 16.04.2010 г.). Административната процедура по реда на ЗПКМ от м. януари 2008 г. съвпада по време с подаването на молба от търговското дружество до община Божурище с вх. № За-213 от 04.06.2008 г., с последващи процедури по реда на ЗУТ и с издаването на заповед № ТС-409 от 25.11.2008 г. на кмета на община Божурище за одобрен проект за подробен устройствен план (ПУП), план за регулация и застрояване (ПРЗ) за имот № 000147 и начин на ползване - летище в землището на с. Гурмазово, община Божурище.

От приложените към административната преписка доказателства, които на основание чл. 171, ал. 1 АПК имат доказателствена сила и пред съда, се установява, че административният орган е изпълнил процедурата, предхождаща издаването на декларационния акт по чл. 58 ЗКН.

Извършена е идентификация и категоризация на недвижимия обект по реда на ЗКН - съответно изпълнена е изцяло процедурата на чл. 56 и 57, включително и предварителна оценка, изразяваща се в установяване на научната и културната стойност и обществената значимост на обекта. На основание императивната разпоредба на чл. 57, ал. 3 ЗКН предварителната оценка по чл. 56, т. 3 на недвижимите културни ценности е извършена от НИНКН - отдел "Изучаване и регистрация на паметниците на културата", която предварителна оценка по съдържание съответства на изискванията на чл. 56, ал. 3 и е изготвена от лицата по чл. 57, ал. 1 от закона. Тези лица са компетентни и могат да дадат предврителна оценка за обекти, които могат да бъдат определени като недвижими културни ценности. Към предварителната оценка са изложени и временни предписания за опазване на "Исторически летищен комплекс "Божурище" - общи изисквания и предписания за опазване на обекта по приложена схема, неразделна част от приложение № 1.

В законовата процедура по идентифициране на недвижимото културно наследство не се съдържа законова норма, която изисква и задължава административния орган да уведомява собственика на имота за започнала процедура по реда на чл. 55 ЗКН, защото идентифицирането на недвижимите културни ценности е системен процес, който не следва механично да бъде пренесен в административния процес по издаване на индивидуални административни актове по реда на АПК.

На основание разпоредбата на чл. 58, ал. 1 във вр. с чл. 62, ал. 1 и чл. 63 ЗКН следва да се приеме, че дискреционната власт за декларирането на обекти, които могат да бъдат определени (или не притежават качествата) като недвижими културни ценности, е предоставена на министъра на културата. Въз основа на предварителната оценка на културната и научната стойност и общественото значение на обекта министърът на културата на основание чл. 14, т. 2 ЗКН издава заповед за деклариране - декларационен акт, като упражнява (проявява) своята власт в рамките, очертани от закона.

На основание разпоредбата на чл. 59 ЗКН следва да бъде изпълнена административна законова процедура, която задължава съответната общинска администрация да уведоми писмено собствениците на недвижимите обекти в 14-дневен срок от получаване на декларационния акт, което уведомяване следва да се удостовери, защото на основание ал. 3 "временният режим на опазване на недвижимите обекти е за срок до три години и влиза в сила от датата на уведомяване на собственика на обекта", които декларирани обекти в срока по ал. 3 имат статут на недвижими културни ценности.

Тълкувайки разпоредбата на чл. 59 от закона, следва да се приеме, че уведомяването за издадения декларационен акт по чл. 58 ЗКН от министъра на културата е задължение след издаване на акта и е важно обстоятелство, което рефлектира върху срока на временния режим на опазване на недвижимия обект и върху срока за обжалване по чл. 63 ЗКН, които срокове при неизпълнение на процедурата за уведомяване не текат по отношение на собственика на имота.

С обжалваната заповед е постановен само временен режим на опазване на недвижимия имот, който подлежи на последваща комплексна оценка съгласно разпоредбата на чл. 61 ЗКН. Тази комплексна оценка е във връзка с регистрирането му като културна ценност, извършва се от НИНКН преди изтичане на срока по чл. 59, ал. 3 при взаимодействие със специализирани институции и компетентни лица. Когато от комплексната оценка се установи, че декларираните недвижими обекти не притежават качества на недвижими културни ценности, министърът на културата на основание чл. 62 от закона издава мотивиран акт, с който прекратява временния им режим по чл. 59, ал. 3 - за обекта или за част от него, при определен териториален обхват.

По изложените съображения обжалваната заповед е законосъобразна на всички изисквания по чл. 146 АПК във вр. с чл. 58 ЗКН - постановена е от компетентен орган в съответствие с приложимия материален закон.

В жалбата се поддържа също, че заповедта е нищожна, но при служебната проверка на валидността на оспорената административна заповед съдът не установи пороци при нейното издаване, които изцяло да я лишават от законова основа - т. е. да е постановена при пълна липса на условията, визирани в чл. 58 ЗКН.

По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,